БЕСЕДА 32
И моля ви
се, братя, да
забележите
тия, които причиняват
раздори и
съблазни,
противно на
учението,
което сте
научили, и
отстранявайте
се от тях. Защото
такива
човеци не
служат на
нашия Господ
[Исус]
Христос, а на
своите си
охоти[1],
и с благи и
ласкави думи
прилъгват
сърцата на
простодушните (16:17-18).
1. Отново увещание и след увещанието молитва. Казвайки: отстранявайте се от тези, които причиняват разцепления и не ги слушайте, (апостолът) прибавил: Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ви и Благодатта на нашия Господ да бъде с вас (ст. 20). Забележи как снизходително той увещава, правейки това не като съветник, но като слуга и даже с голямо уважение към тях. (Апостолът) ги нарича братя и моли, казвайки: Моля ви се братя. След това ги предупреждава, показвайки козните на вредните хора. Но понеже тези хора не действали явно, то (апостолът) казва: Моля ви се да забележете тия, тоест, внимателно изследвайте, узнавайте, изпитвайте. От кого именно да се отдалечават? Които причиняват раздори и съблазни противно на учението, което сте научени, защото разделението повече от всичко подкопава църквата, това е дяволско оръжие и разваля всичко. Докато единението се съблюдава в тялото (на църквата), до тогава дяволът не може да има достъп, но от разделението произлиза съблазън. Откъде е разделението? От учение, противно на учението (на апостолите). Откъде са такива учения? От служителите на корема и на други страсти. Такива – казва апостолът – не служат на Господа, а на своя си търбух. По този начин не би имало съблазни нито разделения, ако не би имало измислено учение, противно на апостолското учение. Указвайки на това, (апостолът) казва тук: противно на учението. Той не казал: което ние сме научили, но: което сте научили, с което ги предупреждава и показва, че те са съвършено убедени, чувайки и приели учението. Какво да правим с тези зловредни хора? (Апостолът) не казал: идете против тях и ги бийте, но Отстранявайте се от тях. Ако те правят това по незнание или поради заблуда, то би следвало да ги поправят, но понеже грешат съзнателно, то отдалечавайте се от тях. И на друго място (апостолът) казва: Отдалечавайте се от всеки брат, който се обхожда безчинно (2 Сол.3:6). И относно (Александър) ковача, той дава такъв съвет на Тимотей, казвайки: От когото и ти се пази (2 Тим. 4:15). Същото той казва и в Посланието към филипяните: Чийто бог е коремът (Фил. 3:19). А тук мисля, че апостолът намеква за обърналите се от юдеите, които винаги са укорявани в чрезмерно чревоугодничество. И в Посланието към Тит той казал за тях: Зли зверове, лениви търбуси (Тит 1:12). Така и Христос, обвинявайки ги в това, казва: Пояждате домовете на вдовиците (Мт. 23:14). И пророците ги обвинявали в същото: казано е, Затлъстял си, угоил си се, надебелял си (Втор. 32:15). Затова и Мойсей ги увещава така: Като ядеш и се наситиш, внимавай на себе си да не забравиш Господа (6:11-12). И според свидетелството на евангелието юдеите така говорели за Христос: Какво знамение ще ни явиш (Йоан 2:18)? – и оставяйки всичко останало, споменават само за манната. По този начин от всичко може да се види, че юдеите били заразени от страстта на чревоугодието. Как братът на Христос не се срамува да има за учител робите на корема? И така, чревоугодничеството служи като причина за много заблуждения, а способът да се зломисли е още една болест, именно - ласкателство. С благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните – казва (апостолът). Добре е казано: с благи думи. Услугите на ласкателите са само на думи, а сърцето им не е такова, но е изпълнено с коварство. По-нататък (апостолът) не казал: прилъгват ви, но: сърцата на простодушните. Даже и с това не се ограничава, но, за да не прозвучат думите му прекалено рязко, продължава:
Защото вашата послушност е известна на всички (ст. 19). Това е казано не за да ги избави от срама, но за да ги предупреди с похвала и да ги удържи чрез мнозина свидетели в покорство. Не само аз, казва, но и цялата вселена. И (апостолът) не казал: вашето благоразумие, но: вашата послушност, тоест покорството, а това било свидетелство за велика кротост.
Аз се радвам за вас. И тази похвала не е малка. След това, след похвалата, следва увещание. Освобождавайки ги от изобличение, (апостолът), за да не могат, забравяйки, да станат по – небрежни, отново им прави намеци и казва:
Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто и прости относно злото. Виждаш ли как тънко той отново ги изобличава, когато те и не подозират това, понеже (апостолът) намеква, че някои от тях са вече измамени.
А Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ви (ст.20). Понеже (апостолът) споменал за раздорите при вдовиците и за съблазните, то сега говори за Бога на мира, за да се надяват смело за освобождение от тях. Който обича мира, той и премахва всичко, което пречи на мира. И (апостолът) не казал: - ще покори, но, което е много по-важно – ще смаже, ще смаже не само тези, които причиняват раздори, но и техния вожд сатаната. И не само ще смаже, но ще смаже под нозете ви, така че те ще удържат победа и ще станат знаменити в следствие на тази победа. (Апостолът) утешава също така и с краткостта на времето, а именно прибавяйки – скоро. По този начин в неговите думи едновременно се съдържа и молитва, и пророчество.
Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Ето най великото оръжие, несъкрушима стена, непоколебима крепост – (апостолът) затова и напомнил за благодатта, за да ги направи по-ревностни. Ако сте се освободили от по-опасното и сте се освободили единствено чрез благодатта, то много повече ще се освободите от по-малкото, когато сте станали и приятели, и сте присъединили и собствените си усилия.
2. Виждаш ли, как (апостолът) не отделя молитвата от делата и делата от молитвата. Свидетелствувайки за послушанието, след това той започнал да се моли, показвайки с това, че ако ние с пълно усърдие търсим спасение, то за нас е необходимо и едното, и другото, и собствени усилия, и Божията благодат. Ние не само по-рано сме имали нужда от Божията благодат, но имаме и сега, понеже не сме велики и изкусни.
Поздравяват
ви
съработникът
ми Тимотей (ст. 21). Виждаш
ли отново
обични
похвали?
И сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър. За Ясон споменава и Лука, и посочва неговото мъжество, казвайки: Завлякоха го при градоначалника викайки: (Деян. 17:6). Естествено, и останалите били забележителни хора, понеже Павел не би споменал само за сродници, ако те не бяха подобни на него и по благочестие.
Аз, Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа (ст.22). И това не е малка похвала, да бъдеш писар на Павел; но разбира се, Тертий не казва това, за да се похвали, но за да привлече към себе си горещата любов на римляните чрез своето служение.
Поздравява ви Гай, гостоприемник (xenoV) за мене и за цялата църква (ст. 23). Забелязваш ли какъв венец му сплел (апостолът), свидетелствувайки за голямо му гостоприемство към него и за това, че събрал цялата църква в дома си? Думата xenoV тук не означава страноприемница. А когато чуеш, че Гай приемал в дома си Павел, се удивявай не само на щедростта му, но и на строгия живот на Гай, защото ако Гай не бил достоен за добродетелите на Павел, то Павел и не би отишъл в домът му. Стараейки се да изпълни много от заповедите на Христос, повече отколкото те предписвали, (апостолът) не би пропуснал този закон, който заповядвал първо да се осведоми за приемащия и да отсяда в дома на достойните.
Поздравяват ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт (ст. 23). Не без основание (апостолът) прибавил думите градския ковчежник, но както писал и на филипяните Поздравяват ви тези, които са от кесаревия дом (Фил. 2:22), за да покаже, че проповедта докосвала и знатни мъже – така и тук със същата цел споменава за достойнството на Ераст, давайки с това да се разбере, че за внимателния към себе си човек не е препятствие нито богатството, нито грижите, свързани с длъжността, нито нещо друго подобно.
Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас. Амин (ст. 24). Виждаш ли с какво трябва да започваме и да завършваме всичко? Същото това апостолът положил и в основата на своето послание, с това покрил и цялото здание, едновременно просейки от Бога благодат за римляните - майката на всички блага, и напомняйки им за Божиите благодеяния. Това е преимуществена черта на доблестния учител – да помага на учениците не само с думи, но и с молитва, защото е казано: А ние ще постоянстваме в молитва и в служение на словото (Деян. 6:4). Кой ще моли за нас, когато Павел си е отишъл от нас? Нека, подражавайки на Павел, да станем толкова достойни от неговото ходатайство за нас, че не само тук да слушаме гласа му, но и да се удостоим и там да видим Христовия подвижник; или да кажем по-добре, ако го слушаме тук, то без съмнение ще го видим и там, и макар и да не стоим до него, но все пак несъмнено ще го видим в целия блясък близо до царския престол, където славословят херувими и летят серафими. Там ние ще видим Павел заедно с Петър, като първи и върховни в лицето на светиите, и там в пълнота ще се насладим на неговата любов. Ако в този живот той толкова обичал хората, че въпреки цялото си желание да си отиде и да бъде с Христос предпочел да остане в плът (Фил.1:23), то там той ще ни покаже още по-пламенна любов. Затова и аз обичам Рим; макар в него да може да бъде похвалено много – неговата обширност, древност, красота, многолюдие, могъщество, богатство, военна доблест, но, оставяйки всичко това, аз го прославям за това, че Павел през своя живот писал към римляните, много ги обичал, беседвал с тях лично и преживял своя край в Рим. И градът (Рим) е знаменит повече с това, отколкото с всичко останало. Подобно на велико и могъщо тяло, Рим има две блестящи очи - телата на тези свети апостоли. Небето не е толкова светло, когато слънцето разлива своите лъчи, колкото е светъл градът на римляните, озаряващ всеки ъгъл на вселената с тези две светила. Оттук бил взет Павел, оттук и Петър. Помислете и изтръпнете (fricate), какво зрелище ще представлява Рим, когато Павел и Петър станат от гробовете си и бъдат грабнати, за да посрещнат Христос, каква роза ще поднесе на Рим Христос, какви два венеца ще украсяват този град, какви златни вериги ще го опасват, какви потоци ще текат от него. Затова аз се удивявам на Рим, а не на множеството злато, не на колоните, не на другите украшения, но на тази стълбове на църквата.
