Осиновение
Осиновението е едно дело, чрез което едно лице взима един чужденец в домородието си, припознава го за свое чадо, и го поставя наследник на имота си. Якововото осиновение на двамата си внуци, Ефрем и Манасия - Бит. 48:5, беше един вид заместване, чрез което той имаше намерение, тези му внуци да имат всеки свой дял в Израил, така като че да са били негови собствени синове. "Ефрем и Манасия ще ми бъдат като Рувим и Симеон". Понеже той не даде наследие на баща им Йосиф, следствието на това осиновение беше просто удвояване на наследието им.
Но Писанието дава примери и за друг вид осиновение - за един баща, който има само една дъщеря, и осиновява децата й. Така в 1Лет. 2:21, Махир, внук на Йосиф, и баща на Галаад - Чис. 26:29, даде дъщеря си на Есрон, който я взе, когато беше на 60 години. Тя му роди Селув, а Селув роди Яир, който имаше 23 града в земята Галаад - И.Н. 13:30; 3Цар. 4:13, обаче както той, така също и потомството му, вместо да се считат от домородието на Юда, както биха се считали според бащиния им произход от Есрон, те се считат като синове на Махир, бащата на Галаад. Вижда се от Чис. 32:41, че този Яир, който беше действително син на Селув, син на Есрон, син на Юда, е нарочно наречен "Яир, син Манасиев", защото прадядото на майка му беше Махир, синът на Манасия.
По същият начин ние четем, че Мардохей осинови Естир, племенницата си; той я взе за своя дъщеря - Ест. 2:7. Така Фараоновата дъщеря осинови Мойсей, и той й стана син - Из. 2:10. Така ние четем в Рут 4:17, че Ноемин имаше един син, като в действителност той беше син на Рут.
Днес, осиновението обикновено става на Изток, пред един общ чиновник по законни обреди.
В Новия Завет, "осиновение" означава онова дело на Божията щедра благодат, чрез което, като се оправдаем чрез вяра, ние биваме приети в Божието семейство, и ставаме наследници на небесното наследие. Вярващите приемат осиновението чрез изкуплението на Христос, с когото те биват съединени чрез вяра - Гал. 4:4,5. Някои от привилегиите на това положение са: освобождението от робството на греха; особената любов и грижа на небесния ни Отец; съобразност с неговия образ; една синовна довереност в Него; свободен достъп при Него по всяко време; свидетелството на Святия Дух, чрез когото ние викаме: "Авва, Отче"; и небесен дом за вечно наследие - Рим. 8:14-17; Еф. 1:4,5.
| назад | съдържание | напред |