Правосъдие
Правда, начало на справедливост, което определя степента на правотата на едно поведение, и което се предполага, че ще обезпечи надлежното уважение към всичките права на другите (към лицата им, имота им, и отношенията им). То има работа, не само с парични отношения, но с всяко нещо, отнасящо се към частният и общественият живот на човеците. То е първо между качествата, които се одобряват от Словото Божие; и праведният, който "обича милост и ходи смирено с Бога", удовлетворява всяка правда. Правосъдието на народоначалници, управители, и съдии, се изисква да е безпристрастно, и решенията му да могат да понесат изпитване пред небесния съд - Вт. 1:16,17; 2Цар. 23:3; 2Лет. 19:6-10. Съдът е Божие предимство, и всеки земен съд подлежи под небесния съд. Справедливото отсъждане е глас Божий; и поради това несправедливото е два пъти по мерзостно пред очите му.
Божията правда, е онова съществено и вечно свойство, в което се олицетворява съвършенството на Божието естество и на Божиите пътища, и което е единствения образец на справедливост във вселената - Вт. 32:4; Пс. 89:14. Божията правда не можеше да остави света без закони, и не може да не ги оправдава като наказва всяко престъпление против тях; и понеже човечеството постоянно ги нарушава, то всяка човешка душа е под осъждение, и неизбежно ще погине, ако не се откупи с кръвта Христова.
Раздаването на правосъдие при евреите, се отличаваше с простотата и бързината си. В най-старите времена, патриархът на всяко домородство беше съдникът му - Бит. 39:24. По-късно, стареите на всяко домородство, племе, или град биваха съдниците им по естествено право. В пустинята, Мойсей благоустрои за евреите едно редовно тяло съдници, които имаха под ведомството си някои по десет домородства, други по петдесет, по сто, или по хиляда. Трудните случаи отнасяха до Мойсей, и той много пъти просеше божествено наставление за тях - Из. 18:21-26; Лев. 24:12. Тези съдници бяха, вероятно, князете на събранието и родоначалниците, за които четем в Чис. 7:2; И.Н. 9:15, и др. В Ханаанската земя, местни началници се определяха за всеки град и за всяко село; и на тях се даваха наставления да съдействат на свещениците, защото управлението беше по всичко богодържавно, управление на Йеова (върховния Съдия на Израел) - Вт. 16:18, 17:8-10, 19:17, 21:1-6. Назначаваните събрания на старейшинските съдове, ставаха при градските порти, като най-явно и най-удобно място - Вт. 21:9, 22:15, 25:7, и там се потвърждаваха договорите за продажби и други споразумения - Рут 4:1,9; Ер. 32:7-15. Пророчицата Девора, съдеше Израил под едно Финиково дърво - Съд. 4:5. Самуил обхождал всяка година градовете и селата, и на определени места се спирал да съди - 1Цар. 7:16, 8:1, и между царете, Йосафат направи особено разпореждане за справедливото раздаване на правосъдие - 2Лет. 19гл. Царете сами бяха върховните съдии, и с неограничена власт - 1Цар. 22:16; 2Цар. 4:9,10; 3Цар. 22:26. От тях се очакваше, обаче, да внимават да не се онеправдае никой, и до тях имаха достъп всички онеправдани. На много места в Св. Писание забелязваме и оплаквания против съдници, набедявани за подкупничество и лицеприятие - 1Цар. 8:3; 3Цар. 21:8-14; Ис. 1:23, 10:1; Мих. 3:11, 7:3.
При евреите, нямаше особено съсловие хора, които точно да съответстват на днешните адвокати. Обвинителят и обвиняемият се изправяха един до друг пред съдникът, заедно със свидетелите си, и сами се обвиняваха и оправдаваха. Никой не можеше да бъде осъден, ако не свидетелствуваха против него поне двама свидетели - Чис. 35:30. Ако те излъжеха, той имаше право да се закълне, за да утвърди невинността си - Из. 22:11; Евр. 6:16. Присъдата на съдникът, се привеждаше в действие незабавно; а в някои случаи свидетелите хвърляха първият камък - Вт. 17:5,7, 25:2; И.Н. 7:24; 1Цар. 22:18; 3Цар. 2:24; Пр. 16:14. Виж Наказания. Само веднъж е споменато в Д.А. 22:24, че римляните изпитваха обвинения с бой. Виж Съвет и Съборище.
| назад | съдържание | напред |