Дилемата за пред-Адамовата раса

Задавали ли сте си въпроса, защо земята бе създадена пуста и неустроена (Бит.  1:2)? Не би ли следвало, и тя както всички Божии творения да бъде съвършена?  Дали нейното състояние не бе резултат от нещо което е показано на други места в Библията?

            Днес богословите имат много отговори на този въпрос, както и много теории за произхода на земята и нейните обитатели. Една от тях е тъй наречената Теория на Пролуката. Тя доказва, че между първоначалното сътворение на земята в Бит. 1:1 и нейното състояние в Бит. 1:2 има известен период от време.

            В Бит. 1:1 е показано първоначалното творение на небето и земята. От следните факти става ясно, че изразът "в началото" в Бит. 1:1-2 не се отнася до шестте дни на Сътворението описани в Бит.  1:3-2:25, а до едно много по-ранно време:

            (1) Думата "и" е използвана 148 пъти в Бит. 1-2 за да раздели 102 различни, отделни едно от друго действия на Бога. Следователно, думата "и" (Бит. 1:2) показва, че действието в ст. 2 е напълно различно и независимо от действието в ст. 1. Тогава, докато в ст. 1 е записано първоначалното сътворение на небето и земята, ст. 2 показва земята вече наводнена чрез голяма катастрофа, и животът на нея напълно унищожен.

            (2) Думата "беше" (Бит. 1:2), идва от Еврейския глагол "хайа." Той е преведена "стана," "ставам," "случва се"  и т.н. общо 769 пъти в Библията. Това доказва, че земята "стана" пуста и неустроена, а не "беше" първоначално създадена такава. 

            (3) Думата "пуста" идва от Еврейската дума "тоху," която означава "пуст" и  "пустиня" (Йов 12:24; Пс. 107:40).  Говорейки за Създанието в Бит. 1:1, Исая пише, че Бог  не създаде земята пустиня или пуста ("тоху") (Ис. 45:18). Въпреки това, в Бит. 1:2, земята е пуста. Следователно, земята, като всяко Божие творение, бе създадена съвършена и без недостатък, но по-късно "стана" пуста.  Причината за това, както ще видим по-късно, беше грях (Вт. 32:4; Екл. 3:11).

            (4) Еврейската дума преведена като "неустроена" е "боху." Еврейската фраза "тоху ва боху," преведена "пуста и неустроена" (Бит. 1:2), описва хаотичното състояние на наводнената и проклета земя в следствие на падението на Луцифер и греха на пред-Адамовата раса, а не първоначално сътворената земя от Бит. 1:1.

            Земята бе създадена за да бъде обитавана, а не да бъде пуста (Ис. 45:18). Следователно, Бог не би я създал пуста, за да не противоречи на Своето намерение да я направи обитаема. Тогава, заедно със Първоначалната земя, Бог би трябвало да е създал и хора които да обитават земята. Те са наречена пред-Адамова раса или пред-Адамити.

            В Бит. 1:9, 10 земята е наречена "суша," което в Еврейския оригинал е всъщност "суха земя."  В Бит. 1:2 обаче, земята не е суха, а наводнена, като следствие на катаклизмите настъпили след първоначалното Сътворение.

            Друг резултат от тази катастрофа  е тъмнината която  покрива земята (Бит.  1:2). Винаги когато Библията говори за неестествено скриване на Слънцето, Луната и небесните светила, тя говори за осъждение (Бит. 6:8-8:22; Изх. 10:21-23; Ис. 5:30; 13:10; Ер. 4:23-26; Иоил 2:30-3:16; Амос 5:18-20; Мт. 8:12; 24:29-31; Откр. 6:12-17; 8:12: 9:2; 16:10).

            Следователно, още от първите два стиха на Библията, ясно се вижда разликата между земята при първоначалното Сътворение (Бит. 1:1) и след Божието наказание (Бит. 1:2). Учените твърдят, че изразът  "в началото" не се отнася за шест-дневното Сътворение от Бит. 1:3-2:25, а за време много преди това, когато Бог е създал Първоначалната земя, със Слънце, Луна, звезди, обитатели и социална система. В следствие на бунт от страна на пред-Адамовата раса, земята е била проклета от Бога, напълно унищожена чрез потоп и доведена до състоянието в което я виждаме описана в Бит. 1:2.  

