Поезия
От изящните изкуства, евреите са употребявали само поезията, която по боговдъхновение достигнала до най-висока степен на съвършенство. Поезията на евреите била почти лирическа, но била поучителна (дидактическа), оплаквателна (елегическа), пастирска или пророческа, тя пак си е лирическа. Лирическата поезия, е живо изразяване на вътрешни вълнения, следователно, тя е лична (субективна), т.е. занимава се с действията и чувствата на ума; в противоположност на епическата поезия, която е нелична (обективна), т.е. говори за външни предмети. Главният предмет на Еврейската поезия, е вярата и после родолюбието, което под богодържавието, бе тясно свързано с религията. Най-явната и отличителна черта на тази поезия, е възвишеността й. Религиозната поезия в древните времена, е почти изключително еврейска; малкото религиозни поеми на другите народи, не заслужават да се сравняват с еврейските.
Поезията на евреите, се различава от прозата им в три неща: 1) По особеното поетическо естество на съдържанието си, на което отличителните черти са възвишеност, дръзновение, високи метафори, олицетворения, и др. 2) По особеностите на поетическия стил, които не са толкова стряскащи, колкото в гръцката и римската поезия. 3) По римата, която се различава от мярката.
Римата на Еврейската поезия, се състои в паралелизма й, на който основното правило е всеки стих да има две съответстващи части или члена.
Паралелизмът на Еврейската поезия, се среща или в мисълта или във формата на поемата. Първия вид паралелизъм бива три вида, или:
1. Еднозначен (синонимен), когато двата члена изказват същата идея с различни по тясно, и често буквално, съответстващи думи, като например:
Що е човека, та да го помниш?
Или син човешки, та да го посещаваш?
Пс. 8:4
Защо се разоряват народите,
И народите намислиха суета?
Пс. 2:1
Този който съди на небесата ще се смее:
Господ ще им се поругае.
Пс. 2:4
Реве ли дивия осел при тревата?
Или мучи ли волът при яслите си?
Йов. 6:5
По този вид паралелизъм е изложена и песента на Ламех - Бит. 4:23; Йов 7:1, и др.
2. Противоположен (антитезен), когато две противоположни мисли се изказват в двата члена, например:
Къщата на нечестивите ще се събори,
Но шатърът на праведните ще благоденства.
Пр. 14:11
Мек отговор отклонява от ярост,
А оскърбителна дума възбужда гняв.
Пр. 15:1
3. Синтетичен, когато при мисълта на първия член, се прибави нещо повече; същата съответственост на фразите се запазва както по-преди, например:
Законът Господен е съвършен, възвръща душата,
Изявлението Господне е верно, дава мъдрост на простия,
Повеленията Господни са прави, веселят сърцето,
Заповедта Господня е светла, просвещава очите,
Страхът от Господа е чист, пребъдва до века,
Съдбите Господни са истинни, и без изключение справедливи.
Пс. 19:7-9
Прост ритмичен паралелизъм е онзи, в който никакво подобие или съответствие на мисълта не съществува, но като че ли стихът се пресича на съответстващи числа, например:
Но аз поставих царя си над Сион,
Святата планина.
Пс. 2:6
Мнозина думат за моята душа:
Няма за него помощ в Бога.
Пс. 3:2
Той най-много се среща в Плачът на Еремия, където едва ли ще се намери друг вид паралелизъм.
До тука, ние разгледахме простите и най-сложните двучленни паралелизми, такива каквито обикновено се срещат в Псалмите, Йов, и др. Но в книгите на пророците, и в някои псалми, ние намираме други по-неправилни и сложни паралелизми. Паралелизмът е неправилен, когато един член е по-къс от друг, както в Ос. 4:17:
Ефрем се прилепи при идолите:
Оставете го.
Сложният паралелизъм, бива няколко вида, когато стихът има три члена или успоредни един на друг, както в Йов 3:4, или двата от тях противоположни на третия, както например:
Защото пътищата Господни са прави,
И праведните ще ходят по тях,
А престъпниците ще паднат в тях.
Ос. 14:9
Или когато стихът има четири члена, от които всеки е съставен от две прости успоредни части, или първият ред отговаря на третият, а вторият на четвъртия, или всичките почти успоредни помежду си, както например:
Волът познава стопанина си,
И оселът яслите на господаря си
Но Израил на знае,
Людете ми не разсъждават.
Ис. 1:3
Защото колкото е високо небето от земята,
Толкова е голяма милостта му към ония, които му се боят.
Колкото отстои изток от запад,
Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.
Пс. 103:11,12
Уста имат, но не говорят;
Очи имат, но не виждат;
Уши имат, но не чуват;
Нито има дишане в устата им.
Пс. 135:16,17
Псалом 2 и 15, ни дават примери на повечето видове поетически паралелизъм.
Освен римата има и други особености свойствени на Еврейската поезия, като напр. строфата, както в Пс. 107,42,43, където стихове 8,15,21 и 31 от Пс. 107, от Пс. 42:5,11, и 5ия от 43ти служат за припев в края на всяка строфа. Така и азбучните псалми и поеми (виж Букви); и псалмите по степените (възкачванията), където главните думи на всеки стих, се повтарят в началото на следващия стих. Виж Степени.
Повече от една трета част от Стария завет е поезия, включваща по-голямата част от книгата Йов, Псалми, Соломоновите книги, и повечето книги на пророците; обаче, в тесният смисъл на думата има три поетически книги в Стария Завет: Йов, Псалми и Притчи, които имат един особен вид знакове за пеене. Поетически откъси се срещат тук-там разпръснати из историческите книги, както в Бит. 4:23,24; Из. 32:18; Чис. 21:14,15,18,27-30, 23:7,18, 24:3,15. И в Новия Завет има доста места изложени поетически; в тях този Еврейски стил, като че ли преминава в гръцки - Мт. 8:20; Лк. 1:46-55 и 68-79. Рим. 11:33-35; Отк. 18гл., 19:1-3.
| назад | съдържание | напред |