Пасха (на евр. Песах, подминаване)
Едно име дадено на установения празник и на принесената жертвата, за спомен на Изхода от Египет - Из. 12гл.; защото в нощта преди израилтяните да тръгнат от Египет, Ангелът на смъртта, който уби първородните на египтяните, подмина къщите на евреите, без да влезе в тях, понеже те бяха намазани с кръвта на агнето, което от това се нарича и Пасхално агне - Мк. 14:12,14; 1Кор. 5:7.
Месецът на изхода на Израил от Египет, наречен от Мойсей Авив, а после Нисан, беше определен да бъде за напред първия месец на свещената (или църковната) година. На четиринадесетия ден от този месец, между двете вечери, те трябваше да заколят Пасхалния агнец, и да не ядат квасен хляб. Другият ден, петнадесетия, като се брои от предишната вечер, беше "Великия празник на пасхата", който продължаваше седем дни, обикновено наречени "дните на безквасните хлябове" или "дните на Пасхата" - Лк. 22:1, но първия и седмия ден бяха особено тържествени - Лев. 23:5-8; Чис. 28:16,17; Мт. 26:17. Те бяха дни за почивка, и евреите ги наричаха Съботи. Закланото агне, трябваше да бъде без недостатък, мъжко и едногодишно. Ако не е било възможно да се намери агне, те можеха да вземат яре. Те заколваха по едно агне или яре във всяко домочадие, но ако едно домочадие на беше достатъчно голямо, за да изяде агнето, то можеше да се сдружи с друго малко домочадие. Пасхалното агне, трябваше да се заколи и изяде само в Ерусалим, макар и останалото празненство да можеше да се проведе където и да е. Агнето трябваше да се опече цяло, и да се изяде през същата нощ с безквасен хляб и горчиви треви; нито една кост от него не трябваше да се строши, и всичко, което останеше неизядено, трябваше да се изгори - Из. 12гл.; Йн. 19:36. Ако някой не можеше да празнува пасхата на определеното време, той трябваше да я празнува във втория месец; онзи който волно я пренебрегваше, изгубваше завещаното благоволение на Бога, а пък от друга страна на чужденци, живеещи между израилтяните беше позволено да участват в нея - Чис. 9:6-14; 2Лет. 30гл. Наставлението, да ядат Пасхалното агне стоешком, и като за път приготвени, се вижда, че се е пазило само през първата пасха. Освен това, семейното празнуване на Пасхата, имаше още и народни жертвоприношения във всеки един от седемте дни на Безквасните хлябове - Чис. 28:19. Във втория ден, начатките от жетвата на ечемика, се принасяха в храма - Лев. 23:10.
Някои Еврейски писатели, ни дават точни описания на Пасхалното угощение, и от тези описания събираме малко подробности. Онези, които щяха да участват в Пасхалното угощение, след като извършеха нужното очищение и се съберяха на трапезата, домакинът взимаше една чаша вино и благославяше Бога за плода на лозата, от който после всичките други пиеха. След това си умиваха ръцете. После, се донасяше Пасхалното агне с безквасни пити, горчиви треви и ошав, или сладко от плодове. Домакинът, тогава благославяше Бога за плодовете на земята и даваше разясненията предписани в Из. 12:26,27. След една втора чаша вино, и след едно второ умиване на ръцете, една безквасна пита се разчупваше и се раздаваше, и благословение се произнасяше към Дарителя на хляба. След като всичките се насищаха достатъчно, трета благодарствена чаша вино за избавлението от Египет, и за даването на закона, се благославяше и се изпиваше - Мт. 26:27; 1Кор. 10:16, тази чаша се наричаше "чашата на благословението". Трапезата въобще е завършвала с една четвърта чаша вино, и с псалми на славословие - Пс. 145:10; 136, и др. Мт. 26:30.
Спасителят, участва за последен път в Пасхата, заедно с учениците си, през вечерта, от която почваше деня на неговото разпятие - Мт. 26:17; Мк. 14:12; Лк. 22:7. Другият ден, който започваше от залязването на слънцето, три часа след неговата смърт, беше еврейската Събота, и се считаше като Велик ден, понеже беше и седмичната събота и втория ден на Пасхата - Йн. 19:31.
Този свещен празник, беше еднакво възпоменателен и пророчески по естество и по значение; избавлението, което той възпоменава беше един знак за великото избавление на хората чрез Исус Христос. Спасителят се оприличи на Пасхалния агнец, който беше негово подобие, и Господната вечеря замести Пасхата, "Защото и Христос, нашата пасха бе заклан за нас" - 1Кор. 5:7, и като сравняваме невинното агне, заклано в Египет със славния Агнец Божий, противоположността ни учи, колко голяма е погибелта, от която той само може да ни избави, и колко е нужно да бъдем под сянката на поръсената му кръв, преди нощта на съда и разорението да ни настигне.
| назад | съдържание | напред |