Павел

Отличният "апостол на езичниците", също наричан Савел на еврейски. Той първо е наречен Павел в Д.А. 13:12, и както някои мислят, той е взел това Римско име, според един общ обичай на евреите, когато отивали в чужди страни или пък в чест на Сергия Павла - Д.А. 13:7, (негов приятел, и рано обърнат в християнството). Но той може да е имал и двете имена още от детство. Роден е в Тарс Киликийски, и от баща си наследи преимуществата на Римски гражданин. Родителите му принадлежаха на Вениаминовото племе, и го възпитаха като "Евреин от евреи" - Фил. 3:5. Тарс, беше много прочут с наука и образование, и няма никакво съмнение, че Павел се е възползвал благоразумно от възможността, която имал, да се учи в този град. На една прилична възраст, той бе изпратен в Ерусалим, за да довърши образованието си в училището на Гамалиил, (най-отличният и правомислещ от равините в онзи век). Вижда се, че той не е бил в Ерусалим, когато Христос проповядваше в него; и може би след завръщането си в Тарс, научи занаята за правене на шатри, според един общ обичай между евреите, и според тяхното правило: "Онзи, който не учи сина си на занаят, го учи да краде" - Д.А. 18:3, 20:34; 2Сол. 3:8.

После го намираме в Ерусалим, видимо на около тридесет-годишна възраст, с голямо доверие от страна на първенците. Той се бе възползувал от наставленията на Гамалиил, и стана учен по закона; предаден на най-строгите обичаи на фарисеите, той беше станал върл защитник на юдейството, и зъл неприятел на християнството - Д.А. 8:3, 26:9-11. След чудесното негово обръщение в християнството, за което имаме описание на три места - Д.А. 9, 22 и 26 глави, Христос беше всичко и във всичко за него. Христос му се откри на пътя за Дамаск - Д.А 26:15; 1Кор. 15:8; на Христа той предаде цялото си сърце, душа, ум и сила; и оттогава, в живот или смърт, той беше "слуга на Исуса Христа". Той посвети всичките сили на ревностния и деятелния си ум, за защита и разпространение на Христовото Евангелие, особено между езичниците. Прозренията му за чистия и възвишения дух на християнството, както в Богослужението му, така и във влиянието му между хората, се вижда да са били особено ясни и силни; и съпротивлението, което той бе принуден да прави против обредите и обичаите на Еврейското богослужение, го излагаше навсякъде на омраза и злоба от страна на неговите съотечественици. Поради техните обвинения, най-накрая беше затворен от Римските чиновници, и след като се държа две години (или малко повече) в Кесария, беше изпратен в Рим на съд, защото той сам се бе отнесъл до Императора. Сведенията, които по-късно се дават за Павел от древните църковни писатели не са толкова известни. Но според едно общоприето мнение в по-древните векове, Павел бил оправдан и освободен от тъмницата след две години, и след това пак се върнал в Рим, където отново бил затворен в тъмница и убит от Нерон.

Павел се вижда, че е притежавал всичкото знание, което тогава е било достъпно за евреите, и че е бил също запознат с гръцката писменост, както това се забелязва от неговото познание на гръцкия език, неговите чести разисквания с гръцките философи, и неговите примери от гръцките поети, като от Арат - Д.А. 17:28, от Меандър - 1Кор. 15:33, и от Епименид - Тит 1:12. Вероятно, обаче, той не е имал високо гръцко възпитание. Но най-забележителната черта в характера му, е неговото обширно познание върху общото назначение и духовното естество на Християнската религия, и на нейното очистващо и облагородяващо влияние в сърцето и характера на онези, които искрено я изповядват. От самия Спасител, той беше заел пламъкът на всеобщата любов и мисълта за избавление на цялото човечество - Гал. 1:12. Мнозина от Християнските учители, бяха се прилепили към Юдейската религия, към обредите, церемониите и ученията на религията, в която те бяха възпитавани, и считаха християнството, като че е предопределено да се присади на старото стъбло, което щеше да поддържа новите вейки. Павел, обаче, се вижда, че е бил един от първите, които се е обявил против това късогледо схващане, и че е гледал на християнството в истинната му светлина, като на една всемирна религия. Когато други клонели към поюдеяване на всички онези, които прегръщаха новата религия, като искали да им налагат игото на Мойсеевите обреди, Павел се стараеше да събори средната стена на преградата между евреите и езичниците, и да им покаже, че те всичките са "едно в Христа"; всичките негови старания клоняха към тази цел, и ревностен в преследването на тази велика цел, той не се колебаеше да осъди Петър, когато той от срам се съобразяваше с Еврейските обичаи, и да излага собствения си живот на опасност, като се противеше на предразсъдъците на съотечествениците си. И наистина, пет-годишният му затвор в Ерусалим, Кесария и Рим, беше особено причинен в следствие на тази му велика цел.

