Много хора свидетелстват, че книгата към Римляните е духовен шедьовър. Римляни предотвратява фалшивата религия и популяризира истинската религия. Римляни поощрява духовен прелом, съживяване, истинско мотивиране и вяра. Римляни идентифицира двете религии в света: фалшивата религия, на Добри идеи и истинската религия, на Добрата вест.

Фредерик Годет, френски теолог, нарича посланието до Римляните: “Катедрала на християнската вяра.” И то наистина е. Това е най–важният документ, който някога е бил написан.

Римляни е единствената книга в Библията, която систематично ни представя плана за спасение. Единствената книга. Ако не разбирате Римляни, вие не може да разбeрeте Библията.

Римляни е написана от главния теолог на Писанията, апостол Павел. Исус осигури изкуплението, но Павел го обясни. Изкуплението не можеше да бъде обяснено, преди да бъде извършено.

Римляни е Павловото завещание и последен завет, сумирайки есенцията на това, което той познаваше от опит. Когато четете Павловите писания, вие не четете само доктринен материал, вие четете Павловата душа, вие четете неговия опит в живота. Римляни има завещателен характер. Това е Павловата последна воля и завещание.

Римляни предотвратява фалшива религия

Римляни има профилактичен ефект.

Ние използваме думата “профилактика” когато говорим за предотвратяване на неща, като например предотвратяване на проблеми в медицината. Но използвайки я тук, ние имаме впредвид предотвратяване на проблеми в религията.

Повтарям, повечето от религията в света е недоброкачествена. Ако разберем Римляни, ние ще може да имаме правилна представа за това, що е религия.

Тиндейл нарича Римляни: “Светлината и пътя към Писанията.” Лютер казва: “Ръководещата част в Новия завет и най–чистото Благовестие.” Калвин казва: “Всеки Християнин трябва да се храни от тази книга всеки ден, тя е ежедневен хляб за душата.” Колрийдж, съгласяващ се с Фредерик Годет, казва: “Най-дълбоката част от съществуваща литература”

Ф.Ф. Брус казва: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”

Обръщането на Августин

Моника беше християнка, живееща в Картаген, Северна Африка. Тя имаше необуздан син, който се казваше Августин.

Августин живееше много свободен, разпуснат живот и Моника се тревожеше за него. Един ден той обяви, че заминава за големия град Рим. /Той може да живее и да греши по-добре там./ Моника продължи да се тревожи.

Но в Рим, живота на Августин, подготви пътя за неговото обръщане. Един ден той се разхождаше в една градина,  където чу дете да пее и приканва. Единствената латинска фраза, която заседна в главата на Августин беше: “Вземи и прочети.”

Със себе си той имаше препис на Новия завет. Неговия интерес нарастна и той отвори и прочете. Първите думи, които видя бяха: “Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.” (Римляни 13:14)

Нашият свят е различен поради Августин, а Августин стана различен поради Римляни.

Римляни и съживяване

След времето на Христос тези мъже, за които споменахме, промениха света. Павел, Августин, Лютер, Калвин и Уестли–те са велики мъже, които промениха нашия свят. Ф.Ф. Брус беше прав, когато каза: “Внимавайте, когато започнете да изследвате Римляни. Всичко може да се случи.”  Всички съживления в християнския свят са започнали благодарение на тази книга.

Римляни е отговорна за съживлението в САЩ, което Джонатан Едуардс започна, съживлението в Англия което Уесли започна, това, на Джордж Уитфийлд в Англия и Лютер в Германия. Всички голями истински християнски съживления са започвали с тази книга. Подходете внимателно, когато я изследвате, защото всичко може да се случи.

Закон и мотивиране

Римляни ни казва истината относно Бог. Казва ни истината относно религията. Казва ни истината относно това как да живеем. Това са неща, които ние трябва да знаем.

Но Римляни също ще ни мотивира.

Ние всички знаем за съществуването на закона. Ние не се нуждаем от някои да ни прочете десетте заповеди. Всеки има познание относно доброто и злото, независимо дали ходи или не на църква.

Закона не може да ни наложи желание. Закона е безпомощен и безнадежден да ни предпази от грях. Единствения мотив в света, който може да ме предпази от грях е познанието, че Бог е мой и аз негов.

Няма заповед, която да може да ме пази да не съгреша. Няма закон, който да ме държи далече от грях. Не съществува вероучение, което да направи това. Дори страха от моя брат, не може да го направи–а това е много мощна сила, тъй като ние всички искаме да бъдем приети.

