Вършитба

Както в древността, така и днес на Изток вършеят както с диканя - Рут 2:17; Ис. 28:27, така и с волове, на които устата не се обвързвали - Вт. 25:4, но най-вече с волове, които влачат един грапав инструмент по снопите. Инструмента, който днес най-много се използва в Палестина, се състои от две дъски приковани една до друга, отпред извити на горе като предната част на шейна, а отдолу набити с остри железа - Ис. 28:27; 41:15; Ам. 1:3.

Нибур описва метода, по който вършеят египтяните по следния начин: "Те използват волове, които очукват житото като тъпчат класовете с краката си, и след тях влачат една тежка машина. Тази машина не прилича на арабския каменен валяк, нито на сирийската дъска назъбена с остри камъни, но е вид шейна състояща се от три вала, които се въртят около оси. Земеделецът избира някое равно място на полето и докарва снопите си там на осли или камили. След това, впряга два вола в една шейна, на която се качва и кара воловете напред-назад по снопите" Така сламата постепенно се скълцва на ситно, и житото се отделя от нея. След това като се преобърне няколко пъти с вили, се събира на куп в средата на гумното. Горе описаната машина се нарича норег, и отговаря на еврейската дума мораг (диканя), която се споменава в 2Цар. 24:22; 1Лет. 21:23.

След това, събраното на куп жито със слама се отвява, т. е. хвърля се с вили срещу вятъра, който отвява плявата, а житото пада на земята. Ако е нужно житото се отвява втори път. За да може вятъра да го отвее по добре - Ер. 4:11,12, гумната се правят на открити и високи места, като Орненското гумно на планината Мория - 1Лет. 21:15. След отвяването му, житото се пресява и пречиства с дърмон. Земята, която ще се употреби за гумно, се отъпква и изравнява. Когато житото се слагало в житниците, плявата се събирала за огъня; тази практика се използва като илюстрация за деня на страшния Божи съд - Мт. 3:12.

назад

съдържание

напред