Беседа 1

БЕСЕДА 1

Павел, роб[1] Исус Христов, призован за апостол, отделен да проповядва благовестието на Бога (за което Той по-напред беше обещал чрез пророците Си в светите Писания) (Римляни 1:1-2)

Мойсей, макар да е написал 5 книги никъде в тях не споменава своето име, нито пък това правят тези, които след него събират заедно събитията на историята, това не прави нито Матей, нито Йоан, нито Марк, нито Лука; но благословения Павел навсякъде в своите послания поставя своето име. Защо това е така? Защото те са писали до хора, които са присъствали и би било излишно да посочват себе си на тези, когато са били там. Но този човек изпраща своите послания отдалеч и под формата на писма, поради която причина е било необходимо да добави името си. Но ако в посланието към Евреите той не прави така това също е поради неговата мъдра преценка[2]. Защото, тъй като те са били предубедени относно него и чувайки името му в самото начало не биха приели това, което казва той умело печели тяхното внимание като премълчава името си. Но относно пророците и Соломон аз оставям на вас по-нататък и по-късно да размислите защо някои от тях поставят своите имена, а други не. Защото вие не трябва да научите всичко от мен, но сами да се потрудите и да изследвате по-нататък, за да не станете тъпи в разбиране[3].

Павел, роб на Исус Христос. Защо Бог променил името му и нарекъл предишния Савел Павел? За да не бъде той и в това отношение по-малко апостол, но каквото преимущество имал най-горния от учениците такова получил и Павел (Марк 3:16); получил и основание за по-голямо единение с него. Не без цел той нарича себе си Павел[4]. Има много видове робство. Има робство според сътворението, за което е казано: Защото всички са Твои слуги (Пс. 119: 91) и още робът ми Навухудоносор (Ер. 25:9), - защото всяко творение е подчинено на своя Създател. Друг вид робство е робството от вяра, за което се казва: Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте роби на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени, и, освободени от греха, станахте роби на правдата (Римл. 6:17-18). Накрая има робство според гражданското покорство (toliteiaj), за което се казва: Робът ми Мойсей умря (Ис. Н. 1:2); макар че всички юдеи да били роби, но Мойсей сияел преимуществено с живота си. И тъй като Павел бил роб с всички видове робство то вместо най-почтената титла той употребява названието роб на Исус Христос. И той подрежда имената принадлежащи на домостроителството[5] възлизайки от долу нагоре. Името на Исус било произнесено от ангелите слезли от небето когато Божия Син се родил от Девата, а името Христос произлиза от помазанието и Му принадлежи също така по плът. И с какъв елей, ще попитате, е бил помазан? Бил е помазан не с елей, но с Духа. А писанието такива обикновено нарича помазани. Основното при помазанието е Духа защото елея се използва за това. Къде Писанието нарича помазани тези, които не са помазани с елей? Там където казва: да не докачате помазаните ми и да не се допирате до пророците Ми (Пс. 105:15). А по това време обичаят да се помазва с елей още не съществувал.

Призван за апостол. Павел навсякъде нарича себе си призован свидетелствувайки с това за своята признателност защото не сам търсил и намерил, но бивайки призован дошъл и се покорил. И вярващите той по същия начин нарича призвани да бъдат светии[6], макар те да са призовани само да вярват; на Павел му е дадено друго – апостолство, служение съдържащо в себе си безчислени блага, съдържащо и превъзхождащо всички дарове. И какво можем да кажем повече от това, че Христос напускайки земята заръчал на апостолите да правят всичко това, което Сам Той вършил тук? И Павел възхвалявайки това достойнство на апостолите възкликва: Христови посланици, като че Бог чрез нас умолява (2 Кор. 5:20) т.е. вместо Христос.

Избран по благоволението на Бога. Както в дома всеки е определен за различни дела така и в църквата има разделение на служенията. Но на мен ми се струва, че Павел тук посочва не само жребия на своето служение, но и това, че той от древността и свише бил определен за него. Така и Еремия казва, че Бог казал за него: преди да излезеш от корема осветих те; поставих те за пророк на народите (Ер. 1:5). Понеже Павел писал към тщеславен и превъзнасящ себе си град то той във всичко показва Божието ръкополагане и говори, че сам Бог го е призова, сам Бог го е избрал. Той прави това за да бъдат посланията му признати за достоверни и приети.

