ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

     Авторството на четвъртото евангелие се приписва на апостол Йоан. Датата на написване не е точно определена, но се предполага,че това става към края на първото столетие /85-90 г. Сл. Хр./. Вероятно евангелието е написано в Ефес, където апостол Йоан живее през късните години на своя живот.
    Йоан е син на Заведей и Соломия /Мат.4:21; Мат. 27:56; Марка 15:40/ и по-младият брат на Яков, който също става Христов апостол и страда като мъченик по времето на Ирод Антипа I /Деяния 12:1-2/. Семейството упражнява успешна риболовна дейност на Галилейското езеро. Това се потвърждава от факта, че те имат собствена лодка и наети работници, които да им помагат /Марка 1:16-20/.
    Изглежда, че Йоан е един от двамата първи последователи на Исус /заедно с Андрей/ след започването на Неговото открито служене /Йоан 1:35-40/. Заедно с по-големия си брат, Йоан е бил ученик на Йоан Кръстител преди да срещне Исус /Йоан 1:35-40/. След като чува Йоан Кръстител да прогласява Христос за “Агнеца Божий,” Който отнема греховете на света, Йоан се превръща в ревностен последовател на Господа. Той притежава редки качества и ръководни способности, в следствие на което става един от тримата “приближени ученици” на Исус. Йоан е един от тримата апостоли, които Христос избира да бъдат с Него при възкресението на Яировата дъщеря /Марка 5:37; Лука 8:51/, при Преображението /Мат.17:1; Марка 9:2; Лука 9:28/ и при молитвата в Градината /Мат. 26:37; Марка 14:33/. На последната вечеря Йоан седи до Исус на трапезата /Йоан 13:23/. Също така той следва Господа от Гетсимания до първосвещеника и оттам до Разпятието. Когато е на кръста, Исус поверява Своята майка, Мария, на любящите грижи на Йоан - отговорност, която той приема без колебание /Йоан 18:15; 19:27/. Йоан е споменат пет пъти като ученика, “когото Исус обича” /Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7,20/.
    Интересна светлина върху личността на Йоан хвърля прозвището, което Исус дава на него и на брат му Яков - Воанергес, значещо “синове на гръм” /Марка 3:17/. Очевидно това име издава тяхната ревност, темпераментност и избухлив нрав /Лука 4:49; 9:52-56; Мат.20:20-24/.
    След Петдесятница, Йоан придружава Петър на няколко пъти /Деяния 3:1; 4:19; 8:14/. Той е в Ерусалим, когато Павел посещава града след Първото си мисионерско пътуване /Деяния 15:6; Галат.2:9/. Служенето на Йоан е продължително и плодотворно; несъмнено той е последният оцелял апостол. Освен че написва евангелието, Йоан е автор и на четири други новозаветни книги - "1, 2 и 3 Йоан" и "Откровение" - книга, която създава по време на своето заточение на остров Патмос.
    В целия Нов завет, Йоановото евангелие е едно от най-забележителните свидетелства за божествеността на Христос. В тази връзка, Йоан изброява седем свидетеля, седем чудеса и седем “Аз съм.” Седемте свидетеля, които потвърждават и прогласяват божествеността на Христос са: Йоан Кръстител /1:34/, Натаниил /1:49/, Симон Петър /6:69/, Марта /11:27/, Тома /20:28/, апостол Йоан /20:31/и самият Христос /10:36/. Седемте чудеса /или знамения/ са следните: превръщането на водата във вино в Кана Галилейска /2:1-11/, изцелението на сина на царския чиновник /4:46-57/, изцелението на паралитика /5:1-18/, нахранването на множеството /6:6-13/, ходенето по водата /6:16-21/, възвръщането на зрението на слепия /9:1-7/и възкресението на Лазар /11:1-45/. Седемте “Аз съм” са: “Аз съм хлябът на живота” /6:35/; “Аз съм светлината на света” /8:12/; “Преди да се е родил Авраам, Аз съм” /8:58/; “Аз съм добрият пастир” /10:11/; “Аз съм възкресението и живота” /11:25/; “Аз съм пътят, и истината, и живота” /14:6/; “Аз съм истинската лоза” /15:1/.
    Ясно е, че Йоан пише това евангелие като допълнение към останалите три евангелия. Тъй като то е последното от тях, Йоан може да отбележи богати и важни факти, които другите евангелисти са пропуснали - като разговора на Христос с Никодим, разговора Му със самарянката при кладенеца и чудото в Кана Галилейска. Благодарение на Йоан знаем за Исусовото поучение за Утешителя /Святия Дух/, за обиталищата в дома на Отец и за красивата молитва на Исус за Неговите ученици.
    В своето евангелие Йоан описва най-много двадесет дни от Господнето служение. Но красотата и богатството, с които той представя всяка случка, са истинско благословение за тези, които споделят общението му с Божия Син.
    Матей открива Христос на юдеите, Марко Го открива на римляните, Лука - на гърците, но Йоан пише за хората по цялата земя. Неговото евангелие е наречено “универсално евангелие.” Дори ако от цялата Библия ни останеше само тази книга, тя би била достатъчна за довеждането на целия свят до покаяние. Това е книга с изключителна стойност, изключителна красота и изключително благословение.