Следната хронологическа таблица, съдържа главните събития в живота на Павел. Тя представя възгледите на най-новите писатели, които въпреки, че се съгласяват в много отношения, пак е невъзможно да бъдат единни във всичко:

Павловото обръщение в християнството - Д.А. 9 гл. В двадесет и първата година на Тиберий, в година	36
Той отива в Арабия, и се връща в Дамаск - Гал. 1:17, и в третата година бяга от Дамаск, и посещава Ерусалим - Д.А. 9:23-26, в година	38
От Ерусалим, отива в Тарс - Д.А. 9:30; и след няколко годишна работа в Киликия и Сирия - Гал. 1:21, през което време се предполага, че е претърпял повечето от страданията, които се споменават в 2Кор. 11:24-26, той отиде с Варнава в Антиохия (Сирийска) - Д.А. 11:25,26, където и двамата работиха, в година	44
От Антиохия, бе изпратен с Варнава в Ерусалим, който тогава посети за втори път, за да отнесе помощ за гладът, и се върна в Антиохия - Д.А. 11:30, в година	45
За първи път, беше изпратен заедно с Варнава от Св. Дух, да проповядва Евангелието и отиде от Антиохия до Кипър, Писидийска Антиохия, Икония, Листра и Дервия, и се върна през същите гореспоменати места, и през Аталия в Атиохия - Д.А. 13:14, около две години, като започна от година	48
Трети път посети Ерусалим, заедно с Варнава, да се съветва относно обрязването и др., и се завърна в Антиохия - Д.А. 15:2-30, в година	50
Второ мисионерско пътуване, от Антиохия, след това: Киликия, Дервия, Листра, Фригия, Галатия, Троада, Неапол, Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт - Д.А. 15:35 до 18:1, където намери Акила, в година	52
След година и половина в Коринт, той посети за четвърти път Ерусалим, като премина през Кенхрея, Ефес и Кесария, и се върна в Антиохия - Д.А. 18:11-22, в година	54
Трето мисионерско пътуване, през Галатия и Фригия, и пристигането му в Ефес - Д.А. 19:1, в година	54
И след две години в Ефес, отиде през Троада и Македония в Коринт - Д.А. 20:1, в година	57
Пето посещение на Ерусалим, от Коринт през Филипи, Троада, Милит, Тир, Птолемаида, и Кесария - Д.А. 20:3 до 21:15, в година	58
След две-годишен затвор в Ерусалим и Кесария, той отплува от Сидон през Мири, Добри-пристанища и др. в Малта, където корабът, в който пътуваше се строши; през пролетта той тръгна пак за Рим - Д.А. 21:17 до 28:16, в година	61
Две-годишен затвор в Рим, и освобождението му - Д.А. 28:30, в година	63
След като работил, както някои мислят в Испания - Рим. 15:24,28, в Ефес, в Македония - 1Тим. 1:3, в Крит - Тит 1:5, в Мала Азия - 2Тим. 1:15, и в Никопол - Тит 3:13, той пак бе затворен в Рим, където радостно очакваше мъченичество, въпреки, че беше сам - 2Тим. 2:9, 4:6-18, в година	68

Тези различни пътувания на апостол Павел, от които много той правеше пеш, трябва да се изучат с помощта на карта, заедно с боговдъхновения разказ в Деянията и трогателното описание на трудовете му в 2Кор. 11:23-29. Като прегледаме многото страни, които посети, и в които проповядва Евангелието, числото на онези, които обърна в християнство и на църквите, които основа, мъките, грижите и страданията, които претърпя, чудесата, които извърши, откровенията, които му бяха дадени, разговорите, словата и посланията, с които той толкова способно защищаваше и представяше християнството, неизброимите добрини, които Бог чрез него извърши, мъжествения му живот, и най-накрая мъченическата му смърт - като прегледаме всичко това, той ни се вижда необикновен човек.

Характерът на Павел най-пълно е описан в посланията му, чрез които, както Златоуст говори, той "още живее в съзнанието на хората по целия свят. Чрез тях, не само от него обърнатите християни, но всичките верни даже и до днес, да, и всичките светии, които ще се родят дори до второто пришествие Христово, са били благословени и ще се благословят". В тези негови послания, ние виждаме преобразователната сила на благодатта да преобрази един, който преди това беше буен и сърдит, и да го направи образец на човешко и християнско превъзходство; безстрашен и постоянен, той от друга страна е разсъдлив, вежлив и кротък; великодушен, патриот и самопожертвователен; богат с всички благородни чувства и качества.

Павлови послания. В Новия Завет има четиринадесет послания, които обикновено се приписват на Павел, като се започне от посланието към Римляните, и се завърши с посланието към Евреите. Тринадесет от тях безпрекословно се отдават на Павел; колкото за последното послание мнозина добри човеци се съмняват, че то е написано от него, въпреки, че много критици са склонни да препишат и това послание на него. Тези послания, в които началата на християнството, са валидни за всичките времена и обстоятелства, са между най-важните от първоначалните писания на Християнската вяра; и въпреки, че те изглеждат като да са написани без предразмишление, и като, че се отнасят само за преходни обстоятелства и временни отношения, пак те навсякъде носят печатът на великия и изобретателен ум на Апостола, очистен, възвишен и поддържан от влиянието на Светия Дух.

Съгласно с горното хронологично изложение на събитията през живота на Павел, следващата таблица представя до колкото е възможно времето и мястото, в което Павел е написал посланията си:

1ро	Солунци	Коринт		год.	52
2ро	Солунци	//		//	53
1во	Коринтяни	Ефес	пролет	//	57
2ро	Коринтяни	//	есен	//	57
	Галатяни	Коринт	зима	//	57
	Римляни	//	пролет	//	58
	Ефесяни	Рим	//	//	62
	Колосяни	//	//	//	62
	Филимон	//	//	//	62
	Филипяни	//	есен	//	62
1во	Тимотей	Македония	//	67
	Тит	Ефес	//	67
2ро	Тимотей	Рим	//	68
	Евреи	// (може би)	//	68

назад

съдържание

напред