Израилтяни

"Израилевите синове". С това име са се назовавали дванадесетте Еврейски племена, преди да се разделят при Ровоам, и десетте след разделението. Ефремотово племе, е било първо между десетте племена, и още от рано е показвало някак си съпернически дух към Юдовото племе. Исус Навин е бил Ефремец, ковчега на завета за дълго време се е пазил в пределите на Ефремовото племе в Сило, и Еровоам е бил също Ефремец. След разделението, за да спрат десетте племена, да не ходят в Ерусалим на поклонение, двете златни телета били поставени във Ветил и Дан, и така идолопоклонството се въдворило между тези племена, а развратът и нечестието нараснали по-бързо между тях отколкото в Юдовото царство. Затова Израилтяните бяха наказани с меч, глад и др.; и най-сетне, когато сърцата им закоравяха, и те не приемаха вече изобличение, бяха изведнъж погубени, и то съвършено. През двеста петдесет и четирите години на царството си, (от 975 до 721 преди Р.Х.), Израилтяните са имали деветнадесет царе от различни потекла. Виж Царе. Сихем, Терса и Самария, са били едно след друго правителствени седалища. След пленяването им от Саламанасар, Израилтяните като народ никога вече на се завърнали. Онези от тях, които се върнали, се размесили в Юдовото и Вениаминовото племена, и тези са били евреите в дните на Спасителя. Виж Ханаан, Евреи, и Юда.

назад

съдържание

напред