За благовестието на Бога[7]. И така не само Матей или Марк са евангелисти както и не само Павел е апостол, но също така и първите, макар Павел преимуществено да се нарича апостол, а те евангелисти. Той нарича благовестието с това име не според настоящите блага, но и според бъдещите. Как казва Павел, че благовества за Бога? Избран казва, за благовестието на Бога. Наистина, Отец бил познат и преди евангелието, но макар и да бил познат то било само на юдеите и то не на всички както трябва. Тогава не познавали Бога като Отец и мнозина мислели за Него по недостоен начин. Затова и Христос казва, че ще дойдат истински поклонници и че такива иска Бог да са тези, които Му се покланят. (Йоан 4:23). Впоследствие и Сам Отец заедно със Сина открил Себе Си на цялата вселена; предизвестявайки за това Исус казал: да познаят Теб единствения истински Бог и Исус Христос, Когото Ти си изпратил (Йоан 17:3). Божиите апостоли наричат (своята проповед) благовестие, за да могат от самото начало да възбудят вниманието на слушателя. Той дошъл не с някаква тъжна вест, както идвали пророците – с изобличения, укори и заплахи, но с добри вести, с Божие благовестие за безчислените съкровища, за вечните и непреходни блага.

Които Бог е обещал чрез пророците в светите Писания. Казано е Господ ще даде думи на тези, които със сила прогласяват благи вести (Пс. 68:12 LXX) и още “Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват мир. (Ис. 52:7, Римл. 10:15)!

2. Виждаш ли как в Стария завет е посочено и името и природата на евангелието? Казва се, че то се прогласява не само с думи, но и с дела; затова благовестието не е нещо човешко, но божествено, неизречимо, превишаващо всяко естество. А понеже го наричали нововъведение Павел доказва, че благовестието е по-древно от елините (езичеството) и че отнапред е било описано от пророците. Ако Бог не го е съобщил от самото начало то е поради вината на тези, които не са искали да го чуят; който желаел той го чувал. Казано е Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва (Йоан 8:56). И така в какъв смисъл се казва, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате и не са го видели (Мт. 13:17)? В такъв, че вие виждате и слушате самата плът и самите знамения извършващи се пред очите ви. Но ти обърни внимание, колко по-рано е било предизвестено това. Всеки път когато на Бог Му се види угодно да приготви нещо велико Той предизвестява това много отнапред, за да настрои слуха ни да го приемем при неговото изпълнение.

В светите писания пророците не само говорили, но и записали това, което говорили. Даже не само записали, но и изобразявали с действия например: Авраам завел Исак (за жертвоприношение), Мойсей издигнал змия, издигнал ръце[8] по време на битката с Амалик и заклал пасхалното агне.

За Своя син, Който по плът се роди от давидовото потомство (ст.3). Какво правиш Павле? Въздигайки нашите души и поставяйки ги на високо, показвайки великото и неизречимото, говорейки за евангелието и за Божието благовестие представяйки сном от пророци и показвайки, че те са предизвестявали бъдещето много години по-рано защо отново ни принизяваш до Давид? Кажи ми за какъв човек говориш ти наричайки неговия баща син на Есей? Подходящо ли е това за казаното по-рано? Напълно съобразно е, казва Павел, защото ние не говорим за обикновен човек. Поради това аз добавям - по плът, давайки да се разбере, че на него принадлежи и друго рождение - по Дух. Но защо той започва с раждането по плът, а не с по-висшето, с раждането по Дух? Заради това, защото така започват и Матей, Лука и Марк. Чрез това той има намерение да те издигне от ниското към висините. Така било и на практика. Божия Син виждали на земята като човек, а после го признали за Бог. А както поучава Той такъв начин на учение използва и неговия ученик. Отначало говори за раждането по плът не защото то било първо, но поставяйки си за цел като започне от него да възвести на слушателите си за другото раждане – по Дух.

