Пост

Във всичките векове и между всичките народи, човеците са се предавали на пост във времена на скръб и беда - Й-а 3:5. Постът може да се счита като следствие на едно естествено подбуждение, което в печални обстоятелства кара човеците да лишават себе си от храна. В Библията се споменава, че Мойсей и Илия, както и Исус Христос, постили четиридесет дни. Този пост те са преминали свръхестествено - Вт. 9:9; 3Цар. 19:8; Мт. 4:2. Евреите често са прибягвали към пост, когато са искали да смирят себе си пред Бога, да изповядват греховете си, и да търсят милостта му - Съд. 20:26; 1Цар. 7:6; 2Цар. 12:16; Неем. 9:1; Ер. 36:9. Особено във времена на общонародни нещастия, те са определяли извънредни пости, и са карали да постят не само пълнолетните и по-възрастните, но и сучещите дечица - Й-л 2:16; виж и Дан. 10:2,3. Евреите са постели от вечер до вечер, т.е. една нощ и един ден. Денят на умилостивението, е бил според закона единствения им народен ден за пост.

Не е явно от живота и от учението на Исус Христос, да е установил някой особен пост. Веднъж той споменал на учениците си, че те ще постят след смъртта му - Лк. 5:34,35. Съгласно с това, живота на апостолите и на първите вярващи, се е придружавал от самоотвержения, страдания и неядения - 2Кор. 5:7, 11:27. Исус Христос е припознал обичаят да се пости, и апостолите са постили в особени случаи - Мт. 6:16-18; Д.А. 13:3; 1Кор. 7:5.

назад

съдържание

напред