Ветрове - Мт. 24:31
Ветровете, които духат в Палестина са предимно западни и югозападни - Лк. 12:54. Често духа и северен вятър, който още от древността се счита за предвестник на добро време. С това се обяснява и изречението в Пр. 25:23 "Северният вятър произвежда дъжд". За бурният вятър наречен Евроклидон, виж описанието под това име.
Но вятърът, който най-много се споменава в Библията е "източният вятър", за който се казва, че изсушава овощята - Бит. 41:6; Ез. 17:10, 19:12, и духа много силно - Пс. 48:7; Ез. 27:26; Й-а 4:8; той е "горещия вятър" споменат в Пс. 11:6. Източният вятър е задушлив и тежък вятър, и духа от югоизток през горещото и сухо лято. Като преминава през обширната Аравийска пустиня увеличава жегата и сушата, и предизвиква всеобща слабост и безсилие. Той се нарича от арабите Семум, от турците Самиели, от египтяните Хамсин; и още се счита за чумен вятър, който внезапно настига пътници и кервани в пустинята, и ги умъртвява с силното си и задушливо духане. Наистина той е извънредно горещ и сух, бързо изпарява водата, спира потта на пътниците, пресъхва небцето и въздушните цевици, и причинява голямо безпокойство и изтощение. Често духа с ужасно бучене, и със силата си носи във въздуха прах и пясък, по такъв начин, че цялата атмосфера се помрачава и създава чувството като че ли гори. Слънцето, като че ли изгубва лъчите си, и на вид изглежда като сфера от тлеещ огън. Хора и животни се изморяват от този прах и търсят покрив. Камилите си обръщат гърбовете и забиват главите в земята от присъствието на вятъра. Често той бива придружен от вихрушки, пясъчни и прашни тайфуни, които се издигат над земята и летят по полето. Такава буря може да е внушила нещо от пророческите описания, върху деня когато ще се прояви силата на Бога: "чудеса на небесата и на земята, кръв, и огън и стълбове от дим... Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв" - Й-л 2:30,31; Д.А. 2:19,20.
назад | съдържание | напред |