Соломон (мирен)
Син и приемник на Давид, роден от Витсавее, (1033г. преди Р.Х.). Пророк Натан го нарича Едидия, което ще рече "любезен Господу" - 2Цар. 12:25. Той бе син по обещание - 1Лет. 22:9,10. На осемнадесет години, Соломон се качи на бащиния си престол, на който брат му Адония беше посегнал да го обсеби. В Св. Писание, срещаме усърдната му и набожна просба към Всевишния за премъдрост, която да го удостои да управлява честито великия Израилски народ; и надаряването му с тази премъдрост, и много други благости - Мт. 6:33. Несравнимото му знание и остроумие, го направиха прочут по целия Изток; и до днес още се слави за тези свои качества. Той бе облагодетелствуван с всяко временно щастие. Неоспоримото му владичество, се простираше от Ефрат до "Египетската река"; Палмира в пустинята и Есион-гавер при Червено море бяха негови. Със съграждането храма на Йеова, той изпълни Давидовото намерение. Много други обществени и частни дела, бяха извършени през славното му царуване. Той разви една обширна търговия с Тир, Египет, Арабия, Индия и Вавилон, от плодовете на която той и цялата страна забогатя. Соломон беше премъдрият, най-богатият, и най-щастливият човек. Но от изкушинията, които вървят заедно с това щастие, той се отпусна, възгордя се, и забрави Бога; предаде се на всяко сладострастие; остави жените си, а по-късно и той ги придружи в мерзостно идолопоклонство; така изгуби благоволението Божие. Въпреки всичко това, божествената милост не го остави; той отново тръгна в правия път, и ни завеща доказателства за покаянието си, и плодовете от опитността си в боговдъхновените си писания. Царуването му продължи четиридесет години, (1015-975г. преди Р.Х.), и като изключим злините от един лош пример и тежките данъци, то бе мирно и благоприятно за народа. Историята му е по-накратко написана от Давидовата - 2Лет. 1-9гл.; но много неща можем да научим за него от писанията му, особено от книгата Еклисиаст. Нищо не ни показва толкова силно, слабостта на човешкото естество, даже когато е придружено и с дълбоки познания и остроумие, опасностите на щастието, или недостатъчността на всяко земно благо, за да удовлетвори човешките нужди.
Соломоновите писания са били с естествено, философско и нравствено съдържание. Той изрече три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет; и говори за дърветата, за животните, за птиците, за пълзящите, и за рибите - 3Цар. 4:32,33.
Соломонови водоеми - Екл. 2:6. Това име обозначава старите постройки, които сега също се наричат така, и са две или три мили на югозапад от Витлеем. Те са три големи водоема (щерни), положени един над друг, и съградени от големи камъни. Водата, която се е събирала в тях, се доставяла посредством един водопровод от Витлеем и Ерусалим. Горният водоем е дълъг 380 кр., средният 422, и долният 582 крака. Тяхната средна ширина е 200 кр., а дълбочината им 38 кр. По настоящем, макар и да съдържат малко вода, те са от голяма важност за Витлеем. Водопроводът, който докарва вода от тези водоеми в Ерусалим, кръстосва долината Еном, под югозападния ъгъл на Ерусалимската стена, извива около южната страна на планината Сион, и свива към север пак в градът.
| назад | съдържание | напред |