Тези три глави са най-важните в цялата литература и живот.
Те адресират най-важния проблем на човечеството-и дават отговора му в кръста на Христос!

Всеки от нас иска да има духовна сила в живота си. Ние ще я намерим само в благовестието. Благовестието е добрата вест, добрата история за Исусовия живот, смърт и възкресение вместо нас. “Аз не се срамувам от благовестието, защото е сила Божия за спасение на всеки, който вярва." /Римл.1:16/

Ние сме хора и това означава, че имаме проблеми. Ние имаме всякакъв вид проблеми. Ние имаме информационни проблеми. Веднъж, по време на едно религиозно събрание, Исус каза на хората: “Вие грешите, защото не познавате Писанията, нито Божията сила.” /Мат.22:29 и Мар.12:24/ Ние допускаме грешки, защото не познаваме Библията. Ние грешим, ние пропускаме целтта, защото не познаваме Бог.

Ние имаме проблем с вина. Взаимоотношенията са от огромно значение за нас. Ако се чувстваме както у дома си, с Бог, със себе си и с нашите съседи, ние живеем в небесна атмосвера още на тази земя. Ако не се чувствуваме както у дома си, с Бог, със себе си и нашите съседи, ние живеем в ада, още на тази зема. Избора е наш.

Независимо, дали признаваме това или не ние имаме проблем наречен смърт. Ние всички се страхуваме от смъртта. Не сме като животните, които са съвършенно спокойни относно смъртта. Тя не представлява нищо за тях. Но жилото на смъртта е грях.

Библията дава отговор на проблемите ни

Бог е дал отговора на тези проблеми в Святите Писания. Той ни е показал начина, по който трябва да живеем. Основният проблем в живата е правенето на избор, защото всяко нещо, което правим или не правим е от значение.Нещата, които не правим, и които не познаваме, могат да ни унищожат. Така, че Бог ни е дал книга, която да ни каже как да живеем и как да умрем.

От горе на всичко това, тя разрешава проблема с приемането ни.

Аз чувам думите на живот
И размишлявам върху кръвта
Аз виждам великата жертва
И аз съм в мир с Бог.

Няма друг път. Умилостивението между Бог и човечеството, винаги, във всяка религия изисква жертва. Разликата в хриситиянската религия е, че Бог се погрижи за жертвата:

"Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели...

А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез [Исуса] Христа, и даде на нас да служим за примирение; сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението. И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога, който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.”(2Коринтяни 5:14,18-21)

В Него

Тази малък израз, “в Него” (или “в Христос”) се намира на 165 места в Новия завет. Чрез вяра, ние сме “в Него”. В мига, в който положим нашите ръце върху главата на Агнето Божие, всичко, което Той направи, всичко, което Той е, ни се придава.

Бог не вижда повече в мен и теб отвратителността на грешника, но вижда приликата с Неговия Син в който ние вярваме. Това е значението на мисълта да бъдем в Христос, “в Него.” Новият завет казва: “Съразпнах се с Христа.” /Гал.2:20/ И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа.” /Кол.3:1/ “И вие имате пълнота в Него.” /Кол.2:10/ “И като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;” /Еф.2:6/ Всичко това е благодарение на милоста на Бог.

Пет пъти Новия завет използва фразата “Христос в нас.” Това е също важна фраза, но различна от “в Него.”

Разликата  между двете е:  Разликата между нашата пълнота на вяра “в Него”, и нашата лична непълнота независимо от това, че Христос е “в нас.” Разликата е между завършената работа на Бог “в Него” и работата, която е започнала за нас, “в нас”, простените грешници. Разликата е между съвършенно и несъвършенно, между оправдание и освещение.

Оправдание чрез вяра

Павел казва: “Праведният чрез вяра, ще живее.” Не забравяйте, че “оправдан” е същата дума, каквато е “праведен.”

В някои деноминации, “оправдание чрез вяра” традиционно се разбира, че включва две неща. 1. Да бъдеш обявен за праведен (оправдание) и 2. да бъдеш направен праведен (освещение), т.е. нашето положение с Бог чрез вяра в Христос и нашето състояние пред Бог. (Използвайки думата състояние, ние имаме впредвид работата на Святия Дух в нашия живот, правенето на добри дела и изработването на характер.)

