Самаряни
Жителите на Самария, но в Новия Завет това име се дава на едно племе, което произлязло от смесването на десетте племена с езичниците. Когато жителите на Самария и на околната страна, бяха отведени в плен от Асирийскитя цар, той изпрати на мястото им поселения от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат, и от Сефаруим, с които останалите израилтяни се смесиха, и накрая се претопиха в един народ - 4Цар. 17:24-41.
Един такъв произход, разбира се, направи народа да бъде мразен от юдеите. Новото и размесеното племе, наистина поиска от Асирия един Израилски свещеник, който да ги поучава на Божия закон, и отчасти прие обредите на истинната вяра, но повечето от тях бяха само на половина обърнати от местното си езичество - Мт. 10:5; Лк. 17:16-18. Заради това, когато юдеите се завърнаха от плена и започнаха да градят отново Ерусалим и храма, самаряните напразно се молеха да ги припознаят за Юдейски граждани, и да им позволят и те да помогнат в работата им - Езд. 4гл. Вследствие на това отказване, и на по-късното им неприятелство, самаряните не само намериха случай да обвинят юдеите пред Персийските царе - Езд. 4:4; Неем 4гл., но като се основаваха на Мойсеевите заповеди - Вт. 27:11-13, че като влязат в Обетованата земя, половината от народа да застане на планината Гаризин и да отговори "Амин" на благословенията на завета, прогласени от левитите, те съградиха храм на тази планина, и установиха жертвоприношения според предписанията на Мойсеевия закон, макар и първобитният олтар, според Еврейското Писание, да се намираше на планината Гевал - Вт. 27:4; И.Н. 8:30-35. Освен това, самаряните отхвърляха всичките свещени книги на юдеите, освен Петте Мойсееви книги. Виж Санавалат. По тези и по други причини, народната омраза между самаряните и юдеите, вместо да се намали, напротив се усилваше - 2Мак. 6:2; Лк. 9:52,53. Заради това името "самарянин" между юдеите, показваше укор и презрение - Йн. 8:48, и всякакво общение помежду тях се избягваше - Йн. 4:9. Иркан (около 129г. преди Р.Х.), съсипа храма на планината Гаризин, но самаряните във времето на Христос, считаха тази планина за свята, и гледаха на нея като на единственото правилно място за народно поклонение - Йн. 4:20,21. Малкото останали от този народ, които съществуват до днес, имат също такова почитание към тази планина. Самаряните, както и юдеите, очакваха Месия - Йн. 4:25, и мнозина от тях станаха последователи на Исус, и прегърнаха поученията на вярата му. Виж Д.А. 8:1, 9:31, 15:3.
Знае се добре, че един малък остатък от самаряните, и до сега съществува в Набулус (старият Сихем). Учени мъже в Европа, са се заинтересували много от тях, и много пъти са си разменяли писма с тях, но никакви важни следствия не са се постигнали. Те имат един препис от Петте Мойсееви книги, който казват, че е преписан от Ависуй, синът на Финеес, (1400г. преди Р.Х.). Разни преписи от този препис, са се преписали за пръв път в 1616г., и са били сравнени с общоприетия Еврейски текст, с който този препис почти се съгласява. Има различни места, където Самарянския текст се различава от еврейския, но малко или никои няма, в които Самарянският да се разминава с първообразния текст. През последните години изследователи са посещавали самаряните в Набулус. Те са около сто и петдесет души, и са набожни почитатели на закона. Пазят Юдейската Събота с голяма строгост, и в него ден се събират три пъти в своята синагога за молитва. Четири пъти през годината, (на Пасха, Петдесетница, празника на шатрите, и денят на умилостивението), отиват на планината Гаризин, и се кланят на мястото, където старият им храм се е намирал. Виж Гаризин.
| назад | съдържание | напред |