Съборище (синагога, хавра)
Дума, която най-напред е означавала "събрание", но както думата "църква", тя по-късно започнала да обозначава сградата, където обикновените Еврейски събрания, са се събирали на богослужение. От рядкото споменаване на тази дума в Стария Завет, много тълкуватели и писатели върху Библейски древности, са на мнение, че до след Вавилонския плен, съборища не са били в употреба, и че преди това време евреите провеждали обществените си събрания под открито небе или в домовете на пророците. Виж 4Цар. 4:23. В Пс. 74:8, много е съмнително дали Еврейската дума, която е преведена съборища (богослужебни домове), се отнася за такива местосъбрания, каквито са съществували след плена. Думата "съборище" собствено означава място, където са се провеждали религиозни събрания. През времето на Христос, те са изобилвали. Синагоги са се издигали там, където са се намирали десет възрастни, учени и благочестиви мъже, и където обстоятелствата им са позволявали да присъствуват на богослужение. По-големите градове са имали по няколко съборища; и след плена, ползата от тях станала толкова явна, че те се распространили по земята, и станали общинските църкви на Еврейския народ. Числото им било значително; и както издигането на някое съборище, се считало като знак на благочестие - Лк. 7:5, или като позволително за небето, ние не трябва да се удивляваме, когато слушаме, че те са се умножили повече отколкото е било нужно, и че само в Ерусалим е имало не по-малко от 460 или 480 съборища. Те са били градени по високите места, и са се състояли от две части. Западната част на зданието е съдържала кивотът или ковчегът, в който са стоели "книгата на закона" и "писанията на пророците", и се е наричала "храм по превъсходство". Другата, където събранието се е събирало, се наричала "тялото на съборището". Хората са седяли с лице към храмът, а пък старейшините срещу хората; между тях се е намирал амвонът (катедрата). Столовете на старейшините, са се считали за по-святи от другите, и се споменават като "предни столове в съборищата" - Мт. 23:6. Жените са стоели в галерия, отделена с решетка от другите части на зданието.
Служителите във всяко съборище, са били десет на брой, и се делили на шест различни съсловия. Един от тях е бил началник на съборището, който е распореждал всичките му дела, и е давал позволение да се говори в събранието. Във всяка синагога е имало по трима такива началници. Д-р Лайтфут вярва, че те са имали гражданска власт, и са съставлявали най-долното гражданско съдилище, познато под името "троен съвет"; длъжността им била да съдят леки обиди срещу вярата, и да решават разногласията, които са изниквали между двама членове от съборището, относно пари, кражби, загуби, и др. Тези служители се загатват в 1Кор. 6:5. Виж също Съд. Друг един служител, е бил "ангелът на съборището", или проповедникът на събранието, който се е молил и проповядвал. Пастирите на Азиятските Църкви, се наричат "ангели" - Отк. 2:3.
Богослужението в съборището, е ставало по следния начин. "Ангелът на съборището" се качвал на амвонът, и когато е възнасял молитвите, хората ставали от местата си и стоели прави с най-дълбоко благоговение - Мт. 6:5; Мк. 11:25; Лк. 18:11,13. Молитвите са били деветнадесет на брой, и са завършвали с четенето на проклятията. След молитвите се повтаряли пазилките (филактериите), и най-накрая се прочитали законът и пророците. Законът се подразделял на петдесет и четири глави, при които се съединявали съответстващите части от пророците - Д.А. 13:15,27, 15:21; те са се прочитали веднъж в годината. След Вавилонския плен, бил назначен един тълкувател за четенето на законът и пророците - Неем. 8:2-8, които той е превеждал на Сиро-халдейското наречие, което тогава се е говорело от народът. Накрая на богослужението се тълкували Писанията, и се проповядвало на народа. Това се вършило от някой служител, или от някое отлично лице, ако се случвало да присъствува там. Читателят ще си припомни достопаметният случай, от който Спасителят се възползва, да се отправи с реч към съотечествениците си - Лк. 4:20, и много пъти Той и учениците му, са поучавали в съборищата - Мт. 13:54; Мк. 6:2; Йн. 18:20; Д.А. 13:5,15,44, 14:1, 17:2-4,10,17, 18:4,26, 19:8. Богослужението е завършвало с една къса молитва или благословия.
Еврейските съборища, са служили не само за богослужение, но и за съдилища, където са се разглеждали дела, които са попадали под ведомството на гореспоменатия "троен съвет". В такива случай, присъда издадена срещу подсъдимият, се привеждала в изпълнение по източният обичай, в местосъбранието на съвета. Ето защо някои лица са били бити и бичувани в съборищата - Мт. 10:17; Мк. 13:9; Д.А. 22:19, 26:11; 2Кор. 11:24. Отстраняването от съборището или отлъчването от Еврейската църква, и отнемането на народните приемущества, са били наказание, от което хората много са се боели - Йн. 9:22, 12:42, 16:2. В наше време, евреите си строят съборища там, където са доста много, и се събират в тях, за да се черкуват в събота; моленето, т.е четенето и пеенето на Стария Завет и на молитвите, те правят на първообразния Еврейски език, макар и да е мъртъв и говорим от малцина. Както през времето на апостол Павел, е имало отделни съборища за Либертинци, Киринейци, Александрийци, и др. - Д.А. 6:9, така също и сега има в Ерусалим осем или десет съборища, от които едните са за испански евреи, а други за германски, и др.
| назад | съдържание | напред |