Прибежище (градове за прибежище)

За отбрана на онези, които бяха убили човеци без предварително намерение. Бог заповяда на Мойсей, да назначи шест града за прибежище, така че да може онзи, който пролее чужда кръв, да се оттегли, и да му се даде време, за да се защити пред съдиите, и в същото време, за да не могат сродниците на убития да го преследват и убият - Из. 21:13; Чис. 35:11-34. Такива градове, имаше по три на всяка от двете страни на Йордан. На запад бяха Кедес Нефталимов, Сихем и Хеврон, на изток бяха Голан, Рамот Галаадски и Восор - И.Н. 20:7,8. Тези градове служеха не само за евреите, но и за всички чужденци, които живееха в страната им - Вт. 19:1-10. Също Господ беше заповядал, когато евреите се намножат и разширят земята си, да назначат още три градове за прибежище. Но за изпълнението на тази заповед не се споменава в Св. Писание.

Обичаят за кръвно отмъщение, се вижда, че е бил едно учреждение или начало, въведено от най-древно време между номадските източни племена. Толкова твърдо било установено това нещо между израилтяните, преди влизането им в Обетованата земя, и вероятно даже преди пребиванието им в Египет, че Господ заръча на Мойсей да не се опита да го изкорени съвсем, но само да го измени, като учреди градове за прибежище. Обичаят да се отмъщава за кръвта на един убит член от едно семейство, или едно племе с кръвта на някой член от семейството или племето на убиеца, съществува още с пълна сила между днешните номадски жители по Арабската пустиня. Те предпочитат този вид отмъщение. Нибур ни уведомява, че "Арабите си отмъщават най-вече както законът позволява, на семейството на убиеца, и търсят удобен случай да убият главата или най-значителното лице, което те считат за най-виновно, понеже престъплението трябва да е станало чрез невниманието му върху поведението на онези, които са под неговото настоятелство. През това време двете семейства са в постоянен страх, докато един или друг от семейството на убиеца бъде убит. Примирие не може да се постигне между тях, и карането пак се подновява от време на време. Имало случаи, когато такива семейни вражди са траели до четиридесет години. Ако в състезанието се случи да падне някой от семейството на убития, не ще има мир докато двама от семейството на убиеца не се убият". Колко по-справедливо от това беше наставлението на Мойсей, да назначи градове за прибежище, където онзи, който неволно убиел човека, могъл да живее мирно до смъртта на първосвещеника, и после да си излезе безопасно, а пък онзи който на дело бил виновен, не могъл да избегне наказанието.

Между много от древните народи, храмовете и особено олтарите в храмовете, са се считали като места за прибежище на лица, които бягали от насилие. В обичаят на евреите, намираме случаи, когато виновният прибягвал при Божия олтар. Но не се е позволявало олтара да закриля лица, които заслужавали наказание - Из. 21:14; 3Цар. 2:28-34.

Има един назначен град за прибежище на грешните, изложени на втората смърт, и един олтар за прибежище наръсен с очистителна кръв. Блажена е онази душа, която прибягва и се спасява при Христа, преди да се превари тя от наказателния закон Божий.

назад

съдържание

напред