Погребение

Евреите във всички времена, са били твърде внимателни в погребението на мъртвите си - Бит. 25:9, 35:29. Да се лиши някой от погребение, се е считало за един от най-големите знакове на безчестие - Екл. 6:3; Ер. 22:18,19, понеже то не се е отказвало никому, даже и на неприятели. Добрите хора, са го смятали за добро дело да заравят мъртвите. И наистина, колко ужасна трябва де е била за евреите гледката на не погребани трупове, когато те считаха земята си за осквернена ако мъртвите бяха по какъв да е начин изложени на показ - 2Цар. 21:14, и когато самото допиране до едно мъртво тяло, или до нещо, което се бе допряло до него, се е считало за осквернение, и е изисквало едно обредно умиване - Чис. 19:11-22.

Само два случая на изгаряне на телата на мъртъвци, се срещат в Писанието: разкъсаните останки на Саул и на синовете му - 1Цар. 31:12, и жертвите на някаква язва - Ам. 6:10. За най-близките роднини, е било обичай да затварят очите на умиращите, и да им дават последна целувка, а после да започнат да ги оплакват - Бит. 46:4, 50:1; в това оплакване, което е продължавало до след погребението, те са били придружавани от другите роднини и приятели - Йн. 11:19, на които високите и пронизителни плачове се споменават в Мк. 5:38. Виж Оплакване. На Изток, имат обичай и днес да наемат оплаквачки, както оплаквачките в старо време - Ер. 9:17; Ам. 5:16, които са хвалили покойните - Д.А. 9:39, и чрез жалостни викове и буйни телодвижения, спомагани в същото време от печални музикални звуци - Мт. 9:23, са се стараели да изразят най-дълбоката скръб - Ез. 24:17,18.

Веднага след смъртта, умивали тялото, и го полагали в една удобна стая - Д.А. 9:39; обвивали го в платно с аромати, и връзвали главата с една кърпа - Мт. 27:59; Йн. 11:44. Ако тялото не се балсамираше, погребението ставаше наскоро, по причина на горещия климат и на обредната нечистота. Много рядко, едно цяло денонощие минаваше между смъртта и погребението - Д.А. 5:6,10. Като покриеха тялото, го слагаха на едно просто носило, и го занасяха до гроба - 2Цар. 3:31; Лк. 7:14. Понякога употребяваха по-скъпо носило или одър - 2Лет. 16:14, а телата на царете и на големците, са полагали може би в дървени или каменни ковчези. Роднините придружаваха носилото до гроба, който се намираше обикновено извън града. Едно угощение, следваше понякога погребението - Ер. 16:7,8, и през следващите дни, жалеещите близки и приятели, имали обичай да ходят на гроба от време на време, да плачат и да украсяват мястото с пресни цветя - Йн. 11:31, един обичай запазен даже и до днес. Виж Балсамиране.

Често гробове се правеха в скали, както гроба на Шевна - Ис. 22:16, гробовете на царете и гробът на Спасителя. Някои бяха под земята, а други издълбани в някоя отвесна скала.

Много такива се срещат при развалините на стари градове - 4Цар. 23:16; Ис. 22:16, както в южната страна на дола Еном, в долината на Кедрон на западната страна на Маслинената планина, в Села (Едом), и др. Въобще те се намираха извън градовете - 4Цар. 23:6, но гробовете на Юдовите царе изглежда са били отвътре стените на Ерусалим, на планината Сион - 3Цар. 2:10; 4Цар. 14:20, а онези на Израилевите царе в Самария - 4Цар. 14:16.

Между най-забележителните стари гробища, са онези, които се намират на север от Ерусалим, които изобщо се наричат "гробовете на царете". Виж картинката под това име. Не се знае от кого те са били направени, но не може да бъдат гробове на Юдови царе, които бяха на планината Сион. Вероятно те са били направени или от Ирод Велики, или от Елена, вдовицата на Монобаз, Адиабинския цар. Тя прегърна Еврейската религия, и се установи в Ерусалим, където тя с волни помощи гледаше бедните през гладът в дните на Клавдий Кесаря, споменат в Д.А. 11:28.

Но който и де е направил тези гробове, те са една забележителна останка от древността. Пътникът влиза в тях през един двор дълъг 92 крака. На запад от този двор има преддверие, което се простира 39 крака от север на юг. Отвореното лице било подпряно на два стълба, и изящно украсено. От южният край на преддверието се намира проход, който води в една предна стая 19 крака на дължина, и 181/2 на ширина. Два пътя от южната и един на западната страна на тази предна стая, отвеждат в други стаи, през които човек отива при гробовете. Всичко е било изваяно с голяма точност, и трябва да е било направено с много пари.

назад

съдържание

напред