А по Дух на светост биде със сила обявен като Божий Син чрез възкресението от мъртвите (ст.4). Казаното не е съвсем ясно поради близката връзка на думите; затова е необходим да разделим речта. И така какво означава това? Ние проповядваме, казва Павел, че произхожда от Давид. Но това е ясно. С какво се доказва, че въплътилия е Божий Син? Първо – чрез пророците, затова и Павел казва: както по-напред беше обещал чрез пророците Си в светите писания (ст.2). Този способ на доказателство има не малка сила. На второ място, чрез самия начин на раждане, който е изразен от апостола с думите по плът от давидовото потомство тъй като това раждане нарушавало естествения ред на природата. На трето място, чрез чудесата, които извършил Христос, които доказвали тази необикновена сила както е изразено чрез думата – със сила. На четвърто място, чрез Духът, Който дал на повярвалите в Него и чрез Който направил всички святи, заради което е и казано чрез Святия Дух понеже единствено Бог раздава такива дарове. На пето място, чрез възкресението на Господа, защото Той първи и единствен е възкресил Себе Си; и това Сам Той нарекъл знамение по-голямо от всички други, за да затвори устата даже на безсрамните. Той казал: разрушете ми този храм и за три дни ще го издигна (Йоан 2:19); и още Когато издигнете Човешкия Син тогава ще познаете, че съм Аз[9] (Йн. 8:28) и още: А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона (Мт. 12:39). И така какво значи обявен? Посочен, открит, признат, изповядан според мислите и решението на всички вследствие на предсказанията на пророците, вследствие на чудното раждане по плът, при действието на сили, знамения и чудеса чрез Духа, Който давал освещение, чрез възкресение, което разрушило царството на смъртта.

Чрез когото получихме благодат и апостолство за послушание във вярата[10] (ст.5). Забележи признателността на роба: той нищо не желаел да припише на себе си, но всичко приписва на Господа. И разбира се, това му е дал Духа. Затова и Господ казал: “Имам много неща да ви кажа, но не можете още да ги понесете; когато дойде Духът на истината Той ще ви упътва на всяка истина. (Йоан 16:12-13). И на друго място Духът заповядва: отделете Ми Варнава и Павла (Деян. 13:2). Така и в посланието към Коринтяните апостола казва, че на един се дава да говори с мъдрост, на друг знание и че същия Дух разделя на всеки според както Му е угодно” (1 Кор. 12:8,11). И проповядвайки на жителите на Милет той казва: “в което Святия Дух ви е поставил пастири и епископи.” (Деян. 20:28). Виждаш ли, че (апостола) принадлежащото на Духа дава на Сина, а принадлежащото на Сина приписва на Духа? Благодат и апостолство т.е. не по свои заслуги ние сме станали апостоли, понеже това достойнство не се постига с много трудове и усилия, но получили благодат и от този дар свише дошли и преуспяването за послушание във вярата.

3. Следователно успеха на проповедта зависел не от апостолите, но от благодатта, която ги предшествала. Тяхното дело било да ходят и да проповядват, но убеждението давал Бог, Който действал в тях, както и Лука казал, че (Бог) отвори сърцето им (Деян. 16:14); и отново на тези, на които беше дадено да чуят Божието слово[11].

За послушание. Не казал – за да изследваме и доказателство (kataskeuhn), но – за послушание. Ние сме изпратени, казва той, не за да правим умозаключения, но да предаваме това, което вие сте повярвали. Когато Бог известява нещо, слушателите не са длъжни да претълкуват неговите Думи и да изследват с любопитство, но са задължени само да ги приемат. И апостолите били изпратени за това, за да предадат каквото са чули без да прибавят нищо от себе си, за да можем накрая и ние да повярваме. В Кого да повярваме? В Неговото име. Не е необходимо да изследваме същността Му, но да вярваме в името Му понеже и то творило чудеса. В името на Исус Христос казва Петър стани и ходи. (Деян. 3:6). И това изисква вяра и нищо не трябва да се постига с разума (logismw katagabein).

