Оплакване
Евреите при смъртта на приятелите и роднините си, правели силни заявления на скръб и печал. Плачели, раздирали дрехите си, биели се по гърдите, хвърляли пръст по главите си - И.Н. 7:6, простирали се на земята, ходели боси, скубели си косите и брадите, или ги режели - Езд. 9:3; Ис. 15:2; нарязвали се по гърдите или ги дерели с ноктите си - Лев. 19:28, 21:5; Ер. 16:6, 48:37. Времето на оплакване обикновено продължавало седем дена - 1Цар. 31:11-13, но го продължавали или скъсявали според обстоятелствата - Зах. 12:10. Мойсей и Аарон, били оплаквани по тридесет дена - Чис. 20:29; Вт. 34:8, а Яков седемдесет дена - Бит. 50:3.
През времето докато жалеели, близките роднини на покойния все постели - 2Цар. 12:16, или ядели на земята. Яденето им се считало за нечисто, и те сами се считали за нечисти. "Нито ще Му бъдат угодни жертвите им, Но ще им се считат като хляба що ядат жалеещи, От който всички, които го ядат се оскверняват" - Ос. 9:4. Лицата им били забулени, и през цялото това време, те не вършели нищо, нито четели законът, нито правели обикновените си молитви. Те не се обличали, не си постилали, не си откривали главите, не се бръснели, не си режели ноктите, не влизали в баня, нито поздравявали някой. Никой не им говорел, ако те не го заговаряли - Йов 2:11-13. Приятелите им обикновено ходели да ги утешават - Йн. 11:19,39, и да им носят храна - 2Цар. 3:35; Ер. 16:7. Плачещите понякога излизали на къщния покрив, за да оплакват умрелия: "В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си, всичките заридават, потънали в плач" - Ис. 15:3; Ер. 48:38. Жалейното облекло, не е било определено от закона. В Св. Писание четем само, че плачещите раздирали дрехите си, и този обичай още се пази между евреите, но сега те раздират по-малко, колкото за вид - 2Цар. 13:19; 2Лет. 34:27; Езд. 9:3; Йов 2:12. В най-старите времена, когато жалеели, скърбящите се обличали във вретища или козиняви наметки - 2Цар. 3:31; 3Цар. 21:27; Ест. 4:1; Пс. 35:13, 69:11.
Роднините на умрелия, ако е бил богат или отличен, наемали жени оплаквачки или изкусни да свирят при погребението му - Ер. 9:17; Мт. 9:23. Всички, които срещали мъртвец, придружавали изпроводящите, плачели с тях, а понякога носели и носилото - Рим. 12:15. Този обичай, да се наемат жени оплаквачки, и днес се пази на някои места.
Някои от Еврейските начини на жалеене, са повсеместни и са сдържан израз на скръб, а други прекалени и смешни. Никой от тези Св. Писание не заповядва; то даже ги обезсърчава - Лев. 10:6, 19:27, 21:1-11; Чис. 6:7; Вт. 14:1. Скръбта намира улекчение в едно отклонение от обикновения живот. Християнската вяра обаче, облекчава нашата скръб - открива ни един Отец, който бди над нас, и се грижи за нас, живеем ли или умрем - 1Кор. 15:53-55; 1Сол. 4:14-18; Отк. 7:13-17, 14:13.
| назад | съдържание | напред |