Илюстрацията с грънчаря в Римляни 9 (взета от Еремия 18) ни помага
да разберем, че избора, за който Павел пише е относно специална работа за Бог.
Павел не пише относно лично спасение. Съвременните Калвинисти в повечето
случай са мълчаливи относно доктрината за предопределението.
Това е така, защото идеята, че Бог избира
кой да бъде спасен или загубен без това да има връзка с
човешкият избор е ужасна присъда.
Това учение не е Библейско, както и доктрината за вечно мъчение.

Така че, разглеждайки Римляни 9 и срещайки загадъчни пасажи, като тези, които прочетохме, ние трябва да запомним, че това, което Павел казва е: "Вие Юдеи се оплаквата и то е само заради това, че Бог дава шанс на езичниците."

Често Бог издига хора, за свои цели и за служба и Бог има правото да направи това. Бог избра Кир, за да изгради храма. Бог призова Павел, за да бъде апостол. Бог може да ръкоположи,  да избере за всякаква причина, и не е необходимо, това да включва лично спасение.

Илюстрацията с грънчаря

Помислете относно Павловата илюстрация с грънчаря:

"Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част-съд за непочтена употреба?" (Римляни 9:21)

Израза "непочтена употреба" озвачава ли непрекъснато унищожение или просто означава, даване на по ниска служба? Исав имаше по ниска служба от тази на Яков, тъй като Яков получи първородството. Грънчарят правили съд с цел да го счупи? Никога.

Грънчарят обяснен в Еремия

Павловата илюстрация е взета от Еремия 18:

"Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза: Стани, та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи." (Еремия 18:1-4)

Това е, което Павел цитира в Римляни 9. Ето го и Божието обяснение:

"Тогава Господното слово дойде към мене и рече: Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка. Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня, съсипя и погубя, Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя, Ако извърши това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам." (Еремия 18:5-10)

Служба, не лично спасение

Пасажа, който Павел цитира от Еремия е относно грънчар работещ със съд. Ако чрез непослушание, съда е повреден, грънчаря не го изхвърля. Грънчаря казва: "Моля покй се. Изкам да те спася. Върни се от злото и аз ще те спася."

Това е, което Павел казва на Юдеите християни в Рим. Той ги умолява да не се сърдят за това, че Израилевата нация не е приела Христос. "Не се сърдете поради това, че повечето от членовете на църквата в Рим са езичници. Бог има правото да избере когото поиска за да Му служи и да разпространи благовестието." Тези пасажи са относно служба не лично спасение и вечен живот.

Бог призовава за служба

Често, Бог призовава хора за специална служба. На пример, когато четете историята на изхода, Бог призова Фараона да освободи Евреите. Истина е, че се казва, че Бог закорави сърцето на Фараона (виж Изход 7:13; 9:12). Също така се казва много пъти, че Фараона закорави сърцето си (виж Изход 8:15; 9:34).

Може да кажем, че Бог, чрез довеждайки Фараона до място, където той трябваше да направи избор, закорави сърцето му.  Грешката беше всецяло на Фараона. Бог не го накара да закорави сърцето си. Бог доведе Фараона до място, където той трябваше да направи избор. Ак Фараона не желаеше да продължи с Бог, означаваше, че ситуацията до която Бог доведе Фараона караше Фараона да закорани сърцето си.

Грънчарят никога не прави съд, за да го счупи.

Това, което Писанията казват е, че Бог има правото да избере този, когото пожелае за разпространението на благовестието. Той може да избере Юдеин или езичник, Исав или Яков, Бог е този, който прави избора. Библията не казва, че тези, които не са призвани за почтена служба ще бъдат загубени за винаги.

Исав се придобри с брат си. Когато Писанията казват: "А Исав намразих" , това е цитат относно наследниците на Исав, които се опълчиха срещу Езряиляните и Бог трябваше да ги накаже.

Мълчаливи Калвинисти

Има много Калвинисти в САЩ и въпреки това много рядко ги чувате да говорят относно докрината за предопределението.

Например, всички ние сме познаваме Р. К. Спрол. Спрол е много добър човек, много интелигентен християнин и винаги си заслужава да го слушаме, когато говори, да четем книгите му. Също така той е много посветен Калвинист. Той вярва,

че повечмето от хората, които са роени на този двят, са родени за ада. Също така има много други, като Спрол.

Въпреки това много рядко можете да чуете тези хора да говорят относно предопределението. Защо? Защото е твърде депресиращо. Много обезкуражително е ако аз не мога да ви кажа: "Исус умря зя теб."

