ПЪРВА КНИГА НА ЦАРЕТЕ

    Събитията от "1 Царе" обхващат период от около 115 години и представят по-нататъшната история на еврейската нация. Книгата "1 Царе" започва там, където свършва книгата Съдии.
    Илий и Самуил са последните съдии. След приключването на Самуиловото съдийство, Израел навлиза в нова форма на държавно управление и е коронясан първият цар.
    "1 и 2 Царе" първоначално са представлявали една книга. Най-напред са разделени в Септуагинта - ранен гръцки превод на Писанието. В повечето случаи се приема, че Самуил е автор на по-голямата част от "1 Царе". Но тъй като неговата смърт е описана в глава 25, не е възможно той да е написал останалата част от книгата. Съществуват недоказани твърдения, че вероятно Натан или Гад /1 Царе 10:25; 1 Лет.29:29/ са завършили писането. "1 Царе" съдържа биографиите на трима велики мъже - Самуил /глави 1-7/, Саул /глави 8-15/ и Давид /глави 16-31/.
    Самуил, чието раждане е отговор на искрената молитва на майка му Анна, е една от известните фигури в Стария завет. Неговото име означава “изпросен от Бога.” Анна го завежда още като малък в Храма в Сило и го посвещава за служене на Господа. Там той израства под наставничеството на Илий, свещеника, и участва в различни служби за поклонение. Повечето хора считат Самуил за първия от великите пророци. Неговият живот се отличава с дълбоко общение с Бога. Като пример за мъж на молитвата, той се застъпва за Израел в няколко случая /1 Царе 7: 5-10; 8 : 6;12:19-23/ и призовава нацията към духовно обединение.
    Най-голямото разочарование в живота на Самуил е молбата на народа: ”Постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.” /1 Царе 8:5/ Тази молба представлява отхвърляне на теокрацията /Божието управление/, установена от Моисей, и води до началото на монархията /царското управление/.
    С огромно нежелание, Самуил се съгласява да помаже Саул - син на Кис, да бъде първият израелски цар.
    Малцина са започвали своята кариера с такова благословение и са завършвали с такава горчива трагедия, както става със Саул.
    Неговият живот е описан в Стария завет като забележителен пример за трагичните последици от неподчинението и своеволието. Изгарящото му желание за популярност, съчетано с гняв и ревност, отблъсква повечето от неговите близки приятели и поддръжници и в крайна сметка води до падението му. Със смъртта на Саул и на неговите трима сина Йонатан, Авинадав и Мелхисуй в битката с филистимците при планината Гелвуе, завършва управлението на Сауловия дом и се подготвя пътя за дългото и блестящо управление на цар Давид.
    Измежду по-интересните върхови моменти в "1 Царе" са срещата между Давид и Голиат, между Саул и врачката от Ендор и благородното приятелство между Йонатан и Давид.