Свещеник

Един, който свещенодействува по време на богослужение, особено за очищение на грехове; за човеците се поставя в служение към Бога, да принася дарове и жертви за греховете им. В Стария завет преди Мойсей да провъзгласи Законът, свещенството не бе изключително притежание на някой; тогава първородните на всяко домочадие, бащите, князете, царете, бяха всеки свещеник на своя град и на къщата си. Каин и Авел, Ной, Авраам и Йов, Авимелех и Лаван, Исаак и Яков, принесоха сами жертвите си. На тържеството, когато Бог направи завета с людете си, при полите на планината Синай, Мойсей изпълняваше длъжността на ходатай, а избрани момци (израилтяни), изпълняваха службата на свещеници - Из. 24:5. Но, когато Господ предпочете Левиевото племе да Му служи в скинията, и свещенството стана изключително притежание на Аароновото потомство, правото да се принасят жертви на Бога, се запази за свещениците от това потомство - Чис. 16:40. Добре известно е наказанието на Озия, Юдовия цар, който като се осмели "да покади Господу", бе ударен с проказа - 2Лет. 26:19. Виж и случаят със Саул - 1Цар. 13:7-14. В някои случаи, обаче, Еврейските пророци са принасяли жертви на Господа, най-вече преди да се установи постоянен молитвен дом в Ерусалим. Виж 1Цар. 7:9, където Самуил, макар и да не бе свещеник, принесе агне всеизгаряне Господу. Виж и 1Цар. 9:13, 16:5; 3Цар. 18:31,33.

Бог, който задържа за себе си всички първородни на Израил, затова, че ги съхрани от ръката на Ангела на смъртта, в замяна и възмездие, прие Левиевото племе да му служи в скинията - Чис. 3:41. Така цялото Левиево племе, бе определено за святото служение, но всичките му членове да не заемат еднаква служба, понеже от трите Левиеви синове, Гирсон, Каат, и Мерарий, (началниците на трите големи разклонения), Господ си избра Каатовата челяд, от която наследи Аароновия дом, за да изпълнява свещеническите длъжности. Другите членове на тази челяд, заедно с Мойсеевите чада и потомците им, се причислиха към числото на Левитите.

Първосвещеникът стоеше на чело на всички религиозни дела, и бе обикновеният съдия във всички спорове, които изникваха от тях; и като началник на свещениците, които бяха и народни съдии, той съдеше и светските работи - Вт. 17:8-12, 19:17, 21:5, 33:8,10; Ез. 44:24. Само той имаше право да влиза веднъж в годината, през деня на умилостивението в Светая светих, за очищение греховете на целия народ - Лев. 16:2. Той трябваше да бъде син на майка оженена девица, и без телесен недостатък - Лев. 21:13-15. Изобщо, никой свещеник с такъв порок не можеше да принася жертви, и да се доближава до светилището, за да принесе присъствения хляб, но такъв свещеник се поддържаше с жертвоприношенията в скинията - Лев. 21:17-22. Свещениците приемаха и десетък от Левитите - Чис. 18:28. Бог определи първосвещеника, за да получава отговор от него, и да бъде тълкувател на истината му; така че, когато се обличаше в свещените си одежди, и с Уримът и Тумимът, той отговаряше на зададени му въпроси, и Бог му откриваше тайни и бъдещи неща. На него му бе забранено да оплаква някоя своя умряла роднина, даже и когато умре баща му или майка му; или пък да влиза в къща, където имаше умрял човек, за да не се оскверни - Лев. 21:10,-12.

Свещениците служеха сами на олтара. Те убиваха и приготвяха обществените жертви, или пък Левитите извършваха това под тяхна заповед. Частни лица колеха сами жертвите си, само ако тези жертви не бяха гургулици или гълъбчета. Но всичките жертвоприношения на олтара, (в това число и ръсенето с кръв), се извършваха само от свещениците. Те поддържаха постоянен огън на олтара на всеизгарянето, и в светилата на златния светилник в светилището; месеха и печеха присъствените хлябове, принасяха ги върху златната трапеза в светилището, и ги сменяха всяка Събота. Сравни Из. 28:29; Лев. 8гл. Всяка сутрин и вечер, един свещеник, определен по жребие в началото на всяка седмица, донасяше в светилището кадилница с темян, и кадеше над златния олтар - Лк. 1:9.

