I. Най-високата и най-южната планина в Ерусалим, която се издига около хиляда и петстотин крака над Средиземно море, и от двеста до триста крака над долините при подножието й. Тя е била отделена от Акра и Мория на североизток чрез долът Тиропион; на запад е била долината на Гион; на юг бил долът на Еном; а на югоизток долът Кедрон. Преди покоряването на евусците от Давид, тази планина е била Евуска крепост, но оттогава насетне, тя се е наричала "Давидов град" - 2Цар. 5:7; 3Цар. 8:1. Красотата и силата й, са били гордостта на Давид; той я е обичал като образ на Църквата на Месия: "Красива на възвишението, радост на цялата земя е планината Сион на северните страни, градът на виликия Цар". "Обиколете Сион, и обходете го; пребройте стълбовете му; обърнете внимание на стените му; разгледайте палатите му, за да разказвате на поколенията след вас". "Царете се събраха, всички преминаха; те като видяха, почудиха се; смутиха се, и се устремиха на бяг" - Пс. 48:2,4,12,13. На южната му страна, се издига една джамия, върху така наречения "Давидов гроб" - 3Цар. 2:10, 11:43, 22:50. Планината Сион, Мория и Офил, са били оградени със стена и укрепени с крепости - 1Лет. 11:5. Върху нея са били построени Соломоновите, а после Иродовите великолепни дворци. Тя е била удобна за военна отбрана, и когато римляните я превзеха е била толкова силно укрепена, че императора възкликнал: "Наистина Бог ни помага във войната, защото какво човешки ръце и машини можеха да сторят на тези стълбове?". Много големи промени са станали по лицето й, и една голяма част от нея е извън днешната стена на юг, и е покрита с гробища, или е "изорана като нива", според Ер. 26:18; Мих. 3:12.