Свидетел

Един, който потвърждава някое станало събитие, което той е видял. Според Мойсеевия закон, двама свидетели под клетва са се изисквали, за да докажат, че едно лице е виновно в углавно престъпление - Чис. 35:30; ако виновния е бил осъден да се убие с камъни, свидетелите трябвало най-напред да хвърлят камъни върху него - Вт. 17:6,7; Д.А. 7:58. Апостолите, като провъзгласители на евангелските истини, се наричан "свидетели" - Д.А. 1:8,22, 22:32; 2Пет. 1:12,16-18. И Христос, като свидетелствува на човеците небесни неща, е "верен свидетел" - Йн. 3:12; Отк. 1:5. Отличаващите се с вяра човеци на древната църква, се наричат "свидетели" - Евр. 12:1.

Всички права запазени. Де не се копира и разпространява под никаква форма без разрешение на носителите на авторските права.