Свещените одежди на свещениците, бяха къси ленени шалвари; тесен, изтъкан от висон или и от памук, напъстрен хитон с ръкави, който достигаше до нозете; пояс от препреден висон. Те носеха и ленен ефод - 1Цар. 22:18; и сдиплена митра от висон. Свещениците свещенодействуваха винаги боси. Първосвещеникът носеше почти същото облекло като свещениците, само че имаше четири одежди повече: един външен хитон, наречен мантия на ефода, цял изтъкан от синьо, украсен по врата, и по полите с наровидни и златозвънчести ресни; един ефод от злато, синьо, мораво и червено, и препреден висон, той закриваше тялото му от шията до бедрата, и имаше на двата си края два нарамника закопчавани за раменете със златни петелки, в които бяха споени два ониксови камъка с имената на дванадесетте Израилеви племена, изваяни на тях; още и един пояс, няколко пъти навит около гърдите, и изтъкан от злато, от синьо, мораво, и червено, и препреден висон; един нагръдник, който се завързваше за четирите си ъгъла с ефода, и носеше имената на дванадесетте Израилеви племена, изваяни в дванадесет скъпоценни камъни; и една митра (една много украсена гъжва със златна плочица отпред с надпис: Свет Господу). Виж Митра. Нито първосвещеникът, нито свещениците носеха свещените одежди вън от храма, както се вижда от Ез. 42:14, 44:17-19; Д.А. 23:5.

Бог не даде земя в наследие на Левиевото племе, в Обетованата земя. Той искаше Левиевите потомци да се поддържат с десетъците, начатките на плодовете, приношенията в храма, и с делът си от жертвоприношенията за грях и благодарение, принесени в храма. В примирителните жертви, десните бедра и гърдите бяха техни - Лев. 7:33,34; в приношенията за грях, те горяха тлъстината по червата, черния дроб, и бъбреците; останалото бе тяхно - Лев. 7:6,10. Кожата или руното също принадлежеше на тях. Когато някой принесеше в жертва говедо или овца, плешката, челюстите, и търбухът, трябваше да се даде на свещеникът - Вт. 18:3. На него се даваше и начатъкът от стриженето на овците - Вт. 18:4. По този начин, свещениците, без да притежаваха земя или наследие, удовлетворяваха нуждите си. За домове и местожителства, Господ им определи четиридесет и осем града - Чис. 35:1-7. В предградията на тези градове, те владееха земя, хиляда лакти извън градските стени. От тези четиридесет и осем града, шест бяха определени да бъдат градове за прибежище на всички, които случайно и неволно ставаха убийци. Свещениците имаха тринадесет града; другите принадлежаха на левитите - И.Н. 21:10.

Освен принасянето на жертвите и свещенодействието, свещениците поучаваха людете и решаваха спорове; различаваха разни видове проказа; разглеждаха дела по напускане, завист, оброци, и които се отнасяха до закона за нечистотиите, и др. Те всеобщо благославяха народа в името Господне. По време на война, те бяха длъжни да носят ковчега, да се допитват до Господа, да тръбят със светите тръби, и да насърчават войската - Чис. 10:8,9; Вт. 20:2.

Свещенството Христово, е истинско свещенство, докато свещенството при евреите, бе проста сянка на Христовото, както Павел отбелязва. Христос, Вечният свещеник по чинът Мелхиседеков, пребъдва во веки, а свещениците по чинът Ааронов, бяха смъртни, и следователно временни - Евр. 7гл. За да им покаже с какви благости ще ги обсипе, Господ каза на евреите, че ще ги направи царе и свещеници - Из. 19:6. И Петър повтаря същото обещание към християните, или по-добре, казва им, че те наистина са такива, каквито Бог обеща да направи израилтяните - 1Пет. 2:5,9. Виж и Отк. 1:6.

В един важен смисъл, всеки християнин трябва да принася себе си духовна жертва "благоприятна Богу чрез Христа Исуса", но никой свещеник в Християнската църква, не може да очисти грях с жертвата си, освен Христос - Евр. 9:11-26.

назад

съдържание

напред