Осветявам (освещавам)
ОСВЕТџВАМ (ОСВЕЩАВАМ)
Осветявам, правя свят или отделям на страна за Бога - Бит. 2:3; Из. 19:23. В Стария Завет, освещение често означава церемониалното или обредното посвещение на някое лице или нещо на Бога; така евреите, като народ бяха свети на Господа чрез заветът с неговите обреди и изкупителни жертвоприношения - Из. 31:13, и Юдейската скиния, олтара, свещениците, и пр., бяха тържествено осветени за Божествена служба - Лев. 8:10-12. В същия смисъл, хората се осветяваха, които особено се приготвяха за присъствието и поклонението на Бога - Из. 19:10,11; Чис. 11:18; един ден се осветяваше, когато се определяше за пост и молитва - Й-л 1:14; и съботният ден се осветяваше, когато се считаше и гледаше като свят на Господа - Вт. 5:12. Всичките тези освещения, бяха като свидетелства за Божията святост, и показваха нуждата на хората за нравствено освещение, или предаността на очистени и послушни души към неговата любов и служба.
В поучителен смисъл, освещение ще рече, да се направи наистина и съвършено свято това, което е било от по-напред мръсно и грешно. То е постепенно действие на Божествената благодат върху душата, която се е оправдала чрез Христовата любов. Вярващият постепенно се очиства от разтлението на естеството си, и накрая се представя "чист пред Божият престол с извънредна радост". Святия Дух извършва това действие, заедно с Божието провидение и слово - Йн. 14:26, 17:17; 1Пет. 1:2; 2Сол. 2:13; и най-високи подбуждения, карат всеки християнин да не се противи на Божия Дух, но да съдейства с него, и да се старае да бъде свят, както и Бог е свят. Последното освещение на всеки, който вярва в Христа, е завет на милост изкупена на кръста. Този, който ни избавя от наказанието на греха, ни избавя и от силата му; и като обещава да заведе вярващия в небето, той се задължава да го приготви за небесния му живот.
| назад | съдържание | напред |