Историята на доктрината за предопределението, е история
относно конфликт между велики мъже. От дебата на Августин с
Пелагий, до дебата на Калвин с Лютер, Меланхтон и
Арминиус. Само няколко от съвременните Калвинисти,
наблягат върху тази доктрина, поради ужасното и
съдържание: Повечето от човечеството ще страда вечно,
не поради техен избор.

Нека поговорим относно историята на доктрината за предопределението.

Може би си казвате: "Вярващите в тази доктрина са толкова малко, защо да си губим времето и да говорим за нея?"

Това не е истина. Числото на вярващите в тази доктрина се увеличава непрекъснато. Позволете ми да ви запозная с историята и, и след това ще говорим за доктрината.

Първите 400 години

През първите 400 години от историята на християнската църква, доктрината за предопределението беше непозната.

През първите 400 години от историята на християнската църква, християните казваха:

"Христос умря за всеки." (2Коринтяни 5:14-15) "Който пожелае, може да дойде." (Откровение 22:17) "Не забравяйте, този, който устои до край, ще бъде спасен." (Матея 10:22) "Внимавайте, да не се съпротивлявате на Святият Дух, не го огорчавайте и не го угасяйте." (1Солунци 5:19)

Това са някои от стиховете, които опровергават четири от петте доктрини, съставящи доктрината за предопределението.

Августин от Хипо

В петият век, се появи прекрасен човек, казващ се Августин (354-430).  (Трябва да бъдете внимателни с надарени мъже и жени. Много често те са тези, които създават еретичество. Никога еретичество не се е появило от скромни мъже и жени.)

Августин беше велик мъж. В ранните си години той беше много похотлив. Моника, неговата майка християнка, се молеше за него. Той каза на себе си. "Аз трябва да отида далеко от майка си. Тя е лош пример за мен. Тя е християнка."

Първо той отиде в Рим и след това в Милано. Но молитвите на неговата майка го следваха и той бе покръстен от епископа на Милано.

Августин взе решението си, когато се разхождаше в една градина размишлявайки. Изведнъж той чу детски глас, който приканваше: "Вземи и прочети. Вземи и прочети." Тъй като той бе теолог, той имаше част от Новият завет със себе си. Той го отвори и прочене: "Облечете се с Господа, Исуса Христа и не мислете как да задоволите желанията на грешната си плът." (Римляни 13:14 NIV)

Въпреки че живееше с наложница в този момент той се обърна. Той стана най-важният човек в църквата за следващите 1000 години. От Августин води началото си почти всичко, което е най-добро в теологията след Павел, а също така и най-лошото.

Пелагий

По това време се появи мъж, който се казваше Пелагий (в краят на четвърти и началото на пети век). Есенцията на това, което той каза е:

"Вижте какво, няма извинение за начина по който християните се държат. Ние знаем, какво трябва да правим. Нека да започнем да го правим. Не използвайте извинението за първоначалният грях и това, че сте родени лоши.

Всяко дете е малък ангел и малък светия, всеки човек е роден така, че може да се подчини на Бог ако пожелае. Няма извинение за никого.

Ние всички имаме свободна воля и ние можем да правим правилните неща ако пожелаем. Ние нямаме причина да грешим и ние трябва да бъдем съвършенни."

Отговора на Августин

Августин беше велик полемист. Той се включи в борбата и каза нещо подобно:

Господин Пелагий, не е точно така!

Библията казва, че аз съм роден в грях, зачнат в неправда, престъпник от утробата. Въобръжението на сърцето ми е непрекъснато само зло тъй като от сърцето идват зли мисли, прелюбодейство, разврат, кражба и магьасничество. (Псалом 51:5; Битие 6:5; Матея 15:19)

Господин Пелагий, не знаете ли, че дори желанието за грях е грях? Десетата заповед всъщност говори относно грешни желания: "Не пожелавай погрешно." Ако законът е толкова дълбок и ако нашият Спасетел каза, че ние можем да нарушим седмата заповед с поглед и шестата заповед с невнимателна мисъл, в такъв случай господин Пелагий, това, което казвате е съвършенно погрешно.

Августин и предопределението

Борбата беше разгорещена. Пелагий не беше идиот. Възможно е да имате добро съдебно дело, започващо с нещо лошо.

Августин в неговата старост защитаваше величието на Божията благодат, и подчертаваше безпомощността на човешката природа.

Той се огледа около себе си и видя, че не всеки един в църквата прави правилните неща. Той не се подведе към универсализъм (доктрината че всеки ще бъде спасен). Той каза, че само някои ще бъдат спасени. И така се появи доктрината за предопределението. Той каза:

"Истината е, че ние сме отишли толкова на далеко, ние сме толкова мъртви в нашите грехове и престъпления, че никой от нас не може да намери пътя, обратно до Бог. Бог трябва да го направи. Бог трябва да дойде а да се засели в нас."

Всичко това е истина. След това Августин каза:

"И това, което Бог прави, той го прави добре. Когато Бог дойде в вас, вие само трябва да вървите с течението и вие ще бъдете спасени. Въпреки това аз съжалявам, но има само няколко такива хора."

Ужасната присъда

В този си вид, доктрината остана за векове. След това се появи Готсшалк, който пречисти учението за предопределението.

Той учеше предопределение на спасените и предопределение на загубените.

Всъщност, вие не може да имате едното без другото. Ако аз съм медицинската сестра отговорна за две деца и избухне пожар, и аз взема едното от децата с едната си ръка, но не и другото и по този начин спася живота на едното, то аз съм отговорна за смъртта на другото.

