Щъркел

Еврейското му име значи милост, а гръцкото нежност, поради нежността, която показва към родителите си, които той не оставя, но ги храни и брани в старостта им. Знае се, че щъркели са загивали в усилията си, да избавят от пламъците малките си рожби. В Ер. 8:7, се загатва за непогрешимият инстинкт на щъркелът, като прелетна птица, и високото му хвърчене: "Даже щъркелът по небето знае определените си времена". Мойсей го причислява към нечистите птици - Лев. 11:19; Вт. 14:18. Псалмопевецът казва: "Елхите са жилище на щъркът" - Пс. 104:17. В Европа, тази птица вие гнездата си по високи кули или развалини, по покривите и комините на къщите, но в Палестина, понеже къщните покриви са плоски, тя прави гнездата си по високите дървета.

Клюнът и краката на щъркелът, са дълги и червени. Храни се с полски мишки, гущери, змии, жаби и насекоми. Перушината му навсякъде е бяла, освен по краищата на крилете и бедрата му; той не снася повече от четири яйца. Щъркелите, тръгват за южните, топли страни през август, за да презимуват, и се завръщат в у нас през пролетта. Още някои хора в Европа и Азия, ги държат на голяма почит.

назад

съдържание

напред