Цялата книга към Римляните се разтваря
от нейните ключови стихове,
Римляни 1:16,17.
Тези стихове учат, че Благовестието е относно правда от Бог.
Тази правда от Бог е подарък за всеки, който вярва в Христос.

Когато отворите Библията си на Римляни първа глава, вие ще намерите ключа за книгата в стихове 16 и 17.

“Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра, ще живее". (Римляни 1:16)

Скица на Римляни

Римляни се разделя на три основни части.
 1) Първите осем глави се занимават с начина за спасение от грях.
 2) Следващите три глави задават въпроса: “Защо най- религиозните хора в света не намериха този път?” Това са глави 9,10 и 11.
 3) След това Римляни казва: “Това е начина, по който трябва да живеем.” Това са от глава 12 до края.

След всяка от тези три части, има славословие (което е израз на хвала към Бог.)

Отново, разделянето е: “Осем глави, които ни казват как да се справим с проблема грях,” след което има славословие.

След това три глави: “Защо Евреите го пропуснаха, след като е толкова добро?” След това, ново славословие.

След това пет глави: “Това е начина, по който трябва да живеем.” След това още едно славословие.

Разделение на първата част

Първата част, глава 1-8, се състои от тези четири части.

Част на осъждане

Добре е да вземем цялата дъга на истината. Дъгата има както тъмни, така и ярки цветове. Не можем да оценим светлите, без тъмните цветове. Видяли ли сте някога хубава картина, без сенки? Съмнявам се. Сенките казват, че някъде има светлина. Римляни започва с тъмен цвят–осъждане.

Част на оправдание

Това е законната и словесна противоположност на осъждането. Това е ярък цвят в контраст със сянката.

Част на освещение

Това също е ярък цвят. Освещението е плод на оправданието, така че може да наречем освещението отразена светлина от цветове. Освещението е произходна на оправданието.

Бог дава подаръците си с две ръце. Той не оправдава никого, когото Той не освещава. Ти не можеш да приемеш смъртта на Христос, без да приемеш неговият възкресен живот. Първоначалното поглеждане към кръста е: “Той умря за мен.” Второто поглеждане е: “Аз умрях с Него.“ “Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; ” (Галатяни 2:20)

Част на прославяне

Това е много важна доктрина, за която малко се говори. Ще дойде време, когато аз ще загубя тези грешни подбуди, които ме преследват и измъчват през всеки ден от моят живот.Това ще стане, когато Исус се завърне и ние бъдем преобразени. Нашето грешно естество, ще бъде унищожено тогава, но не и преди това.

“Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.” (1 Коринтяни 15:51-53; виж Римляни 8:23)

Греха остава в християнина до прославянето, но не трябва да господства. Там е, но не трябва да доминира. Но е там.

Ключ към Римляни

Ако може да разберем ключовите стихове, Римляни1:16,17, ние ще бъдем спасени от съмнение, отчаяние, поражения и разочарования.

Тези тъмни и ужасни неща идват в резултат от непознаване Книгата, Библията. “Вие грешите, защото не познавате Писанията”–каза Исус. “А Исус в отговор им рече: "Не се ли заблуждавате, понеже не познавате писанията нито Божията сила?” (Матея 22:29 и Марко 12:24)

“Вие грешите, вие не улучвате целта,” казва Павел, “защото не познавате Бог, който е открит в Писанията.” “Отрезнявайте към правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.” (1 Коринтяни 15:34)

Забележете още веднъж въведението, стихове 16 и 17, ключовите стихове за книгата:

“Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра, ще живее". (Римляни 1:16-17)

Опитността на Лютер

Лютер казва: “Аз се борех с този пасаж нощ и ден. Каква е връзката между благовестието, ‘оправдание от Бог’ и ‘праведния ще живее чрез вяра?’”

Той казва: “аз мразех този пасаж. Как може Бог да бъде справедлив и да изисква от мен, грешник от зачеване, да го обичам? Аз мразех Бог.”

Лютер изповядвал греховете си на другите монаси по шест часа на ден. На края Абата казал на Лютер: “Мартин, Мартин, ти си този, който е разгневен на Бог. Бог не ти е разгневен.” Мъдрият стар свещеник бил прав.

Лютер видя в този пасаж, че праведния Бог, изисква от нас да Го обичаме с цялото си сърце, ум и душа. С други думи Бог изисква невъзможното, защото ние не сме праведни. Лютер мразеше тази непоследователност.

Един ден, светлината огря Лютер. Той казва:

“Вратите на Рая се отвориха. Аз бях новороден. Аз намерих ключа за цялата Библия.

