ВТОРОЗАКОНИЕ

    "Второзаконие" е петата и последна книга от Закона /Петокнижието/. Думата “второзаконие” съдържа своето значение - “втори закон” или “повтаряне на закона.” "Второзаконие" не само представлява преглед на Закона, получен на планината Синай, но го съдържа в един по-разширен вид.
    "Второзаконие" винаги е била книга с огромно духовно значение за израелския народ. По време на криза, тя често е била цитирана и четена, за да упъти Израел. Това е книгата, която е намерена в дните на цар Йосия и която довежда до духовната реформа в Израел /4 Царе 22, 23/. Новозаветните писатели цитират директно от книгата 32 пъти, а прибягват към нея косвено 8 пъти. Духовната й стойност е силно подчертана от Исус, който цитира от нея три пъти, противопоставяйки се на Дявола /Лука 4:1-13/.
    Ключовата дума е “помни.” Моисей я използва отново и отново, за да припомни на хората как Бог ги е избавил от Египет, как ги е водил през пустинята и как ги е направил велик народ.
    Книгата обхваща кратък период - от края на лутането до превземането на Ханаан. По това време Моисей издига три важни въпроса пред хората си, за да ги подготви умствено и духовно за влизането и превземането на земята, която Бог е обещал на бащите им:
    1. Преглед на миналото
    2. Преглед на настоящето
    3. Поглед към бъдещето
    Във връзка с първия въпрос, Моисей подчертава най-важните моменти от 40-годишното пътуване из пустинята. Той напомня на хората, че въпреки греха на бащите им, Божията вярна ръка ги е довела отново до границата на Обещаната земя. Като разглежда успехите и грешките, направени в миналото, Моисей цели да вдъхне надежда и увереност в сърцата на хората.
    Чрез прегледа на настоящето /обхващащ 22 глави/ Моисей възнамерява да запознае новото поколение със завета, който Бог е направил с Израел на Синай. Старото поколение /с изключение на Исус Навиев и Халев/ е измряло в пустинята. За да бъде Святият закон продължен, той трябва да бъде преразгледан, обновен и спазен.
    Третият въпрос, на който Моисей се спира е пророчески по характер и е насочен към бъдещето, когато Израел ще превземе ханаанската земя.
    Моисей насърчава народа да бъде верен и да се подчинява на Бога, в резултат на което ще получи Божиите благословения. Но също така, хората са предупредени, че тяхното непослушание ще им докара осъждението и проклетията, описани в тази част от книгата.
    На 120-годишна възраст, Моисей произнася своята последна реч пред Израел и ги предава на Божията вярна грижа. След като посочва Исус Навиев за свой последовател, старият водач завършва своите писания. Заповядва да ги поставят до Ковчега на завета, за да бъдат четени на народа на всеки седем години. След като Моисей композира една чудесна песен на поклонение и хваление, Бог го призовава на планината Нево, където той умира. С това Израел изгубва един велик водач, управник, пълководец, законодател, автор, пророк и ходатай.