Слава и Прославям

Думи многозначителни в Библията, употребяват се особенно за Бога и за делата му, за Спасителя и за Евангелието му, за небесното блаженство, и др. "Славата Божия", често се е явявала на старозаветните люде видимо, в някое сияещо видение, което е служело да покаже личното присъствие на Бога - Из. 16:7-10, 24:9,10,16,17, 33:18-23; 3Цар. 8:11; Пс. 80:1; Зах. 2:5. Славата Божия, се разказва от делата Божии - Пс. 19:1; Рим 1:19,20, и най-вече от спасителното дело в "лицето на Исус Христос". "Главната цел в живота на всеки християнин, трябва да бъде да прославя Бога, така че Бог да се вижда най-славен" - 1Кор. 6:20; 1Пет. 2:9. Думите "Дай сега слава на Господа" значат, исповядай му се сега, защото Той е всеведущ - И.Н. 7:19; Йн. 9:24. Израза, "славата ми" - Пс. 16:9, 30:12, 57:8, 108:1, явно означава "душата ми".

назад

съдържание

напред