I. Името на мястото, което се споменава в 4Цар. 14:7, където се казва, че Амасия (царя на Юда), поразил десет хиляди едомци в "долът на Солта", превзел град Села, и го нарекъл Йоктеил, т.е. покорен от Бога. Села е еврейска дума, която значи скала, и съответства на гръцката дума петра; от което може справедливо да се заключи, че град Петра, някога столица на Камениста Арабия, е било мястото, което святият историк споменава. Села се споменава и в Ис. 16:1, и думата "камък" в Съд. 1:36, може би обозначава този град. Първи от днешните изследователи, който е посетил развалините на това място, е Буркхарт; те свидетелствуват за блясъка на древния град. Той се изразява така: "На разтояние два дни път на североизток от Акаба, се намира в Джебел-Шера, на източната страна на Араба, (една малка река или дол), който се нарича Вади-Муса. Това място, е твърде важно по паметниците си и останките си от един древен град, който предполагам, че е град Петра, столицата на Камениста Арабия (място което, до колкото зная, никой европеец не е посетил до сега). В червено-пясъчния камък, от който долът се състои, се намират повече от двеста и петдесет гробници, изцяло изсечени в скалата. Тук се намира един грамаден, (така също изсечен в скалата), във вид на храм мавзолей (гробница) с всичките си отделения, предверие и перистил (външна със стълпове придворна галерия), и др.; този най-прекрасен образец от гръцката архитектура, е съвършено запазен до днес. Намират се така също и други гробници с обелиски в Египетски стил, един цял амфитеатър изсечен в скалата, с останки от дворец и от няколко храма. На връх планината (Ор), която затваря западната част на тесния дол, се намира гробът на Харун (или Аарон), който се почита много от арабите". Че тука е било мястото на древния град Села (или Петра), се потвърждава и от други доказателства; Йосиф, Евсевий, и Йероним, уверяват, че гробът на Аарон е бил близо до Петра; още местоположението и развалините съответствуват със забележките, които Библията, Плиний и Страбон правят върху този предмет.
По-късни изследователи, (като Лаборд), са описали живописно и подробно този чудесен град, и са начертали по-главните му развалини. "Долът на Петра", (2,200 кр. над големия дол Ел-Араба), е дълъг около една миля от север на юг, и половин миля широк; от страните му се намират многобройни долчета, които правят цялата му окръжност около четири мили. Той е достъпен от север и от юг; обаче, на изток и на запад скалите му са стръмни, и се издигат на височина от двеста до хиляда крака. Главният проход за града се намира на изток, и започва между скали високи четиредесет крака, и на разстояние шестдесет лакти една от друга; колкото по-навътре отиваш в проходът, скалите все повече и повече се приближават и възвишават, и изобилват с гробища. Като извървиш този тесен проход, пред тебе се изпречва една от най-великолепните сгради на Петра (Ел-Хусне), храмът издълбан в отсрещната скала, който Буркхарт споменава. От тука, ти влизаш в един по-широк дол, който те води към северозапад, покрай амфитеатърът, в един изгиб на ляво, и най-после те извежда на обширната долина на градът към запад. Многобройни са гробищата, издълбани в тези каменисти проходи; много от тях се приближават посредством стъпала, а други на височина повече от четиристотин крака, са непристъпни. Дворецът, който арабите наричат "Фараонов дом", е главната от неизсечените в скалата сгради, която до някъде се е упазила от разрушението на времето; няма съмнение, че тя е била някога величественна сграда. Развалини от обществени постройки и черепи от грънци, се срещат почти по цялата долина. Една вада тече през долината към запад, и преминава друг един тесен проход, подобен на онзи при входа й. На запад по протежението на един дол, се издига един от най-красивите храмове, (храмът Дейръ), изсечен в твърдата скала. Лицето на този храм, е сто петдесет и два крака на дължина и на височина, а по-долните му стълбове, които са полуиздадени извън скалата, са осем крака дебели. Красотата на камъкът, в който тези здания са изсечени, им придава една несравнима прелест; този камък е хубав, мек, изпъстрен с различни цветове: червен, черен, морав, бял, синкав, жълт и др. Високо над изваяните паметници, се възвишават скалите, облечени в самородната си грапавина и величие. Тази странна и прекрасна картина, оставя незабравими впечатления в умът на зрителя.