Потоп
Едно повсеместно наводнение, което било изпратено на земята във времето на Ной, и от което само осем човека се избавили. Мойсеевото повествование за това събитие, се намира в Бит. 6-8гл. Виж Ковчег Ноев. Причината за този потоп, са били греховете на човешкия род. Повечето тълкуватели на Св. Писание вярват, че потопът, за който става въпрос е станал през 1656г. от сътворението на света, или 2348г. преди Р.Х. Вратата на ковчега с пожалените от Бога в него, като се затворили, потопа започнал: цели четиридесет дни наред дъждът падал от небето като из ведро, всичките извори на голямата бездна се разпукали и небесните отвори се разтворили. Всичките човеци и всичките твари, живущи на земята погинали, освен Ной и неговата челяд. За пет месеца водата продължавала да се издига, докато се възвисила петнадесет лакти над планините. Накрая водите започнали да спадат; най-високата земя се появила и ковчегът застанал на планината Арарат. Преминали вече три месеца след това, и по-ниските планински върхове започнали да личат. Тогава след четиридесет дни, Ной изпитал състоянието на земната повърхност, като изпратил от ковчега един гарван; после той изпращал за същата цел три пъти, през една седмица, един гълъб. Накрая отмахнал покрива на ковчега, и като видял че нямало вече потоп, излязъл от ковчега, издигнал един олтар и върху него принесъл всеизгаряния на Господа. От своя страна, Бог определил небесната дъга да бъде като залог на обещанието му, че той няма вече да наказва човешкия род с потоп.
Понеже всичките народи са произлезли от Ноевата челяд, паметта на това събитие се е увековечила в народните предания. Такива предания са се намерили както при египтяните, халдейците, финикийците, гърците, индусите, китайците, японците, скитите и келтите, така също и в западното полукълбо между мексиканците, перуанците и островитяните на Тихия Океан. Потопът, за който се говори в Св. Писание, не е бил естествено следствие от действието на някои естествени закони, но едно следствие на чудотворно Божие действие.
В Новия Завет, за потопът се говори като за едно грамадно проявление на Божията сила, подобно на Сътворението и на всемирният пожар, който накрая ще стопи всичко в пламъците си. Чрез потопът се изяснява Божието дълготърпение и второто пришествие на Спасителя - 2Пет. 3:5-7; Мт. 24:38.
| назад | съдържание | напред |