            Потопът унищожил тази циви-лизация е описан в Ер. 4:23-29. Той е наречен потопът на Луцифер, защото е пряко свързан с неговото падение (Ис. 14:12-14; Ер. 4:23-26; Езек. 28:11-17; Лк. 10:18). В следствие на него, земята става пуста и неустроена, потънала в тъмнина, без светила на небето, така че през неговото времетраене не е имало дни и нощи. Потопът унищожава флората, фауната и цивилизацията на пред-Адамовата раса. В сравнение с него Ноевия потоп прилича на пролетен дъждец.

            Важно е да се отбележи, че Ноевия потоп идва по времето, когато човешката цивилизация е живяла под парников ефект и никой не е познавал значението на думата дъжд. Те не са могли да знаят за дъжда и от пред-Адамовата раса, тъй като никой от онези, които видели потопът на Луцифер, не останал жив за да разказва за него. За разлика от потопа на Луцифер, Ноевия потоп не унищожил нищо което да не може да бъде естествено възстановено след неговото преминаване (Бит.  6:18-8:22). Водите му се оттеглили постепенно, позволявайки на спасените в Ноевия ковчег хора и животни да заживеят отново нормално, без страх от нов потоп.

            В Бит. 1:28, Бог заповяда на Адам да "насели" земята. В Еврейският оригинал и LXX, тази фраза е записана като "презасели" или "засели отново." Това означава, че земята е била пълна и населена преди Адам, точно както тя беше и преди Ной, на когото Бог също заповяда да я засели отново след втория потоп (Бит. 9:1, 2).     

            Явно е, че всичко това се случва преди времето на Адам, тъй като Сатана идва при Адам, като вече паднало създание. Според Ис. 14:12-14, Луцифер, който владеел над народите, напада Небето от земята, надявайки се да победи Бога. Езек. 28:11-17 показва, че Луцифер е владеел над земята преди своето падение, причинено от гордост. Ето защо, той идва за да открадне от Адам, новият владетел на земята, отнетото му владение, като го изкушава да съгреши против Бога, точно както бе изкушил и пред-Адамовата раса. Пак като псевдо-владетел на земята, Луцифер идва при Исус в пустинята (Мт. 4:8-9; Лк. 4:5,6), но истинският Месия знае неговата тояхан идетичност, тъй като е видял неговото падане (Лк. 10:18). 

            Не толкова разумни са били представителите на пред-Адамовата раса, които изкушени от Луцифер въстават против Бога. Ето защо Божият гняв пада не само върху Луцифер и неговите ангели, но и върху земята и нейните жители, унищожавайки всяко материално създание. Ер. 4:23-26 дава пълната картина на запустение в следствие на Божието проклятие.

            В Новия Завет, цитирайки Пс. 78:2 от LXX, Матей пише за сътворението на света (Мт. 13:35). Гръцката дума за сътворение използвана тук, "катаболей" може да означава и отхвърляне или хвърлям надолу. Вместо за Сътворението, Матей може би, говори за отхвърлянето на пред-Адамовия свят. Ако това е така, апостол Павел вероятно, също поучаваше за  тези неща (Еф. 1:4; Евр. 4:3; 9:26), а също и апостол Йоан писа за тях в Откровението (Откр. 13:8; 17:8). Точно като тях, апостол Петър пише за две социални системи, едната от които е преди, а другата след настоящата такава (2 Пет. 3:6). Едната от тях е унищожена от потоп, а другата ще бъде унищожена от огън. Унищожената от потоп социална система, не би могла да бъде онази от Ноевите дни, тъй като тя не беше унищожена напълно, а осем нейни представители, представлявайки едно семейство, оцеляха. Освен това, ако Петър имаше предвид Ной, той изрично щеше да го посочи, както всеки друг път когато го споменава (1 Пет. 3:20; 2 Пет. 2:5).

            Връщайки се отново на пасажа в Ер. 4:23-26, виждаме картината на една напълно разрушена   и запустяла земя, без светлина, без планини и хълмове, без хора, без птици, риби, животни и растения.  Единственият път, когато Еремия можа да види земята такава, е неговото видение на резултатите от бунта на Луцифер и пред-Адамовата раса. Това бе същото видение, което Бог даде на Мойсей, който записа думите в Битие: "А земята [стана] беше пуста и неустроена..."