3. Кой ще ми даде да се докосна до тялото на Павел, да се преклоня пред гроба му и да видя праха на тялото му, което допълнило в себе си недостига на скърбите на Христос, понесло Христовите рани, навсякъде занесло проповедта, праха на това тяло, в което Павел обходил вселената, праха на тялото, чрез което възвестявал Христос, осиял света по-сияйно от всяка мълния, издигнал глас, който за демоните бил по-ужасен от всеки гръм и чрез който Павел изрекъл въжделените думи: Моля се да бъда отлъчен, поради моите братя (Римл. 9:3), в което той говорел пред царе и не се срамувал, а ние сме познали Павел и самият негов Владика? Не е толкова страшен за нас гърма, колкото е страшен неговия глас за демоните. Ако демоните треперели само от дрехите му, то толкова повече от гласа му. Този глас връзвал демоните, очиствал вселената, изцелявал болести, изхвърлял порока, въдворявал истината. В този глас присъствал сам Христос и навсякъде вървял с него. Гласът на Павел бил същият като на херувимите. Както Христос седи на небесните сили, така седи и на езика на Павел. Толкова достоен бил да приеме Христос този език, възвестявайки само угодното на Христос и подобно на серафимите се издигал на неизречима висота. Какво е по-превъзходно от този глас, който възвестява: Понеже съм уверен, че нито живот, нито смърт, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ (Рим. 8:38-39)? Колко мислиш крила, колко очи имал този глас? Затова и казвал: Защото ние знаем неговите помисли (2 Кор. 2:11). Затова и демоните бягали не само, когато слушали Павел, но и когато видели дрехата му, макар и Павел да се намирал далеч. Аз бих желал да видя праха на тези уста, чрез които Христос изговорил велики и неизречени тайни даже по-големи от тези, които възвестил Сам, защото чрез учениците Той и извършил повече, както и казал повече – праха на тези уста, чрез които Духът дал на вселената своите дивни просвещения. Какво не извършили благите уста на Павел? Изгонили бесове, избавили от грехове, затворили устата на мъчителя, вързали езика на философите, привели вселената към Бога, убедили варварите да бъдат любомъдри, преобразували всичко на земята и на небето, устроили нещата така, както ги желаел Павел, защото той, според дадената му власт, свързвал и развързвал тези, които желаел. Аз бих желал да видя праха не само на устата, но и на сърцето на Павел, което можем без да сгрешим да наречем сърцето на вселената, източник на хиляди безчислени блага, началото на стихията на нашия живот. От това сърце се разливал на всички духът на живота и се предавал на частите на Христос, бивайки даден не чрез жили, но чрез доброволни добри дела. Това сърце било така широко, че побирало в себе си цели градове, племена и народи. Сърцата ни се разшириха (2 Кор. 6:2), казва (апостолът). Все пак и това толкова широко сърце нерядко свивала и угнетявала разширяващата го любов, както сам (Павел) казва: От голяма тъга и сърдечна мъка ви писах (2 Кор. 2:4). Аз бих желал да видя това сърце дори и разрушено, което се възпламенявало против всеки от погиващите и втори път се мъчило с болките от раждането на деца, родили се несъвършени, които ще видят Бога (както е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога), които станали жертва (Жертви на Бога са дух съкрушен – Пс. 50:19), което било по-високо от небесата, по-широко от вселената, по-блестящо от слънчев лъч, по-горещо от огън, по-твърдо от елмаз и извор на реки, както е казано: От утробата му ще потекат реки от жива вода (Йоан 7:38). В това сърце се намирал извор на вода, която течала и напоявала не лицето на земята, но човешките души, от него и нощ, и ден изтичали не просто реки, но извори от сълзи, то живеело нов, а не този наш живот. Вече не аз живея, но Христос живее в мен (Гал. 2:20), казва (Павел). И така, неговото сърце било Христово сърце, скрижал на Святия Дух, книга на благодатта. То треперело за чуждите грехове: Боя се, казва (апостолът), да не би да съм се трудил напразно за вас (Гал. 4:2), да не би както змията измами Ева (2 Кор. 11:3), когато дойда да ви намеря не такива, каквито ви желая (2 Кор. 12:20); а за себе си то и се бояло, и имало дръзновение: Боя се, казва (апостола), след като съм проповядвал сам аз да остана неодобрен (1 Кор. 9:27); и също така: Нито ангели, нито власти могат да ни отлъчат (Римл. 8:38). То се удостоило така да възлюби Христос, както не обичал никой друг, презирало смъртта и геената, съкрушавало се от братски сълзи. Какво правите, казва (Павел), та плачете и ми съкрушавате сърцето (Деян. 21:13). Това сърце било най-търпеливо, макар и за кратко време да не можело да изтърпи да бъде разделено от солунците.