“Аз видях, че тази ‘правда от Бог’ беше подарък от Бог. Тя беше дадена в ръката на вярата на всеки, който чувстваше своята нужда от Исус. Това е благовестието– добрата вест.”

Тогава той каза: “Аз бях нов човек. Библията беше нова книга. Аз намерих рая.”

Подарък за вяра

Сега, скъпи приятели, това е есенцията на християнската вяра: това, което ние нямаме по естество, това, което не можем да развием, това, което не можем да спечелим е Божият подарък за просяка, който е протегнал ръката на вярата.

Протегнатата детска ръка не изработва ябълката, която и е дадена. Детската ръка не произвежда ябълката нито заслужава ябълката. Тя просто взима ябълката. Това е вярата.

Вярата не е нещо, което ти трябва да изработваш. Вярата не е нещо, което е постигнато чрез психологически стремеж или чрез логични аргументи. Вярата е Божия подарък за тези, които са чули, че Бог ги обича толкова много, че е умрял за тях. Ако не се възпротивим на това, ако не се противопоставим на благовестието, вярата е родена и царува.

Вярата взима, вярата получава. Всички добри неща, са дадени в ръката на вярата.

Лютер четеше Римляни 1:16,17 почтително и ги изследваше през деня и нощта. Това, което той откри беше, че те казват: “Аз не се срамувам от добрата вест!”

“Аха!”–каза си Лютер, “сега разбирам. Това е добра вест, защото казва, че Бог е за грешните.”

Римляни 1:16,17 е също ехо на това, което Лука 15:2 казва: “Тоя приема грешниците и яде с тях.” Исус иска да гостува на този, който е грешник.

Бог оправдава грешните

Нашият е Бог, който оправдава грешните. (виж Римляни 4:5) Стария завет забранява такава практика.(Второзаконие 25:1; Притчи 17:15) Казва се: “Съдиите не трябва да оправдават виновния.” Бог нарушава собствения си закон, когато оправдава грешника!

Но в по–висок смисъл, Той не го нарушава.

Бог оправдава грешника. Ние всички сме грешни. Ние всички сме се отбили от пътя. Ние всички сме непроизводителни. Ние всички сме себелюбиви. Себелюбието ни изкушава всеки час, всяка минута.

Лютер видя славата: “Аз не се срамувам от добрата вест, защото тя е силата на Бог.” Това е, което ни трябва–сила! Ние всички сме слаби.

Благовестието може да достигне на далеко–то е за спасение. Благовестието е универсално, то е за всеки. Няма Калвинистка идея за предопределение тук, като че ли спасението е само за определени хора. Стиха казва: “Всеки, който вярва.”

Не се казва, че благовестието е сила на Бог за всеки, който постигне. Това е фалшива религия. То е за всеки един, който вярва, не за всеки който постигне. Всеки, който вярва. Тогава правдата от Бог се открива.

Праведния чрез вяра, ще живее

Следващата мисъл е преведена по-правилно в много от модерните преводи, отколкото в King James Version. Тази в KJV е правилна: “Праведния ще живее чрез вяра.”

Но RSV (Revised Standard Version) е за предпочитане: “Този, който чрез вяра е праведен, ще живее.” NRSV (The New Revised Standard Bible), казва: “Този, който е праведен, ще живее чрез вяра.”

По правилно би било да се преведе така: “Този, който е праведен чрез вяра, ще живее.”

Защо казвам това? Защото тази мисъл е във въведението до Римляни и в главите, които следват има ясно разграничени части.

Глави 1-5 слагат ударението на думите “вяра” и “правда” и много рядко се среща думата “живее”. Когато преминем в шеста глава, главата, която представя темата за освещението, ние срещаме думата “живее” отново и отново. Около 15 пъти. Но ние не срещаме думите “вяра” и “правда” свързани в тази част.

Първите пет глави, където оправданието е обяснено, учат: “Този, който е праведен чрез вяра.” Следващите глави върху освещението учат: “Ще живее.”

Божият велик подарък

Това е ключовата идея на книгата към Римляните. “Това, което ти и аз не можем да спечелим и което не заслужаваме е Божий подарък за тези, които го пожелаят.”

Дори не ни е дадена възможността да превърнем вярата в дела или ние ще бъдем обратно при спасение чрез дела. Да вярвам, е просто да получа.

Спасителната вяра е Божий подарък за тези, които чуват добрата вест, че: “Бог е за нас,” каквото и да е нашето минало, каквито и да са нашите трудности, каквито и да са нашите слабости. Десет хиляди пъти, десет хиляди грехове не могат да се доближат до планината на Божията прощателност.