Това, разбира се не е “оправданието чрез вяра” на Новия завет. Никога, никога, никога.

В Павловата дискусия за приемането, и в неговата дискусия за “оправданието”, “оправдание” и “вяра”, “праведен” и “вяра” са свързани заедно 13 пъти в 13 стиха. Те никога не са свързани в неговата дискусия за “освещението”. Много важно е да разберем, че освещението, т.е.  да бъдем направени праведни, е плод на благовестието. То не е благовестието. То е резултат от благовестието.

Благовестието е добрата вест относно смъртта и възкресението на Христос.  Неговата съвършенна правда ни се придава, чрез вяра в Христос и Бог ни приема-в този момент. Освещението, или работейки заедно със Святия Дух, е плод на благовестието.

Различни но не отделни

Когато на Голгота  от прободената страна на Спасителя потекоха кръв и вода, важното на което трябва да обърнем внимание е, че те бяха различни но не отделни. Ти си вещ теолог, ако знаеш как да пазиш някой неща различни, които никога не трябва да бъдат разделяни.

Членовете на триединството са различни; те не са отделни. Повечето християни не са триединни; те са тривярващи. Те имат три отделни бога. Това не е доктрината за Триединството. Библейската доктрина за Триединството е, че където е един от Членовете на Триединството, другите са винаги там, въпреки, че единият е в авангард. Бащата не страда физически на кръста, но той бе в Сина. “Бог, беше в Сина, примирявайки света със себе си.” (2 Кор.5:19) Чрез Вечния Дух, Христос принесе себе си. Цялото Триединство беше там.

Различавай, но не разделяй. Иначе ние няма да можем да видим славата на Христос в Неговото завършено дело на кръста. Това дело беше извършено за нас и ни дава съвършенно местоположение пред Бог в този момент. Това е оправданието. Плода на оправданието - или да бъдеш обявен за праведен в Христос - е идването на Святия Дух в твоя живот. Това е освещението, което винаги следва оправаданието.

Велико начало

Освещението само започва нашето формиране по образа на Исус Христос. То, обаче, не завършва в този живот. Няма съвършен хриситянин, дори ако той или тя са били християни за 100 години, опитващи се да бъдат както Господаря. Колкото повече се доближаваме до Христос, толкова повече ние изповядваме нашата разлика с Христос. Вродено съвършенство ще бъде постигнато само след промяната на прославянето, когато Христос се завърне.

“Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?”(Еремия 17:9)

Най-добрите хора на земята, могат да предложат само непрекъснати литургии продиктувани от вина. В същото време, благодарение на благовестието, те могат да извикат: “Няма никакво осъждане за тези, които са в Исус Христос.” (Римляни 8:1)

Благовестието дава отговор на нашите въпроси

Книгата към Римляните отговаря на нашите въпроси: “Как биваме примирени с Бог?” ; “Как да живеем?”; “Как да живеем със себе си?”; “Как да живеем със съседа си?” Когато гледаме към ключа на тази книга (Римляни 1:16,17) забелязваме, че когато говори относно благовестието казва: “Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее". (Римляни 1:16,17)

Израза, “оправдание чрез вяра” е отличителен знак покриващ първите пет глави от Римляни. Тези глави говорят за това, което Христос направи за нас. Това е поради което Бог ни приема в момент на вяра.

Вяра и кръста

Вярата не е нещо, което ние трябва да постигнем със собствени сили. Вярата не е нещо, което ние произвеждаме. Вярата е Божии дар за теб когато научиш, че Христос те обичаше толкова много, че умря за теб. Ако Голгота не може да стопи и промени сърцето ни, Бог не може да направи нищо повече.

Кръста е слънцето на небето за християнина. Да отнемеш кръста от християнина е като да отнемеш слънцето от небето. Коленичейки в подножието на кръста е най- високото място, което християнина може да достигне. Кръста е проповедтта на Блаженствата. Той е демонстрация на десетте заповеди. Той е 1 Коринтяни 13 глава илюстрирана. Кръста е плода на Духа в пълно разцъвтяване.

