Славата на книгата до Римляните идва от това, че тя говори за четирите основни проблема на човешкото съществуване:
1) Добро и зло,
2) Приема ли ме Бог,
3) Да приема себе си,
4) Смърт.
Тези проблеми са адресирани и задоволени в Христос.

Ако хората в този свят знаеха, колко важна и ценна е книгата до Римляните и ако това беше книга, която се намира трудно, те щяха да воюват за да я намерят.

И когато я намерят, те щяха да я изследват така, като че ли живота им зависи от нея.(Което те правят) Те ще я оценят повече отколкото богата златна мина, повече даже и от диамантена мина.

Книгата до Римляните съдържа лекарството за болестите на човечеството. Книгата до Римляните съдържа отговорите за човешките проблеми. Тя отива дълбоко, дълбоко в нашите души, така че ние можем да се изправим срещу това, което виждаме там, защото книгата до Римляните отива дълбоко, дълбоко в сърцето на Бог.

Лошата новина може да бъде добра

Дори лошите новини в Римляните могат да бъдат добри новини, защото те ни завеждат при Христос. (Дори Бог не може да ни помогне, ако ние нямаме чувството, че се нуждаем от Неговата помощ.)

Лошата новина в Римляните е, че всяка наша мисъл е осквернена. Всяка сърдечна емоция, всяка наклонност на нашето сърце, всяка наклонност на ума ни и всяка склонност на плътта са опетнени, във всеки един от нас, до второто идване на Исус и прославянето ни.

Но дори и лошата новина в тази книга е добра, защото ни води при Исус, който единствен е нашата правда, сила и мъдрост.

Грешки от незнание

Веднъж по време на религиозно събрание, Исус каза на хората, събрани около него: “Заблуждавате се, защото не познавате Писанията нито Божията сила.”(Матея 22:29; Марко 12:24) Ние грешим, защото не познаваме Библията.

Думата, която Исус използува казвайки, “заблуждавате се” е дума, която символизира заблудила се овца, планета извън траекторията си или падаща звезда. Той казва, че ние сме заблудили се овци, защото не познаваме добре Писанията.

Исус казва също, че ако ние познавахме Писанията по-добре, нямаше да се налага да поправяме толкова много неща в живота ни. Проблема в живота не е толкова в правене, колкото в поправяне. Поправянето на нашите дела е проблем твърде голям за нас.

Павел казва нещо подобно на това, което Исус каза: “Отрезнявайте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.” (1 Коринтяни 15:34)

Павел ми казва, че ако аз познавах Бог по–добре, така както Той е представен в Библията, аз нямаше да пропускам целта толкова често.

Първият проблем: Добро и зло

Римляни притежава мъдростта да адресира четирите централни проблема на живота.

Живота може би е многоцветен калейдоскоп, но централния проблем е добро и зло.

Това е, което предизвиква възхвала в нас, обвинение, радост, или омраза. Всичко се върти около доброто и злото и зависи от тези две категории. Това , което философите наричат “страшния избор”, избора между добро и зло, е нашето бреме от момента когато съвестта ни се събуди, до момента, когато ни напуска през нощта.

Когато взимаме решенията си ние сме зависими от това, какво мислим относно доброто и злото. Ако не познаваме тази книга - Библията, ние ще вършим злини. Има твърде много религия, която е недоброкачествена, защото не е основана на Библията.

Има религиозни мъже, които вярват че те са много верни на съпругите си, ако са им верни през шест вечери от седмицата.

Има млади хора, които смятат че могат да бъдат послушни на своите родители, когато пожелаят или когато са склонни да бъдат такива.

Религиозни странности

Религиите имат своите странности, като свещенни крави и формули. Може би сте чували за ляв крак братство и дeсен крак братство? Те съществуваха в една част на САЩ.

Те вярваха в измиване на краката преди господна вечеря, но бяха разделени върху това кой крак трябваше да измият. Така се стигна до ляв крак братство и дeсен крак братство.

Когато отворим книгата към Римляните, ние ще разберем каква трябва да бъде истинската религия. Истинска религия, според Римляни е относно вяра, надежда, любов; относно Христовия кръст и относно любовта на Бог. Тя е относно реалността за прощение, всекидневно прощение, ежечасово прощение.

Когато Римляни ни говори относно поведение и въздържание, даване и прощение, ние научаваме какво е истинска религия. Истинската религия е единство на нашето сърце с това на Бог, което прави нашите взаимоотношения с други хора да преливат. Смисъла не е във формули и свещени крави. Смисъла не е във вероучения.

Това е един от проблемите, с който Римляни се занимава: проблема за доброто и злото. Така ние можем да избегнем грешките, които правим толкова естествено.

Вторият проблем: Как да бъдем приети

Ето го вторият проблем: Основният подтик в нашия живот е този да бъдем приети. Взаимоотношенията са основната есенция на нашия живот. Не богатство, репутация или сила, но взаимовръзка. Дори миенето на чинии е забавление, когато се прави с правилния човек.

Ние всички имаме голямо желание да бъдем приети. Но има проблем, има пречка. Ние правим много, много неща, които нараняват връзките.

Някой от тях ние правим безсъзнателно, някой от тях, съзнателно. Някой от тях ние обмисляме предварително, но някой от тях правим лекомислено.

