Молитва
Молитвата е принасяне на душевните ни вълнения и желания пред Бога, в името и чрез посредничеството на нашия Господ Исус Христос. Тя е съобщение на сърцето с Бога чрез помощта на Святия Дух, и е истинския живот на всяка християнска душа. Без този синовен дух, никой не може да се нарече християнин - Рим. 8:14-16.
Винаги е било угодно на Бога, да слуша молитвите на светиите си. След даването на закона, евреите не престанаха всеобщо да се молят всеки ден, в скинията или в храма. Богослужението, се състояло в ежедневни сутрешни и вечерни жертвоприношения, придружени с молитви възнесени от свещениците и левитите в скинията. Още, свещениците принасяли всекидневно жертви, тамян, приношения, и начатки, за частни лица; те извършвали обреди за изкупление на първородните, или за очищение от нечистотии; с една дума, хората се събирали в Святия шатър, както на велики и тържествени дни, така и на обикновени, за да изпълняват обещанията си, и да принесат молитвите си на Бога; нищо не се е вършело без молитва - 1Лет. 23:30; Неем. 11:17; Лк. 1:10. Сравни и 3Цар. 8:22, и Давидовите Псалми за Храмовото богослужение.
Благочестивите хора, са се молили три по пъти на ден, в определени часове - Пс. 55:17; Дан. 6:10. Виж Часове. Обществени, семейни, и тайни молитви, са нещо обикновено за Библейските герои; както и произнасянето на къси молитви - Неем. 2:4. Библията, не налага някакво еднообразно положение, което тялото трябва да заема по време на молитва; заставане с вдигнати ръце - 3Цар. 8:22, с навеждане на главата - Бит. 24:26, на колене - Лк. 22:41, и падане на лице - Мт. 26:39, са били в употреба. Молитвата си, трябва да възнасяме с усърдие и търпение, и с доверчиво упование на Бога в Христа; да я придружаваме със смирена изповед и чистосърдечна благодарност, и с молба за всички, а не само за приятели и близки. Да се молим на Бога, е длъжност която здравият разум и чистите чувства ни налагат; живеещия без молитва открива безбожието на сърцето си. Така, Бог изисква всички да му се молим - Ез. 36:37; Мт. 7:7-11; Як. 1:5; Фил. 4:6; 1Тим. 2:1-3; и за пренебрегването на тази своя длъжност, с нищо не можем да се извиним. Често се чува хората да казват, че никаква молитва не може да измени неизменяемите Божии намерения, но великият план на Провидението, обгръща всяка принесена молитва, и надлежният й отговор. Възразява се, че молитвата не може да увеличи познанието на Бога върху нуждите ни, нито пак готовността Му да ги удовлетвори, и че молим се, не молим се, Той ще постъпи така, както сметне за най-добре. Но Той го счита за добро, да отговори на всяка наша усърдна молитва с много благословения, които в друг случай би ни отказал: "Той тутакси ще те помилва в гласът на вопълът ти; когато го чуе, ще ти отговори". Думите на Давид, са думи на всеки истински богомолец: "Този сиромах извика, и Господ го послуша, и от всичките му неволи го избави" - Пс. 34:6.
Лъжливата и формална религия, се обляга само на молитвите си, като че ли "многото приказки" и "празните повторения", заглаждат безсърдечие. Лицемерите, се молят повече, за да ги хвалят хората. Христос осъжда тези прегрешения в Мт. 6:5-15; и с Господната молитва, Той дава на учениците си хубав образец, затова как да се молят. В Еф. 6:18; 1Сол. 5:17, и 1Тим. 2:8, Павел наставлява вярващите, да се молят навсякъде и по всяко време; да издигат чисти ръце към небето, и да благославят Бога за всичко, било за ядене, пиене, или за всяко друго благо; и всичко да правят за Божия слава - 1Кор. 10:31. Накратко, Спасителя ни препоръчва да се молим непрестанно - Лк. 18:1, 21:36.
| назад | съдържание | напред |