Египет
Една прочута земя в Северна Африка, която се намира до източната част на Средиземно море. Евреите наричали Египет, Мицраим - Бит. 10:6, и затова сега арабите го наричат Миср. Гърците и римляните го наричали Египтос, но от какво е произлязла тази дума не се знае.
Населената територия на Египет, е най-вече една голяма долина, в която Нил разлива водите си. Тази земя се простира от север на юг и е опасана на изток, и на запад от няколко бърда планини, от които някои са по-близо, а други по-далеч от реката. На север, където долината завършва, Нил е разделен на няколко ръкава, които образуват тъй наречената Делта, или една част земя, която има подобието на гръцката буква делта. По думите на пророк Езекил, Египет се е простирал от Мигдол, близо до Пелусиум, до Сиина (сегашната Есуан), или до пределите на Етиопия - Ез. 29:10, 30:6. Гръцките и арабските писатели говорят за Есуан, като за южна граница на Египет. Там извира Нил, от гранитните скали на водопадите, и влиза в Египет. Египет е на дължина около четиристотин и петдесет мили (724 185 км.), и покрива едно пространство от 11,000 чет. мили. Между Есуан и Делта, долината не е еднакво широка навсякъде. В началото названието Египет е давано само на долината, и нейната Делта, но по-късно то се разпространява над цялата земя до Червено море. Страната около Сиина и водопадите е живописна, но другите части на Египет, особено Делтата, са еднообразни и не представят нищо привлекателно за окото. Пролет, когато жетвата вече се свърши, човек не може да види нищо друго в Египет, освен една сива и прашна земя, пълна с пукнатини и с дупки. По времето на есенното равноденствие, Египетската земя представлява само едно безкрайно езеро с червеникава или жълтеникава вода, из което се подават финикови дървета, села и тесни шосета, които свързват селата едно с друго. След като наводнението се оттегли, земята до края на есента, се покрива с черна и лепкава тиня. От началото на зимата Египет, с младата си растителност се превръща в хубава градина. Плодородието зависи от редовните годишни наводнения на Нил, затова Хиродот го нарича, "дарба на Нил". Виж Нил.
Климатът на Египет е изключително горещ. Лятно време термометърът показва обикновено 800 или 900 по Фаренхайт (или 26-32 0С), а в Горен Египет - няколко градуса повече. Горещият вятър на пустинята, Симунът, духа по време на пролетното равноденствие. Египет често е връхлитан от рояци скакалци. Виж Скакалец.
В най-стари времена, става ясно, че Египет е бил разделен на три главни части, защото писателите говорят за Горен Египет или Тиви; Среден Египет или Седмограден Египет, и Долен Египет или Делта, който е обхващал и областите на изток и на запад от реката. В такъв случай, Египетските области и градове, които се споменават в Библията, се разделят по следния начин:
1. Долен Египет. Североизточната му граница е била при пределите на Палестина. Пустинята между това място, Червено море, и Пелусиум явно е била пустинята на Сур - Бит. 20:1, сегашната Ел-Джефер. Син, "крепостта на Египет" - Ез. 30:15, може да е бил Пелусиум. Гесенската област може би е била една част от Рамесийската земя - Бит. 47:11. В Гесен са били и градовете Питом, Рамесий, Илиопл и др. В самата Делта са се намирали Тафнес, Танис и Херес, за които се споменава в Ис. 19:18. На запад от Делтата е била Александрия.
2. Среден Египет. В тази част се споменават Мемфис и Ханес.
3. Горен Египет. Южната част на Египет, евреите като че ли са наричали Патрос - Ер. 44:1,15. Библията споменава тук само два града, Но или Тиви и Сиина, южнопределният град на Египет. Главните растителни произведения на Египет са: жито, царевица, орис, ечемик, боб, прас, лук, краставици и дини. Египет произвежда също така лен и памук. Там и сега на места расте папирусовото растение, което е една тръстика, висока около девет крака, дебела колкото един палец, и покрита с мъх на върха. Виж Книга. Освен обикновения добитък, в Египет се въдят многочислени биволи, магарета и камили, кучета без стопани, ихневмони, крокодили и речни коне.
Египтяните могат да се разделят на три племена: 1. Копти, или потомци на старовременните египтяни. 2. Фелахи, или земеделско съсловие. 3. Араби, или завоевателите на Египет, от които са и турците. Коптите са християни по име, те са писарите на Египет. Видели прекалено много промени в правителството, че малко се грижат вече за успеха на управляващите власти. Фелахите търпят толкова угнетения, и са така презрени от бедуините или скитащите араби, и от началниците си, че рядко добиват имот, а още по-рядко могат да го запазят; те обаче са едно интересно племе, и са много отдадени на земята си и на Нил.
Най-необикновени паметници на древното египетско могъщество са пирамидите, които са останали до ден днешен и с величието си смайват посетителите. Няма човешки строеж толкова стар и толкова огромен колкото тези тайнствени направи. Най-голямата пирамида в Гизе, близо до Кайро, покрива едно пространство от петдесет уврата, и е четиристотин седемдесет и четири крака висока. Някои искат да докажат, че пирамидите са построени от израилтяните, но старата история и днешните изследвания показват противното. Смята се, че те са издигнати преди повече от две хиляди години, преди Р.Х., за царски гробници.
