Сихем

I. Ханаански княз в град Сихем, който измами Дина, дъщерята на Яков, и после бе предателски убит от Симеон и Левий - Бит. 34гл.

II. Град в среден Ханаан, между планините Гаризин и Гевал, тридесет и четири мили на север от Ерусалим. Той се споменава за пръв път в историята на Авраам, който издигна тук първият олтар в Ханаан, и който се засели в Ханаанската земя в името на Йеова - Бит. 12:6, 33:19, 35:4. Не далеч от този град, Яков купи една нива, която подари на сина си Йосиф, когото погребаха тук - Бит. 48:22; И.Н. 24:32. След завоюването на Ханаанската земя, Сихем стана Левитски град, и град за прибежище, и местосъбрание на племената - И.Н. 20:7, 21:21, 24:1,25; Съд. 9гл. Тук Ровоам даде повод на десетте племена да възстанат - 3Цар. 12гл. Наблизо бе Якововия кладенец, при който Исус се разговори със Самарянката - Йн. 4:5; Д.А. 8:25, 9:31, 15:3. След опустошението на Самария от асирийците, Сихем стана столица на Самаряните; според Йосиф, той бил такъв и през времето на Александър Велики. И днес той е местопребивание на неколцина останали Самаряни. Виж Самаряни. Римляните го наричали Неапол, от където е произлязло арабското му име Набулус.

Сихемската долина, се простира няколко мили на северозапад, между планините Гевал и Гаризин, и е около четиристотин и петдесет метра широка; тези планини са толкова близо една до друга, че вик издаден от едната планинаq може да се чуе на другата, нещо което трябва да подтвърди, между многото други доказателства, истинността на Библията - Вт. 27:11-14; Съд. 9:7. Водата от дъждът, който вали по източната част на долината, се влива в Йордан, а многобройни извори по западната й част, образуват малка река, която тече към Средиземно море. "Тук", казва д-р Робинсон, "една разкошна и несравняема морава, блесна пред нас. Цялата долина бе пълна с градини от зеленчук и дървета с всякакви овошки, напоявани от няколко кладенци, които отвред извираха и течаха към запад. Тя застана внезапно пред нас, като една прекрасна картина. Нищо друго подобно на нея в Палестина не видяхме". Днешното градче Сихем, има няколко дълги и широки улици, които от части лежат по полите на планината Гаризин. Той не се простира толкова на изток, колкото стария град се е простирал. Къщите му са високи, каменни и със сводове. Мисли се, че населението на Набулус възлиза на осем хиляди жители, от които петстотин са гърци християни, сто и петдесет самаряни, и още толкова евреи, а останалите са всички мохамедани. Каменистите поли на планината Гевал, в северната част на долината, изобилват с ископани гробища. На планината Гаризин се намира светилището на самаряните, и развалините на една силна крепост, издигната от Император Юстиниан. До полите на тези планини от към изток, лежи прекрасната поляна Махна, (десет мили дълга и една и половина миля широка); и там където Сихемската долина започва, се намира, (според твърденията на евреи, на християни и на мохамедани) Йосифовия гроб и Якововия кладенец. На мястото на стария гроб е издигнат мюсулмански гроб, а върху кладенецът е построева една каменна със свод стая, в която се влиза през една дупка на тавана; устата на кладенецът са затворени с голяма плоча. Кладенецът е сто и пет крака дълбок, и от време на време пресъхва. Всичко по него показва, че той е останал от старо време. Следното извличаме от д-р Кларковото описание на това място: "Нищо няма толкова красиво в Святата земя, колкото изгледът, който Набулус представлява от околните височини. Когато пътникът го наближава от към хълмовете, градът се представя погълнат от приятни и благовонни лесища, и полупотънал в кичести градини и величественни дървета, около прекрасната долина, в която той е разположен. Търговията му цъфти. Главното занятие на жителите му е сапунарството, но изделията на градът снабдяват едно огромно население в околността, и се разнасят доста надалеч с камили. На сутринта, след пристигането ни тук, ние срещнахме кервани, които идваха от Каир, а други съзряхме, че се излежаваха в маслинените садове, близо до портите.

Свещената повест за събитията, които са се случили в Сихемските полета, помним с умиление още от детство, но от земята пред нас, където тези събития са станали, и от изгледа на предметите, които днес са такива, каквито са били описани преди три хиляди години, приятното впечатление се обръща във възторг. В долината ние видяхме че "една дружина Исмаиляни идеше от Галаад" - Бит. 37:25, както по времето на Рувим и Юда, "с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна", които на драго сърце биха купили друг Йосиф от братята му, и бяха го завели като роб при някой си египтянин на име Петефрий. По околните хълмища стада и чреди пасяха по старому; даже простото облекло на Самарийския пастир не бе противно на понятията, които можем да си съставим за облеклото, което Якововите синове носеха. Наистина всичко това бе картина, която пренася и възвишава умът; и под такива душевни вълнения, извикани от съвпадащи обстоятелства, една минута бе достатъчна, за да възпроизведе вековни събития.

Обектът, който най-много заслужи благоговението ни, е Якововия кладенец, над който бе издигната една църква. Той се намира близо до града, на Ерусалимския път, и винаги е бил посещаван от поклонници, особено от Християнската ера насам, като място, където Спасителят се е явил на Самарянката. Мястото е толкова ясно описано от Евангелиста, и толкова лесно разпознаваемо от самия кладенец и от видът на страната, че и да не съществуваше някое предание за него, местоположението му не би се сбъркало. Никой учен християнин, който внимателно е прочел четвъртата глава от Йоан, не може да не е срещнал в нея, многобройни доказателства за истинност. Не могат да се намерят в други писания, толкова много извори за размишление и занимание в толкова малко място. Освен значението й за богословието, тя съдържава толкова много исторически и географски сведения, че цял свитък би се напълнил само с разясненията, които дава върху историята на евреите и географията на страната им. Йосиф обяснява и тълкува тази глава. Пътешествието Господне от Юдея към Галилея; поводът на това пътешествие; преминаването му през Самария; идването му в столицата на тази страна; името на столицата; пристигането му в Аморейското поле, където тясната Сихемска долина завършва; старият обичай да се спират при кладенците; обичаят жените да вадят вода; изпращането на учениците в града, за да купят храна; въпросът на жената относно съществуващите предрасъдъци, които деляха евреите от самаряните; дълбочината на кладенецът; източното намекване в думите: "жива вода"; историята на кладенецът, и обичаите пояснени чрез нея; поклонението на планината Гаризин; всичко това се разказва в двадесет стиха".

назад

съдържание

напред