Сърна (дорка)

Това животно, често се споменава в Св. Писание - Вт. 12:15,22, 14:5; 3Цар. 4:23; Пр. 6:5; П.П. 2:7,9,17, 8:14; Ис. 13:14. Тя е два и половина крака висока; кожата и е червена, освен на корема и нозете й, които са бели; ушите и са дълги и голи, опашката й е къса и завита нагоре. Рогата й са черни, около една педя дълги и закривени назад. Среща се по Варварийските владения, Египет, Арабия и Сирия. Сърните ходят на стада; те лесно се опитомяват, макар и да са страхливи животни; месото им е вкусно.

Има не по-малко от двадесет различни вида сърни. Те съставляват особен разред между рогачите и козите. Срещат се най-вече в Азия и Африка, и населяват най-горещите страни на Стария Свят. От тях само два или три вида се намират в Европа, и един в Америка. Тези животни, живеят най-вече в гористите места, макар и да се срещат долу по поляните; и някои видове от тях образуват стада от две или три хиляди сърни, а пък други от пет или шест. Те са приятни на глед, пъргави, неспокойни, боязливи, и поразително бързи; престъпват с големи крачки, и се подхвърлят и скачат с удивителна лекота; в бягането си, те често се спират за минута, поглеждат гонителите си, и пак продължават по пътя си. Хрътката, (най-бързото куче), обикновено бива надбягвана от тях; и често целта на ловеца се осуетява, ако не призове на помощ сокола, който се спуща върху животното и забавя тичането му, и така улеснява кучетата да стигнат добичето. В Индия и Персия за ловене на сърни употребяват рисове, които с удивителните си подскачания настигат и хващат жертвата си. Още в най-ранните времена лекостта и бързината на това животно са станали пословични, в страните където живее - 2Цар. 2:18; 1Лет. 12:8; както и красотата на очите му; така, че ако кажеш на някой "имаш сърнени очи", ти му правиш голяма чест.

назад

съдържание

напред