Във всичките народи, от които сте и вие призовани от Исуса Христа (ст.6). Какво е това? Нима Павел е проповядвал на всички народи? От посланието към Римляните става ясно, че той е обиколил (страните) от Ерусалим до Илирик и оттук достигнал до крайните предели на света. Но даже и да не е бил при всички народи казаното от него не е лъжа защото той говори не само за себе си, но и за дванадесетте апостоли и за всички благовестващи словото след тях. Впрочем, не трябва да смятаме тези думи за спорни и по отношение на самия Павел ако имаме в предвид неговото усърдие и това, че и след своята смърт той не престава да проповядва по цялата вселена. Забележи също как Павел превъзнася дара (на апостолството) и показва неговото величие и превъзходство пред предишните (старозаветни). Ако старозаветните обещания били за един народ то това (апостолството) привлякло земята и морето. Не оставяй без внимание и това, колко далеч е душата на Павел от всяка ласкателство. Отправяйки словото си към римляните, които се намирали като че на върха на целия свят, той не им дава никакво преимущество пред другите народи и, макар тогава те да властвали и господствали, Павел не казва, че те имат някакво преимущество и в духовно отношение. Но както ние проповядваме на всички народи, пише той, така проповядваме и на вас, с което ги поставя наравно със скитите и траките; а ако не е искал да каже това би било излишно да прибавя в Когото и вие[12]. Той прави това, за да може да смири тяхното високомерие, да смири горделивостта на ума им и да ги научи да се отнасят с другите като с равни.

Заради това и прибавя думите между които сте и вие призвани от Исуса Христа т.е., с които се намирате и вие. Не казал, че Христос и други е призовал заедно с вас, че Той ви е призовал заедно с другите. Ако в Христос няма нито роб нито свободен[13] и даже повече – нито цар нито простолюдие то и вие така сте призовани, а не сте дошли сами.

До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии; благодат и мир да бъдат на вас от Бога нашия Отец и Господа Исус Христа (ст.7). Виж колко често Павел употребява тази дума - призовани казва, призован за апостол, в Него също и вие сте призовани, всички в Рим призовани. Той прави това не заради многословието, но желае отново да напомни на римляните за Божието благодеяние. Понеже между вярващите вероятно имало и префекти, и консули (upatwn; Ben. Consulares), и бедни, и простолюдие то премахвайки неравенството в чиновете той всичко приписва на едното повикване. Ако и робите и свободните имат пълно общение във всичко необходимо и духовно като: Божията любов, призванието, благовестието, утвърждаването, мирът, освещението и т.н. то не би ли било крайно безумно да разделяме според земното деление тези, които Бог е съединил и е направил равни по значение? Защото, наистина, апостола още в самото начало отхвърля този лют недъг и насочва римляните към смиреномъдрие, което е майка на всички блага. Смиреномъдрието правело по-добри и робите учейки ги, че робството няма да им причини вреда ако имат истинската свобода и господарите водело до умереност вразумявайки ги, че няма никаква полза от свободата ако няма съвършенство в делата на вярата. А за да повярваш, че Павел прави това не с намерение да слее и смеси всички, а напротив, че той познавал по-добър начин да различава, обърни внимание на това, че той не написал просто: до всички без изключение в Рим, но с ограничение: възлюбени от Бога. Ето най доброто разграничение, което ясно показва откъде произлиза освещението.