Освен тези забележителни паметници на позабравените вече царе, Египет е пълен и с други също толкова чудесни строежи. Храмовете, статуите, обелиските удивляват зрителя с колосалната си величина, и с широкото си пространство. Грамадните стълпове на тези храмове, широките им стени и вътрешната част на много гробове, са очертани с живопис и покрити с ваяния, които поясняват домашния и обществения живот на старите египтяни. Има и много паметници с иероглифи, които са почнали вече да откриват скрития си смисъл на днешните изследователи. Някои от тях са прости белези, които лесно се разбират; други са написани с една азбука, състояща се от изображения, всяко от които представя буквата, с която започва името на предмета в рисунката. Така Озир, име на един Египетски бог, е представен с една картина от три предмета: тръстика, детенце и уста, защото началните букви на Коптските думи за тези три предмета, именно Ок, Зи, и Ро, съставят името Озр, което се произнася Озир. Явно е, че е твърде трудно да се тълкуват тези йероглифни паметници. Много надписи са писани с едно особено наречие, което са разбирали само учените от народа.
Най-старата история на древния Египет, се крие в неизвестност. Историческите сведения обаче и съвремените изследвания, доказват, че образоваността се е пренесла и разпространила в Египет от юг, и особено от Мерое; те подтвърждават още, че в най-старите времена Египет е бил разделен на няколко държавици, които отпосле се съединили в едно царство. Общото име на Египетските царе е Фараон, което значи Цар. Историята е съхранила имената на някои от онези царе, и един ред от царски родове; но склонността на Египетските историци да преувеличават древността на народа си, е намалила достоверността им. Виж Фараон.
Тази стара и забележителна земя често се споменава в Св. Писание. Вижда се, че Египет - на еврейски Мицраим, на арабски Масар, е добил името си от Мицраим, един от Ноевите внуци - Бит. 10:6. Във времето на Авраам, Египет станал житница на света, и патриархът отишъл да поживее там, когато настанал глад в Ханаанската земя. Авраамовата жена имала за робиня египтянката Агар, която родила на Авраам Исмаил, който от своя страна също се оженил за египтянка - Бит. 21:9,21. Друг глад, пък за малко да пропъди Исаак в Египет - Бит. 26:2. Яков и цялото му семейство заживяват в Египет - Бит. 39 до 50гл. Откакто евреите се избавили от Египетското робство, взаимоотношенията им с египтяните не са чести. В историята на Давид и Соломон, пак се споменава нещо за Египет. Соломон се оженил за една египетска княгиня - 3Цар. 3:1, но в петата година на сина му Ровоам, юдеите се подчинили от Сисак, Египетския цар - 2Лет. 12гл. Отпосле евреите били в съюзничество или във война с Египетския народ, докато и Еврейския и Египетския народ били покорени от асирийците - 4Цар. 17гл., 18:21, 23:29, 24гл.; Ер. 25гл., 37:5, 44гл., 46гл.
Египет е завоюван от Камбиз, и станал област на Персийската империя, около 525г. преди Р.Х. Под Персийска власт остава до времето на Александър (330г. преди Р.Х.), след смъртта на когото Египетската земя, заедно със Сирия, Палестина, Либия и др., образува царството на Птоломеите. След битката при Акций, (30 години преди Р.Х.), Египет се превръща в Римска област. По времето на Христос много евреи живеели в Александрия, Леонтопол, и в други Египетски градове; сам Спасителя намира там прибежище в детството си - Мт. 2:13. Оттогава Египет престава да е независима държава. През 640г. след Р.Х., го завоювали арабите. По-късно преминава в ръцете на турци, араби, кюрди, мамелюки, а от 1517г. става част от Турската държава. Ето как се изпълняват старите пророчества в Св. Писание - Ез. 29:14,15, 30:7,12,13, 32:15. Броят на днешното население на Египет е около два милиона души.
Колкото за вярата на старите египтяни, те са се кланяли на небесните светила и на природните сили. Духовенството им се е занимавало с астрономия и звездобройство, и вероятно на това съсловие са принадлежали мъдреците, чародеите и вълшебниците, за които се споменава в Из. 7:11,22.
Жреческото съсловие е било най-силното, и на него са се отдавали най-големите почести от народа. Може би това е тази мъдрост, на която Мойсей е научен - Д.А. 7:22. Египетското вероизповедание се е отличавало по това, че е допускало да се обожават и животните. Никой не е можел да убие свещено животно, без да претърпи за това смъртно наказание.
"Египетския поток" - Чис. 34:5; И.Н. 15:4,47; 3Цар. 8:65; 4Цар. 24:7; Ис. 27:12; Ез. 47:19, 48:28, означава потокът Ел-Ариш, който се влива в югоизточната част на Средиземно море при Риноколура.
| назад | съдържание | напред |