Рим

Рим в някои отношения е най-прочутия град на земята; като за дълго време е бил господар на Езическия свят, и за столетия, църковна столица на Християнския свят. Разположен на река Тибър, около петнадесет мили от Средиземно море, в полето наричано Поле на Рим. В най-великата му слава, стените му са се простирали двадесет мили в диаметър, и обемали седемте славни хълмове, възпявани от поемите му - Отк. 17:9. Той е държал връх над другите градове по великолепието на постройките си, преизпълнени с разнообразни картини и ваяния; и се е населявал от два милиона души. Прочут с изкуствата и разкошността си, той е още по-прочут със завоеванията си; и едва ли е имало тогава народ, който с богатството и князете си, да не е съдействувал в кипенето на римската гордост и величие. Идолите на подчинените народи се прибавяха към хилядите им други божества; хората му тънеха в грубо суеверие, и блестяха с порочни нрави. Прискърбното Павлово описание на езическите грехове в посланието си до римляните - Рим. 1:21-32, напълно се потвърждава от собствените им писатели.

Рим е основан от Ромул в 752г. преди Р.Х., и управляван привременно от царе. След изпъждането на Тарквиний, (509г. преди Р.Х.), управлението премина в ръцете на двама консули, избирани ежегодно; и това управление продължи няколко столетия, дори и когато действителната власт падна в ръцете на един самодържец. Юлий Кесар я завладя, макар и да не прие титула Император. Братовчед му Октавиан, по-късно Август, наложи на себе си този титул, (около 30г. преди Р.Х.). През царуването на този император, се роди нашия Спасител. Следващите царе до времето на Константин, който прегърна новата религия, и под чието царуване Християнството възтържествува, се бяха прочули повече с върли жестокости, гнусен разврат и разпътство. С преместването на столицата на империята си в Цариград, (328г. след Р.Х.), Константин нанесе смъртен удар на силата и влиянието на Рим, който оттогава насетне беше само църковна столица на Западната църква. Днес Рим е интересен с великолепните развалини на древното си величие, храмове, стълбове, градски бани, водопроводи, триумфални арки, и амфитеатри. Той е пръв и като съкровище на изящните изкуства. Брои 360 църкви, между които е Св. Петър, най-голямата в света, и много други пре-светли църкви. Има огромни книгохранилища, едно от тях е Ватиканската библиотека; многобройни галерии и музеи с отбор живописи и извайки, при многото дворци, летни здания, училища и болници. Но пак той пъшка и тлее под злоупотреби, и увековечава грубото суеверие, безнравственост, и бедствие на древния Рим.

В книгите на Стария Завет, Рим и Римската сила, са споменати само в пророческите видения на Даниил - Дан. 2:33,40, 7:7,19. До завършването на Стария Завет, (около 400г. преди Р.Х.), римляните не бяха простряли завоеванията си толкова надалеч, че да дойдат в съприкосновение с евреите. Но в книгите на Макавеите и в Новия Завет, те често се споменават. Виж 1Мак. 8гл. Първият еврейско-римски съюз, се сключи от Юда Макавей, (162г. преди Р.Х.); той се потвърди по-късно от брат му Йонатан (144г. преди Р.Х.). Оттогава римляните влязоха в тесни сношения с Юдея, докато изтребиха евреите от нея. Те превземаха три пъти Ерусалим: под Помпей, (63г. преди Р.Х.); под Сосий, (33г. преди Р.Х.); и накрая под Тит, (70г. след Р.Х.), когато градът и храмът бяха разрушени. Виж Юдея.

Хиляди евреи са живели в Рим, където в древността, както и днес, им е било определено част от градът, и където те въобще са упражнявали свободно народната си религия. Още от рано Словото Божие било проповядвано между тях и римляните, може би от присъствуващите в Ерусалим в деня на Петдесетница - Д.А. 2:10. Под император Клавдий, (около 50г. след Р.Х.), и евреи и християни бяха изгонени от Рим, между които бяха и Акила и Прискила - Д.А. 18:2; Рим. 16:3. През времето на Павловото послание до римляните, (58г. след Р.Х.), вярата на християнската църква в Рим се прочу по целия свят - Рим. 1:8, 16:19. Друго люто гонение, против християните в града, се подигна от Нерон в 64г. след Р.Х. Тези гонения бяха последвани от други повече или по-малко върли, прекъсвани от време на време, които възлизат на десет до времето на Константин. През тези усилни времена за християнството, разтлението на ученията и нравите, което беше се въдворило в църквата, започна бързо да пуска корени; и полека-лека папското отстъпничество, с гибелното си опорочаване на Христовата истина, се възцари в Рим според предсказанията на Павел, Петър и Йоан.

Колизеят, чиито величествени развалини днес са най-прочувствен паметник на древната столица на света, бе зрелище на много и разпалени борби между християнски мъченици и люти зверове, кръвопийци на хиляди беззащитни жертви, мъже, жени и деца, които смело понесоха смърт - едни треперещи, други ликуващи, но всички с решителност - нежели да се отрекат от блажения си Спасител Исус Христос. Колизеят, предназначен за гладиаторски борби, е строен в продължение на десет години от петнадесет хиляди работници. Той е бил елиптична (длъгнеста) постройка, дълъг 620 крака, широк 513 крака, и 160 крака висок, с арена (мегдан), дълга 290 кр., широка 180 кр., заградена с катове ложи. Приказва се, че огромният амфитеатър, е съдържал места за осемдесет хиляди зрители; развалините му во веки ще свидетелствуват за езическата жестокост.

Посланието до римляните, е било написано от апостол Павел през тримесечния му престой в Коринт, (58г. след Р.Х.), преди заминаването му за Ерусалим - Рим. 15:25. Сравни Д.А. 20:2,3,16; Рим. 16:23; 1Кор. 1:14; 2Тим. 4:20. То е най-важното, най-систематичното и най-богословското от Павловите послания; продиктувано от съществуващото недоразумение между еврейските и езическите новообръщенци в Рим и другаде. Евреинът, се е мислил за по-преимуществен от езичникът, на който тази разлика е била отегчителна и неприемлива. Плюс това, в петте първи глави, апостолът доказва осъждението и греховността на цялото човечество - че нито евреин, нито езичник се ползува с някое преимущество по родство или по лично достойнство, но че всички приемат всяка благост чрез височайшата благодат Божия, като Христос е само нашето оправдание. По-нататък, той показва че Христос е нашето освещение, и отговаря на възраженията против учението на оправдание даром, че то насърчава грехът, и че Бог няма право да се отнася по този начин към човечеството. В 10,11гл., той прилага всичко това към евреите. В останалата част от посланието, апостолът излага много и практични правила, които са от голяма важност за християните.

назад

съдържание

напред