4. И така откъде именно е освещението? От любовта. Казвайки - възлюбени, веднага прибавя: призовани да бъдат светии, показвайки, че източника на всички блага за нас е любовта; а светии той нарича всички вярващи. Благодат и мир. О, приветствие носещо безчислени блага! Него именно и Христос заповядал на апостолите да произнасят първо когато влизат в някой дом (Лк. 10:5). Затова и Павел винаги започва така т.е. с тези думи: благодат и мир. Христос сложил край не на малка вражда, но на тежка, многообразна и продължителна (toikilon kai tantodapon) и при това унищожавайки я не чрез нашите усилия, но със Своята благодат. И понеже любовта дарявала благодат, а благодатта давала мир, то апостола, добавяйки ги към своето приветствие именно в този ред се моли за непрекъснато и ненарушимо пребъдване (в любовта, благодатта и мира), за да не се разрази отново друга война и моли Дарителя да ги запази непокътнати казвайки: благодат и мир от Бога нашия Отца и Господа Исус Христос. Значи предлога от (apo) се отнася към Отца и Сина, а това е равнозначно на израза – от Него[14] (ex su). Апостола не казва: благодат и мир от Бога Отца чрез (dia) нашия Господ Исус Христос, но казва от (apo) Бога нашия Отец и Господа Исус Христос. О, каква сила има Божията любов! Враговете и отхвърлените изведнъж станали светии и синове. Апостолът, наричайки Бога Отец, ги представил като синове, а когато ги нарича синове открива цяло съкровище от блага. И така да не преставаме да живеем живот достоен за дара, съблюдавайки мира и святостта. Останалите почести са временни, преминаващи с настоящия живот и се продават за пари затова за тях можем да кажем, че не са почести, но само се наричат така, получавайки своето наименование от пищните дрехи и от ласкателството на обкръжаващите хора. А дарът на освещението и осиновлението, който се дава от Бога не се унищожава заедно със смъртта, но и тук ни прави знаменити и ни придружава в бъдещия живот. Този, който има осиновлението и щателно пази дара на святостта е много по-славен и по-блажен от увенчания с диадема и облечения с порфир; даже в настоящия живот той се наслаждава на съвършено спокойствие, на настоящите благи надежди, няма никаква причина за страх и безпокойство и се ползва от непрестанна радост. Веселието и радостта се дават не от величието на властта, не от изобилието на парите, не от величината на могъществото, не от силата на тялото, не от разкоша на трапезата, не от пищността на дрехите и не от някое друго от човешките преимущества, но само от духовното съвършенство и добрата съвест. И така, който има чиста съвест макар да е облечен в дрипи и да се бори с глада все пак живее разкошно; така и този, който съзнава злото в себе си макар и да притежава всички богатства бива най нещастния от всички. Затова и Павел макар да живеел в постоянен глад и несгода макар и всеки ден да се излагал на удари все пак се радвал с веселие по-голямо от това на съвременните царе. Ахав, макар и да царувал и да се наслаждавал на разнообразни предмети на разкоша, когато извършил своя грях стенел и скърбял, а лицето му вехнело както преди греха така и след него. И така, ако желаем да се наслаждаваме на радост то нека преди всичко да избягваме порока и да следваме добродетелите, защото иначе не е възможно да намерим радостта даже и да достигнем до царския престол. Затова и Павел казва а плодът на Духа е любов, радост и т.н. (Гал. 5:22). Нека да отгледаме този плод в себе си, за да можем да се наслаждаваме на радостта и да достигнем до бъдещото царство чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото да бъде слава заедно с Отца и Святия Дух сега и завинаги и во веки веков. Амин.

[1] В Протестантския превод (1940) е използвана думата “слуга”. По-буквалния израз, “роб” използван от Йоан Златоуст може да се намери в Цариградския (1971) и Православния (1992) преводи. Така и по нататък в тази беседа относно същата дума – б.пр.

[2] Това изречение е важно, защото показва убедеността на Златоуст в авторството на Павел относно посланието към евреите. Едва ли е нужно да се каже, че причините за изпускането на павловото име са изцяло спекулативни както и че е напълно възможно посланието да не е написано от Павел.

[4] или не само в един смисъл

[5] oikonomiaj, т.е. скриването на Неговата слава при въплащението

[6] Забележително е, че в Новия Завет апостолите наричат тялото от вярващите “светии,” но никъде не използват този израз за себе си или един на друг. В по-късно време тялото на вярващите преобърнало комплимента и свързало термина с апостолите, новозаветните писатели, църковните Отци и един по-голям брой християни повече или по-малко отличили се със своето знание или святост. Повечето християни намират титлата по-подходяща за първите два класа отколкото за последните два.

[7] Автора отново се придържа към буквалните гръцки думи “призван за благовестието на Бога”. В Протестантския (1940) и Цариградския (1871) преводи са добавени думите “да проповядва” – б.пр.

[8] Което отците учели, че е тип на Христос. Виж напр. Тертулиан, Апология

[9] Така според Православния (1992), Цариградския (1971), Съвременен (2004) и Верен (2002) преводи. Протестантското издание (1940) добавя израза “това, което казвам,” а Библейско общество (2000) “Този, за Когото казвам” – б. пр.

[10] Йоан Златоуст отново се придържа към по-буквалното значение на гръцкия текст – б. пр.

[11] Предполагаема далечна препратка към Лука 8:10 или Деян. 19:10

[12] Изразът е важен и по отношение на един друг въпрос широко дебатиран между модерните учени – дали в римската църква са преобладавали юдеите или езичниците? Изказът на Павел силно подкрепя разбирането на думите tae qnh езичниците като противоположни на юдеите. Ако това е правилния израз заедно с en oij este изглежда убедително говори в полза на преобладаващия езичски характер на римската община

[14] Виж например св. Василий de Spiritu Sancto, гл. 2, 4. и 5. Св. Златосут спори срещу злоупотребата на арианите с 1 Кор. 8:6 както прави в целия пасаж