Калвинист не може да го каже, защото той не знае. Може би понякога Калвинистите мислят относно смисъла от проповядване. Въпреки всичко, независимо от това дали се проповядва или не, спасените ще бъдат спасени и загубените загубени според присъдата.

Може би Калвинист би имал съмнение кагята каже: "Бог е любов." След всичко, ако Бог е любов, как Той можое да произнесе тази ужасна присъда и извърши това грешно нещо?

И как смее Калвинист да говори относно награди и наказание. Ако има само две възможнодти според присъдата не може да има нищо такова като награди и таказание.

Ако доктрините за неотразима благодат и безусловен избор са вярни то Бог не може да каже на никого: "Вие сте виновени." Те трябва да са. Бог не може да каже на никого: "Вие сте праведни." Те трябва да са.

Причината, че не чуваме твърде много за тази доктрина е че не е радостно нещо за разпространение.

Сравнение с вечното мъчение

Доктрината за предопределението е и в почти същата позиция, както доктрината за непрекъснато горящият ад. Вие не чувате особено много относно ада днес, дори и по телевизията. Защо?

Защото не е много приятно. Мисълта за Бог на любов, който може да вземе създадени от него хора, които не са искали да бъдат родени и да ги измъчва за винаги и за винаги в горящите пламъце на ада не е много приятна. Наказван вечно за малки грехове.

Представете си: Едно подхлъзване и отивате в огъня.Не е за очудване, че не чувате много относно това жестоко и нечестно учение. Много хора твърдят, че вярват в доктрината за вечното мъчение, но вие не чувате много за нея, защото е неприятна.

Дори не е и Библейска. Библията казва:

"А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета. Ще чезнат, като дим ще изчезнат."(Псалом 37:20)

"А нечестивите ще загинат." Думата "загинат" не означава,  ще живеят за винаги.

Дим и огън в Ада

Текста говори относно дим. "Като дим ще изчезнат." Дима изгаря ли нещо? Каква е важността на дима? Той означава, че огънят си е свършил работата.

Библията говори относно вечен огън (Матея 18:25; 25:41) В Библията думата "вечен" не всякога определя дълъг период. Йона казва, че той е бил във дълбоките води, в корема на голямата риба, в дълбочините, "завинаги". (Йона 2:6). Представям си защо се е чувствал така.

Слуга в Старият завет, който искаше да продължи да служи на господаря си, му промушваха ухото с шило. Това беше знак, че той ще служи на господаря си "завинаги" (Изход 21:6; Второзаконие 15:17) Много често термина "завинаги" има твърде ограничено значение.

Наказание и наказвам

Библията говори относно "вечно наказание" (Матея 25:46), тъй като наказанието с което Бог ще накаже нечестивите, ще бъде вечно като ефект. Няма друг начин. След като Бог накаже нечестивите, с тях ще бъде свършено. С нечестивите ще бъде свършено, няма да ги има повече. Не няма да могат да се върнат. Това е краят.

Но, "вечно наказание" не е "непрекъснато наказание!" Библията говори относно "вечна присъда" (). Това не означава, че на Бог ще Му отнеме за винаги да съди нечестивите. Това означава просто, че резултата от Божията присъда ще бъде вечен.

Библията учи "вечно наказание", защото резултатите са крайни, завършени и вечни. Ако нечестивите загинат, те ще загинат. Това е.

"Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот." (1Йоан 5:12)

Ужасното учение за вечно мъчение идва от древното езичество. Те учеха вечен огън и вечно мъчение. Това не води началото си от Библията.

Моментна Гехена

Библията използва гръцката дума "Гехена." Гехена беше името на мястото където боклука на Ерусалим се изхвърляше. Това беше мястото, където боклука непрекъснато биваше изгарян. До като имаше боклук, огънят продължаваше да гори.

В краят на този свят ще има моментна Гехена, точно преди новото небе и новата земя да се появят:

"Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние. А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свято живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда." (2Петрово 3:9-13)

Ад в Библията

Тези, които нямат небето в себе си (защото са отхвърлили благовестието), ще бъдат унищожени от изгарящият боклука огън. Тези, които ще превърнат небето в ад, ще бъдат хвърлени в тази моментна Гехена. От този очистващ огън, небето и земята ще бъдат новородени.

Това е Ада в Библията. Той е моментен, не завинаги, (в общият смисъл в който ние разбираме някои термини).

Не е за очудване, че днес не чуваме особено много, относно доктрината за вечния огън. Тя не е привлекателна и не е Библейска. Това също е вярно относно Калвинисткото предопределение.