Августин наистина учеше доктрината за "ужасната присъда." (За това теолозите казват, че Ян Калвин изложи отново доктрината за предопределението.) Ужасната присъда е, че Бог реши от вечноста: "Повечето от душите, които създадох ще бъдат загубени."

Всъщност е много по-ужасно от това. Пълната реалност на доктрината е:  "За всеки щастлив момент, който имате в този живот, ще има трилиони години в мъка в ада, въпреки че никога не си искал да бъдеш роден!"

Виждате ли колко ужасно е това учение? Отново, аз не казвам нищо лошо, относно хората вярващи в тази доктрина, тъй като в повечето случай те са прекрасни хора. Но, ортодоксалното учение относно предопределението е, че повечето хора, които са родени в този свят, (въпреки че никой от тях не пожела да бъде роден) за всеки момент на радост в тяхният живот, те ще заплатят с мъчение във вечния и вечногорящ ад.

Тома Аквитински

Августин положи началото на доктрината за предопределението и Готсшалк я  подсили. След това се появи Тома Аквитински (1224-1274), великият католически теолог. Той също учеше предопределение.

Аквитински беше гений. Но в краят на живота си той каза най-мъдрото нещо, през живота си: "Гледайки обратно виждам, че цялата ми теология е само слама."

Жан Калвин

Но този, който проповядваше тази доктрина толкова мощно, че тя все още има въздействие върху нас днес, беше реформатора Жан Калвин (1509-1564). (Калвин беше адвокат) Той също въздейства на другите реформатори.

Жан Калвин бе много умен. На 25 той написа една от най-известните исторически книги. Ако трябва да изберете 20 книги, които са повлияли най-много на света една от тях ще бъде книгата на Ян Калвин "Принципите на Християнската религия."

Тази книга премина през около 80 преработки, но бе написана когато Калвин беше 25 годишен. Калвин беше гений, но гениите могат да бъдат опасни. В своите Принципи Калвин постави учението за двойно предопределение (някои, избрани за спасение, а други да бъдат загубени за винаги) с много голяма яснота.

Лютер и Меланхтон

Почти всички от реформаторите вярваха в предопределението.

Мартин Лютер (1483-1546) написа книга, предимно библейска, наречена "Робството на духа." След това Филип Меланхтон (1497-1560) кайто в началото вярваше в доктрината за предопределението каза: "Ние трябва да изследваме тази доктрина от Библията. Ние не можем да я вземем само от Калвин, ние не можем да я вземем само от Августин.

Меланхтон каза: "Библията не учи "ограничено умилостивение."  Библията казва: "Бог толкоз възлюби света, че всеки който повярва..." (Йоан 3:16) Меланхтон писа срещу доктрината за предопределението и Лютер го подкрепи за това. Така че, Лютераните се отделиха от Калвин.

Европа и предопределението

Англиканската църква също се разграничи от това учение.

По времето на Жан Калвин, Шотландските Протестанти изпращаха тяхните младежи в Женева, града на Калвин. (Аз бях в църквата, където той е проповядвал. Аз видях неговата статуя в университета, кодето той преподаваше.) Англичаните изпращаха техните синове в Женева. Хората от Холандия и Франция, изпращаха младите Протестанти в Женева. Голямо мнозинство от християните в 16 век, вярваха в двойно предопределение.

Арминиус

Доктрината за предопределението беше поставена на изпитание от Яков Арминиус (1560-1609) Арминиус беше прекрасен християнин, винаги учтив, винаги любезен. Той води твърде застоял живот. Той учи твърде много и неговото здраве се разпадна, когато той трябваше да има още 20-30 години живот. Но той извърши огромна работа и неговата основна работа бе да бори срещу доктрината за предопределението.

Учението на Арминиус

Арминиус наблегна върху необходимоста от благодат, колкото Августин. Арминиус също учеше "цялостна поквара." На кратко, Арминиус каза:

"Ако Бог не дойде в нас, с нас е свършено. Ние се нуждаем от благодатта на Бог.

Не е Библейско да кажем, че "Христос умря само за някои." Библията учи, 'Ние сме убедени че един умря за всички, следователно, всички умряха (2 Коринтяни 5:14-15). Христос, "даде себе си откуп за всички" (1 Тимотей 2:6).   'Защото човешкият Син, дойде да потърси и спаси тези, които бяха загубени'(Лука 19:1)-не някои от тях. 'Исус умря, така че чрез благодатта на Бог да вкуси смърт за всеки човек' (Евреем 2:9)  И така, както чрез престъплението на един, дойде осъждането над всички, също така  резултата от правдата на един донесе оправдание за всички човеци. (Римляни 5:18) 

Религиозните кръгове в Европа бяха смутени, след като Яков Арминиус, посочи някои от тези текстове. Група наречена Ремонстрантс се появи и направи протест срещу учението на Калвин.

От този момент има две групи в Протестанството, тези, които вярват в предопределението и тези, които приеха учението на Арминиус.

Модерни Калвинисти

Аз ще спомена един съвременен мъж, който вие познавате, в сравнение с когото аз съм недостоен. Артур Пинк е Калвинист, Дж. Пакър (е все още жив и преподава в колежа Риджънт. Аз си кореспондирах с него. Той е прекрасен човек.)

Има други, които вие познавате и може би не знаете, че те са нацяло Калвинисти. Защо не знаете? Защото те не говорят относно тяхната доктрина за предопределението. Защо не? Защото е, както Калвин каза, ужасно нещо, ужасна присъда.

Ужастно е да вярваме, че повечето от човечеството ще страдат вечно, за тяхните лични грехове без да имат избор в това! За щастие Библията съвсем ясно учи противното: "Защото Бог толкоз възлюби света ..... така че всеки, който вярва в Него да не загине но да има вечен живот." (Йоан 3:16)