Любов, Благодат, Милост,
Придадена правда - Какво от това?

В своят коментар върху тази глава, Ф.Ф. Брус казва:

" Доктрина никога не е преподавана в Библията, с единствената цел, за да се знае. Тя е преподавана, за да може да бъде приложена на практика. "Ако знаете тези неща, блажени сте ако ги правите." (Йоан 13:17) След като Павел непрекъснато следва изложение на доктрина с етическо увещание, двете са свързани заедно, както тук, със 'следователно'". (Ефесяни 4:1; Колосяни 3:5)

Уйлям Баркли казва същото, когато той потвърждава, че Павел "може и го прави. Той се бори с най-дълбоките проблеми, което теологията предлага, но той винаги завършва с етичните изисквания, които ръководят ситуацията и живота на всеки човек." (Римляни 168)

Милост и преобразяване

В първите два стиха ние вждаме това, което Епископ Андерс Найгрен нарича "основният закон на Павловата етика." След като сме получили Божията правда, нашият живот бива преобразен. Във всеки описан случай, това е Павловият подход към моралността. Следователно, ако някой е в Христос, то той е ново създание; старото премина, всичко стана нова." (2Коринтяни 5:17) Началните стихове на тази глава, говорят за това, че истинско Богослужение е предаването на всеки талант, всяка възможност и всеки ден в служба на Бог.

На нас ни е напомнено, че когато сме новородени в тялото на Христос, нашата специална работа е родена с нас. Нашите природни способности са осветени от Святият Дух и се превръщат в духовни дарби за служба на църквата и света.(виж стихове 3-8). Никой христианин не бива да се стреми да бъде всичко. Не е толкова важно, да правим всичкото добро, което можем да правим, отколкото да правим доброто, което Бог определя за нас да правим, незабравяйки, че ние сме само части от тялото, малка част от непрекъснато нарастващ организъм, изпълнен със Святият Дух на Бог. Каквито и дарби да имаме в тялото, ума или духа, те са великодушно дадени от Бога дарби. Ние не можем да претендираме за никоя от тях, тъй като всяка дарба е подарък. Единственото нещо, което е наистина наше е само нашият грях.

Любов, първият плод

Съдържанието на стихове 3-8 е паралелно с това, което Павел учи в 1 Коринтяни 12 относно Христовото тяло и следващите стихове в тази глава имат своя дубликат в 1 Каринтяни 13.

относно тази част Найгрен казва:

"Не е случайно, че Павел споменава първо любов. Той прави това навсякъде.  Например, когато той говори в Галатяни 5:22 относно "плода на духа", любовта е спомената първа. Това, че любовта е на първо място, не означава, че тя е първа в серия от сравнителни качества, но че тя включа останалите в себе си." (Римляни стр. 425)

Същият автор подсказва, че за да видим тази истина ясно ние трябва да направим "любов" обекта в тези стихове и ще може да видим паралела между тях и 1 Коринтяни 13. Така че, ние ще може да прочетем: "Любовта мрази неправдата, но се придържа за това, което е добро. Тя обича ближният и старанието и никога не замира, бидейки светлина в Духа, служейки на Господа. Любовта се радва в надеждата, спокойна е в тридностите и е постоянна в молитава и т.н.

Ние служим на Бог навсякъде

В светлината на съветите на любов, в Ривляни 12, е наша привилегия, не само да кажем: "Аз посещавам редовно църква, за да служа на Бог" но, "Аз служа на Бог по време на ежедневната ми работа, в моят дом, моят офис, моето предприятие, между съработници и съседи."

Спомнете си за този, който пристигнал на църква твърде късно и видял че хората си отиват: "О, службата е свършила", казал той с разочарование. " Не, службата току що започва", бил отговорът. И единствената служба, която е приемлива за Бог е службата на любов. Всяка служба направена с цел да спечелим небето, открива, че човекът е напълно незапознат с благовестието и притежава отвротителна религия.

Само службата на любов е крила, не тежест, привилегия-не бреме. "Радоста в Господа, е твоята сила."(Неемия 8:10)