На Голгота ние виждаме великия, чист, безгрешен е вечен Бог направен отрепка на всемира за нас. Когато Исус бе на кръста, ние всички бяхме там. Ти може да знаеш деня на твоята смърт. Тя настъпи преди 2 000 години.

“Понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели” (2 Коринтияни 15:14) Този стих не казва: “Ако един умря за всички, то всички не трябва да умират.” Павел казва: “Всички умряха.” Ние умряхме в него. Следователно, ти и аз платихме заплатата за нашите грехове, минали, настоящи и бъдещи.

Оправдание-не само прощение

Оправдание-великата идея в Римляни-не е само прощение за миналото. Дори не е само прощение. Оправдание отива по на далеко. Оправданието казва: “Аз те приемам, като чи ли ти никога не си съгрешавал.” Да бъдеш оправдан, означава да бъдеш деклариран праведен. Не означава само да бъдеш деклариран простен. Безспорно то замесва реалността на прощението, но Бог, за да ни докаже, колко много ни обича казва: “Аз ще ви третирам като такива, които никога не са съгрешавали.”

Сега ние виждаме значението на кръвта и водата които изтекоха-различни но не отделни-от Христовите ребра.

Кръв и вода

Исус каза на Петър: “Ако аз не те омия, ти нямаш част с мен.” (Йоан 13:8) Това представя кръвта на Исус.

В мига в който ти повярваш в Христос, твоя живот е омит, очистен от кръвта. Този очистващ поток, продължава да тече и да те очиства през всичките дни на живота ти. Всеки момент, всеки час, всеки ден през който ти се доверяваш на Исус, Бог те вижда само в Него. Дори и ако ти си бил непохватен сто пъти тази сутрин. Какво прекрасно учение. Защото където има съзнателна вина, вината се превръща в съзнателна умраза, в себе умраза, болест и злополуки.

Ние трябва да държим водата и кръвта различни. Кръвта на Христос е която ни оправдава. Водата е символ на Святия Дух, който идва в нас, като резултат от очистването. Святия дух, променя сърцата, ума и навиците ни, той променя живота ни! Кръвта и водата, не са отделни, но те са различни. Ти може да се довериш само на това, което кръвта е извършила за теб, защото работата на водата все още не е завършена.

Всякога, когато погледнем вътре в себе си, ние ще бъдем обезкуражени. Кой има достатъчно вяра? Кой има достатъчно любов? Кой е съвършен баща, съпруг, син, съпруга, майка, дъщеря? Никой.

Освещението е винаги плода на благовестието. То не е част от оправдание чрез вяра. То е резултата от нея. "Оправданието произхождащо от вяра” (което според Мартин Лютер е точката, която определя стоящата или паднала църква) е оправдание чрез вяра.

Оправдание чрез вяра е благовестието

“Оправдание” и “праведност” са една и съща дума в оригиналния гръцки текст на Новия завет. Когато хората четат Библии на други езици /не английски/ те откриват това. Когато четете различни английски преводи, вие често намирате, че те са преведени различно.Това, което един преводач превежда като оправдание”, друг превежда като “праведност”.

“Оправдание чрез вяра” е “праведност чрез вяра”. “Оправдание” и “праведност” не са две различни думи в Римляни. Оправдание е най-сладката мелодия, която някога е чута да излиза от човешките устни. Това е интереса, който трябва да погълне всички останали.

Човечеството има проблеми. Тези проблеми са относно добро и зло, относно как трябва да се държим, относно приемане и относно смърт. Но, когато видим кръста, тези проблеми се фокусират в него и ние започваме да ги разбираме. Ние сме окуражени. Ние можем да се радваме в Исус Христос независимо от нашите недостатъци, независимо от нашите грешки. Бог ни прощава всеки грях, поради кръста.Съвършенната правда на Христос ни е приписана. Бог ни приема в Неговия Син. Ние сме съпроводени и приети в Божието присъствие и Неговото небесно семейство.

Живота с Христос е прекрасен.