4. Аз бих желал да видя праха на ръцете, които били в окови – ръцете, чрез възлагането, на които (Павел) предавал Духа, с които той написал тези писмена: Вижте с колко големи букви ви писах със собствената си ръка (Гал. 6:11), и още: Поздравите пиша аз, Павел, със собствената си ръка (1 Кор. 16:21) – праха на ръцете, от които една ехидна паднала в огъня. Аз бих желал да видя праха на очите, които не напразно изгубили зрението си, прозрели спасението на вселената и още в тялото си се удостоили да видят Христа, които гледали на земното и не го виждали, съзерцавали неземното, не познавали сън, бодърствували посред нощ и не страдали от това, което е свойствено на завистниците. Аз желая да видя праха на тези нозе, които обиколили цялата вселена и не се уморили, които били заключени в клада, когато се поклатила тъмницата, които обходили обитаемата и необитаемата земя, и които пътешествали по нея (Деян. 16:24,26). Но защо да говоря за подробности? Аз бих желал да видя гроба, в който е положено оръжието на правдата, оръжието на светлината, членове сега живи, но мъртви тогава, когато Павел се намирал в живи части, части, в които живял Христос, части, разпънати за света, части Христови, облечени в Христос, храм на Святия Дух, свято здание, части свързани с Духа, пригвоздени от страх Божий, носещи на себе си Христовите язви. Това тяло пази Рим, то е по-надеждно от всяко укрепление и безбройни стени. А с него е и тялото на Петър, защото Павел почитал Петър още през живота си: Възлязох да се видя с Петър (Гал. 1:18), казва той. Затова благодатта го удостоила и след смъртта си да бъде с Петър под една кръв.
Аз бих желал да видя този духовен лъв. Както лъвът, дишащ огън на стадата лисици, така и той нападнал сборището на бесовете и философите, и подобно на бърза мълния, се врязал в дяволските пълчища. И дяволът не можел да устои против него прямо и открито, но така се боял и треперел, че веднага щом забележел сянката му и чувал гласа му, бягал далеч. Така Павел, бивайки надалеч, предал на сатана падналия в блудодеяние и след това отново го изтръгнал от ръцете му (1 Кор. 5:35). Така постъпил и с други, за да се научат да не богохулстват. И гледай как Павел поощрява, възбужда и укрепява своите подчинени. Така той говорел на ефесяните: Нашата война не е срещу плът и кръв, но срещу началстват и властите (Еф. 6:12), и след това указва на наградата в небето, казвайки, че се подвизава не заради земното, но заради небето и небесното. А на друго място пише: Не знаете ли, че ние ще съдим ангели, а колко повече житейските работи (1 Кор. 6:3)? И така, размисляйки за всичко това, нека да бъдем мъжествени. И Павел бил човек, и той имал еднакво с нас естество, и всичко останало при него било еднакво с нашето. Но понеже той показал велика любов към Христос, то възлязъл по-високо от небето и застанал с ангелите. По този начин, ако и ние пожелаем, макар и донякъде да се извисим и да запалим в себе си този огън, то и ние ще бъдем в състояние да подражаваме на святия (апостол). А ако това беше невъзможно, то (Павел) не би възклицавал: Станете подражателни на мене, както аз на Христа (Кор. 4:16). И така, нека не само да му се удивляваме, не само да бъдем изумени пред него, но и да му подражаваме, за да можем, когато си отиваме оттук, да се удостоим да го видим и да участваме в неизречимата слава, да достигнем до която дано да ни бъде дадено на всички нас чрез благодатта и човеколюбието на нашия Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Святия Дух да бъде слава, царство, сега и завинаги, и во веки веков. Амин.