Единственият мотив, който може да ме държи в правата посока е познанието, че Бог е мой, а аз негов. Това е есенцията.

Вяра, не сектантство

Римляни е книга относно вярата, надеждата, любовта и кръста. Тя не казва нищо относно сектантски лозунги.

Няма да намерите разгорещени спорове относно естеството на Господната вечеря. Римляни приема кръщението чрез потапяне, за разбиращо се от само себе си и не се опитва да спори за това. Когато говори относно пазенето на дни, казва достатъчно ясно, че пазенето на дни не е толкова важно, колкото вяра в Исус Христос.

Вяра-ключовата дума в Римляни

Това е ключовата дума в Римляни–вяра. Намира се на 64 места в книгата. Ще я намерите в първата глава, стих пети: “послушание от вяра”, а също така тя е последната дума в книгата, точно преди славословието, същата фраза: “послушание от вяра”.

Живота щеше да е много различен, ако Павел беше написал обратното–“вяра от послушанието”. Това щеше да е ужасно. Но той написа в началото и в края, “послушание от вяра”. Като че ли той казва: “Само онова, което е направено от теб поради твоята вяра в Исус Христос, това е, което Бог приема. Нищо друго освен това. Всичко, което е направено преди вяра в Христос е просто грях. Недостатъчно е, защото му липсва това, което го определя като автентично–вяра в Христос. Единственото послушание, което Бог ще приеме е това, което пораства от вяра в Исус Христос. Прекрасно е, че Римляни завършва с тази дума–“вяра.” Вяра е последната дума, в последната глава, точно преди заключителното славословие. (Римляни 16:26)

Циркулярно писмо

Много от античните преписи на Римляни не съдържат глава 16 тъй като това е страница с имена. По всяка вероятност, това което се е случило е, че един препис на Римляни без глава 16 е бил препращан от църква в църква. Главата, която съдържа имената на християните в Рим, които Павел познаваше, беше извадена, защото нейното съдържание бе от местен интерес.

Въпреки това, тя е глава пълна с красиви, къси изказвания. Павел поздравява Акила и Прискила, които рискуваха живота си за него. (Римляни 16:3,4) Павел говори нежно за Руфа и неговата майка: “ която беше майка и за мен”–казва той. (Римляни 16:13)

Циркулиращо писмо между църквите е била единствената Библия, който някои от ранните християни са имали. Те признаваха, че Римляни съдържа същността и материята на Християнството. Те имаха традицията да говорят за Исус и разпространяваха на широко вестта за Него. Но Римляни, беше единствената написана Библия, която някой хора имаха. За това, много ръкописи на Римляни завършват без глава 16, защото книгата бе изпратена до всичките църкви.

Само две религии

Римляни е книга относно истинска религия, най–значимата от значимите. Тя е книга казваща ни истината по такъв начин, че ни предупреждава за противното.

Има само две религии в този свят. Библията говори за тях символично, като религията на Ерусалим и религията на Вавилон. Те са споменати в първата книга на Библията - Битие, а също така и в последната - Откровение. Книгата на Данаил също говори за тях.

Едната религия е религията на добрите идеи. Това не е християнската религия, въпреки че много християни я практикуват. Другата е религията на добрата вест. Има голяма разлика между добри идеи и добра вест.

Добра вест, Добри идеи

Фалшивата религия на добрите идеи, се съсредоточава върху човечеството. Истинската религия на добрата вест се съсредоточава върху Бог. Фалшивата религия се съсредочава върху човешката дейност и постижения, а истинската религия се съсредоточава върху кръста.

Фалшивата религия прави Христос първо наш Пример. Това е мизерно учение. Това ще депресира всеки един от нас, които сме честни. Не може да се сравняваме с Христос, без да открием, че сме отишли много далеч.

Истинската религия гледа на Него като Заместник. “Исус бе моят заместник на Голгота и той е моят Заместник в последния велик ден.” Никой от нас не може да премине през съда без този Заместник.

Боби Бърнс каза: “Моят живот не е какъвто трябва да бъде.” Той каза: “Дори не е това, което можеше да бъде.” Той каза това за всеки един от нас. Нашият живот не такъв, какъвто трябва да бъде. Нашият живот не е такъв, какъвто можеше да бъде или какъвто ние искахме да бъде.

Но ние имаме Заместник в деня на съда. Това е Христос.