Тъй като доктрината за предопределението, е толкова важна в
своят обхват и значение, би трябвало да очакваме, че Библията ще
говори за нея на широко. Въпреки това, съществителното "предопределение"
не се намира никъде в Библията.
Само глагола "предопредели" и то само няколко пъти.
Основният текст, използван за подкрепа на доктрината е Римляни 9:11-21

Позволете ми да кажа нещо в скоби преди да продължим:

Защо днес не чуваме особено много относно доктрината за предопределението? Ние не чуваме за нея дори от тези велики проповедници, които вярват в нея. Защо?

Това е поради "ужасната присъда."

Много хора са преминали през голяма агония-възможно е дари да се полудее-тревожейки се относно предопределението. "Предопределен ли съм, за да бъда спасен или не?"

Какъв е смисълът от четене на Библията, от молитва, от ходене на църква, от вярно давате на десятък, от мисиониране, ако аз не знам дали съм спасен? Може би Бог е решил, да не съм между спасените.

Предопределението ви изключва

Предопределението е ужасно учение, защото, говорейки статистически, вероятността е, че вие не сте между избраните. Не, това не е най-лошото. Статистически вероятността е, че не сте избран за спасение. Ако пресичайки пътя, аз знам, че има една от десет вероятности, да бъда блъснат от кола, то аз ще бъда много внимателен. Но, ако знам, че има девет от десет вероятности, то аз ще избера друг път. Калвиниското предопределение подсказва, че вероятността да бъдете избран за спасение е безкрайно малка.

Думата предопределение не се намира в Библията

Забележете, че има огромна разлика между изявлението относно предопределението в Калвинистките вероучения с тяхната мрачност и обреченост и пасажа в Библията, който говори за "предопределение." Последните са изпълнени с радост и надежда, напълно противоположни на Калвинистката "ужасна присъда." Този контраст е поразителен и от самосебе си опровергава Калвинизма.

Сега, колко стихове има в Библията, които използват думата "предопределение?" Ако потърсите в конкорданса на Стронг, няма да намерите николко!

Очевидно е, че доктрина, която засяга съдбата на всеки, трябва да бъде ясно изложена в Писанията. А също така на повече места. Вярно ли е? Ако една тема е много важна, трябва да има много неща писани за нея в Библията. Въпреки това, вие няма да намерите думата "предопределение" никъде в Библията.

Предопредели се намира в Библията

Вие можете да намерите думата "предопредели" в Библията.

Сега ние ще разгледаме всички текстове в Библията, където думата "предопредели" се намира:

"Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави." (Римляни 8:29-30)

Забележете моля, че глагола "предопредели" е използван два пъти, но не и съществителното "предопределение." Вие няма да намерите съществителното никъде в Библията.

Нека погледнем друг текст:

"В Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля." (Ефесяни 1:11)

Вие ще попитате: "Не е ли рискувано да основем доктрина, като тази за предопределението, само на тези няколко стиха?" Отговорът е да. Но има също така и други стихове, които са използвани, както този в Деяния 13:48:

"И езичниците като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот." (Деяния 13:48)

Този стих означава само, че всички тези, които приеха Христос, изпълнявайки по този начин Божият определен път за спасение, получиха вечен живот.  

Основен пасаж

Но, ной-важният текс е в Римляни 9. Нека прочетем тези стихове:

"Макар че, близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";  както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих". И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Мойсея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост. Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят". И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява. На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част-съд за непочтена употреба?" (Римляни 9:11-21)

Основният пасаж и предопределението

Прочитайки само тези стихове изглежда, че те подкрепят доктрината за предопределението.

Какво можем тогава да кажем относно този пасаж?

Бог казва, че той е възлюбил Яков а е намразил Исав. Не зависи от желанието или стремежа на личността, но само от Божията милост. Ако Бог пожелае да закорави сърцето на Фараона, то Бог може да го закорави. Грънчарят няма ли власт върху глината, за да направи съд за почтена или непочтена служба?

Това е основният пасаж в Писанията подкрепящ идеята за "ужасната присъда", че повечето от нас, са родени загубени, независимо от това, което правиме, ние ще горим завинаги и завинаги и завинаги. Трилиони години в агония, за всяка секунда на съществуване тук, на тази земя.

Всеки ще признае, че това е твърде ужасна присъда, но разгледан по от близко, пасажът ще открие, че Библията не учи нищо такова.