Съвременният учен S. K. Stowers, прави голям въпрос от факта, който е познат от дълго време на повечето учени, че Римляни използва съвременен риторичен стил, като, обвинителна реч. Но главното възражение на Stowers е това, което той споделя с други съвременници, а именно, че израза "чрез вяра в Исус Христос" означава верноста на Христос, вместо доверието на вярващият в Спасителят.

Трябва да признаем, че гръцката фраза е неопределена, тъй като гръцката дума "pistis" означава както "вяра" така и "вярност". Конструкцията на родителният падеж може да бъде разбрана по повече от един начин. Ние смятаме, че James Dunn се изразява прекрасно по въпроса:

"Но Христовата верност не е нещо, към което Павел привлича вниманието ни навсякъде в обширното изложение в Римляни, дори и където ще бъде напълно подходящо и по специално в четвърта глава, където Авраамовата "pistis" е образец за вярващият, не за Христос, и 5:15-19, където антитезата apistia pistis щеше да бъде естествена, ако Христовата вярност беше фактор в неговите мисли... Ударението в частта като цяло (21-31, или всъщност 3:21-4:25) е ясно изразено за вяра, вярата на тези, които вярват... Вярата е човешкото условие или отношение, която е поставена в контраст с "делата на закона"... Този смисъл е явно централен в тематичната мисъл в 1:17" (Romans, 166)

Позицията, която  Stowers и други приемат, пренебрегва ясното поучение на Римляни 10:14, Галатяни 2:16, и Филипяни 3:9.

Колкото до другото твърдение на Stowers относно съвременният стил на писане използван от Павел, това е сравнително безплодно наблюдение. Отличителното съдържание на тази книга, но не и литературният стил който е използван, е важен за съвременният читател, както и за древният. Риторични стилове бяха част от образованието на всеки добре образован ученик в първият век. Това ги правеше функционални в обществото.