Нил

Прочутата река на Египет. Тя се именува така, само след съединението на двете реки, от които се образува, а именно Бахръ-ел-Абиад, или Бяла Река, на която главата се намира в две големи езера при Екватора, във вътрешността на Африка, и която тече североизточно, докато се слее с другата река, Бахръ-ел-Азрек, или Синя Река, на която пак главата е в Абисиния, и която след една обиколка югоизточно и югозападно, по времето, на която минава през езеро Дембеа, тече северно, докато достигне Бала Река. Този Абисински поток, някои днес приемат, че е същия Нил, макар Бяла Река, и да е много по-голяма и по-дълга, и се е считала в старите времена за същия Нил. Съединението, става на около шестнадесет градуса северна ширина. От тази точка, Нил тече само в една посока, към север, освен на едно място, където се уклонява на запад. Около хиляда и триста мили от морето, Нил поема Таказе, един голям поток от Абисиния, и като преминава през Нубия, влиза в Египет, под вид на водоскоци близо при Сиина, или Есуан, които се образуват от една верига скали, просната източно и западно. Тук има три водопада, и после реката тече мирно и величествено, по цялата дължина на Египетската земя. Средната й ширина, е около 1000 лакти. В Долен Египет, Нил се разклонява на няколко клона, и образува прочутата Делта, за която виж Египет. За изгледът на реката, виж и Амон.

Дъжд рядко вали в Южен Египет, и сегис-тогис лек дъждец пада в Долен Египет, и от това може да се каже, че цялото физическо и политическо съществуване на Египет, зависи от Нил; понеже ако не беше тази река, и ако не бяха редовните и годишни наводнения, цялата Египетска земя, щеше да се обърне на пустиня. Тези наводнения, толкова тайнствени за древното невежество и суеверие, се причиняват от редовните периодични дъждове в далечните южни страни, в околността на източниците на Нил, през март и по-късно. Водите на реката започват да се подемат в Египет около средата на месец юни, и следват да притичат през месец юли. През август, Нил прелива бреговете си, и в началото на септември, най-много се разлива, така че, тогава почти цялата страна бива най-много наводнена - Ам. 8:8, 9:5; Н-м 3:8. В началото на октомври наводнението още продължава, и едва към края на този месец, водите се дръпват в бреговете си. От средата на август, до към края на октомври, цялата Египетска земя, заприличва на едно велико езеро или море, в което градовете и селата стърчат като острови.

Плодородието, което Нил причинява в Египет, не става само от наводненията му, като разлива водите си, но и от гъстата утайка, която водите му довличат и напластяват по земята. Щом водите му се дръпнат в бреговете си, египтяните, без да копаят или орат, сеят, и скоро посевите покълват, порастват и узряват изобилно.

Не трябва, обаче да се мисли, че когато разлее водите си, Нил достига всяка част от сухата земя, и я напоява достатъчно, без изкуствени средства. Нибур правилно отбелязва: "Някои описания на Египет, дават да се разбере, че Нил, когато придойде, покрива цялата земя с водите си. Земите до самите бреговете на реката, наистина потъват във вода, но това, че земята естествено не е равна навсякъде, му пречи да разлее водата си във вътрешността на страната. По тази причина, една голяма част от земята би оставала пуста, ако нямаше водопроводи и водоеми, които да отбиват вода от реката, когато придойде най-много, и после да я отправят навсякъде из нивята, и да ги напояват, когато нуждата го изисква". За да закарват водата на по-високи места, употребяват от древно време машини. Тези машини, са повечето големи колела с окачени ведра по тях. Един вид от тези машини се въртят от волове; друг по-малък вид от хора, които седешком тласкат по-долните спици с краката си, а дърпат по-горните спици към себе си с ръцете си - Вт. 11:10.

Тъй като Ниловите наводнения, са от голяма важност за Египетската земя, особени съоръжения, е имало и има въздигнати, които показват, кога е започвала да прихожда водата, и колко високо се е издигала. Тези съоръжения, се наричат Нилометри, сир. "Ниломерила". Един Нилометър, хилядагодишен и наполовина в развалини, има и сега на малкото островче срещу Каирь. Ако наводнението достигало двадесет и два крака високо, жетвата после бивала богата, защото в такъв случай, всичките нивя приемали потребното напояване. Ако Нилометъра показвал, че то е по-ниско от тази степен, земята била заплашена от оскъдност и глад, от които много ужасни примери се срещат в Египетската история. Надминавало ли наводнението двадесет и осем крака височина, пак имало опасност от глад. При това годишния прилив на реката, не е еднакъв в различните чести по течението й, и в Горен Египет, където коритото на реката е тясно, той се издига до двадесет крака по-високо. Дълбоките места в коритото на Нил, постепенно се насипват, и много от старите притоци на Делта, почти пресъхват през лятото. Пресъхването на Египетските води, би било последвано от запустяване, и тогава навсякъде, където това се случи, земята не би била вече обитаема; и това е предвидено и от пророците - Ис. 19:1-10; Ез. 29:10, 30:12.

Водата на Нил, макар през повечето време от годината да е мътна, поради дъждовете, които падат по-горе, пак, когато се остави да се утаи и пречисти, става мека и сладка за пиене. Доброто й качество, припознават всички пътешественици. Сегашните египтяни, обичат чрезмерно да възхваляват Нил, а старите са го обожавали.

Евреите, понякога са наричали и Ефрат и Нил с името "море" - Ис. 19:5; Н-м 3:8. Същото се забелязва и при Арабските писатели, които, както и простолюдието в Египет и до ден днешен, наричат Нил "Морето". Нил още е прочут с рибата си. Виж Чис. 11:5; Ис. 29:8. Във водите му живеят крокодилът и речният кон. Виж Египет и Сиор.

назад съдържание напред


Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.