Литературата на всяка държава през вековете, поставя на централно място човешката отговорност и вина, тъй като те са централната тема в живота.

Ние искаме да бъдем приети, но вижте как се държим. Ние намираме тази тема, когато погледнем в гръцката литература представена от Есхил или при Римляните с Вергил. Може да се намери при английския Шекспир, немския Гьоте и най-великите Американски новелисти.

Приемане от Бог

Най-вече, ние искаме да бъдем приети от Бог. Уолт Уитмън казва, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за техните грехове, но хората правят това. Тук е вторият проблем - ние придобиваме не само познанието за добро и зло, така че ние можем да предодвратим правенето на грешки, но и това, “как да бъдем приети.”

Ако аз бъда приет от Бог, тогава аз мога да приема себе си–не и преди това. Съзнателната вина, винаги води до увеличаване на вината. Съзнаване на вината води не само до увеличаването и, но до болест, злополуки, себеомраза и себеизтезание.

Ние знаем, че ако греха не е простен, то той трябва да бъде наказан. И понякога ние се наказваме поради нашата вина. За това вторият проблем, с който Римляни се занимава–да бъдем приети–го прави с термини за прощение. Римляни е книга относно прощението.

Прощение и Оправдание

Прощението в Римляни е много по–добро отколкото можем да си го представим, защото там ние срещаме думата оправдание. Тя е използвана около 50 пъти. Оправдание означава прощение плюс.

Означава прощение, но също така означава отиване по далеч от прощението. Това означава, че Бог ни третира като такива, които никога не са имали нужда да бъдат простени. Каква прекрасна идея!

Римляни до тук

Нека да обобщим това, което казахме до тук. Основните проблеми в Римляни до тук са: 1)Добро и зло; 2)Как да бъдем приети.

Ако злото стане дреболия, добродетелта става играчка. Ние трябва да разберем основните неща в живота-какво е добро и какво е зло и Римляни ни казва това.

Но ние няма да бъдем мотивирани да изберем доброто и да отбягваме злото, ако ние не сме приети от Бог, ако не знаем това днес, в този час, в този момент, че Бог ни приема такива каквито сме, с всичките ни дефекти, с всичките ни недостатъци, с всичките ни грешки, с всичката ни непохватност, с всичките ни залитания, ако не познаваме това приемане, ние никога няма да бъдем мотивирани да вършим това, което е добро.

Най–лошият човек в света, знае повече относно дълг, отколкото най–добият човек прави относто него.

В сърцето на всеки един от нас има егоизъм. Той покварява всичко, което правим. Ние не правим нищо, което е непокварено. Ние не се молим, не проповядваме, не пеем химни или правим каквото и да е, което да не е покварено. Аз говоря за Християни. Ние се нуждаем от прощение.

Ние не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашите грехове, са като пясъчно зърно пред планината на Божията прощателност. Ние не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че нашата вина е като загасваща искра пред океана на Божията милост. Ние не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че Бог е по–готов да ни прости, отколкото майка да спаси собственото си дете от горяща къща. Ние не сме започнали да живеем, докато не повярваме, че е по–трудно да извадим любовта от сърцето на Бог, отколкото солта от океана или блясъка от слънцето. Ние не сме започнали да живеем преди да знаем тези неща.

Третият проблем: Себеприемане

Третият проблем, с който Римляни се занимава е себеприемане.

“Заблуждавате се, защото не познавате Писанията”-каза Исус. Но, Римляни ни показва, кое е добро и кое е зло, така че ние може да вземем решения, с които да предодвратим, правенето на грешки. Римляни ни казва, че сме приети от Бог в Христос, даже тогава когато сме пропуснали целта и не познаваме Бог.

Само, когато знам, че Бог ме приема, аз мога да приема себе си. Никой не може да приеме своите братя и сестри, докато не приеме себе си. Римляни обяснява, че Бог ме приема такъв, какъвто съм и това води до себеприемане.

Себеприемането започва с познанието,че Бог ме приема. Какво право имам аз да говоря за недостатъците на другите, когато Бог ме приема с всичките ми недостатъци. Бог ме приема в Христос, независимо от моите грешки, моите петна, моето безрасъдство и моята глупост.

Това, което открих, че най–много ме смирява е не, когато греша, но когато направя нещо глупаво. Разбира се, това е друга форма на грях, защото ние трябва да бъдем разумни.

Но, ние имаме велик и добър Бог, който познава тези неща и знае относно всичките ни слабости.

Четвъртият проблем: Смърт

Четвъртият проблем, с който Римляни се занимава е смъртта.

Хората са единствените живи същества, които се страхуват от смъртта. Животните не се страхуват от нея. Те се отпускат и умират.

Уолт Уитмън беше прав, когато каза, че животните не стоят будни през нощта, плачейки за своите грехове. Животните не се страхуват от смъртта. Но ние се страхуваме.

Библията казва, че “жилото на смъртта е греха.” (виж 1 Коринтяни 15:56) Книгата Римляни се занимава с основните въпроси. Тя е най–великия шедьовър, който човешкият ум някога е създал.

Както ще видим, този шедьовър не само адресира четирите големи проблема на живота. По–важното е, че открива как тези проблеми са посрещнати и разрешени само в Христос и благовестието.