Ако не отидем в небето, Божието сърце ще чувства загубата
най-много от всеки друг.
Въпреки че предишните глави в Римляни, рисуват
една тъмна картина на човешката природа, ако дадем на Бог
полагащото му се място, Неговата благодат ще
пребъдва в нас. Наистина; няма осъждане за тези,
които са в Христос Исус.

Какъв е този "закон на животворящият Дух", за когото четем в Римляни 8:2.

Това е друго име за благовестието.

Ние живеем във века на Святият Дух

Според 2 Коринтяни 3, този век е века на Святият Дух. Святият Дух е даден на всеки вярващ, като знак на вечно спасение и възкресение от мъртвите.

Когато повярвате, вие сте запечатан със Святият Дух-незабавно. Той идва в сърцето ви. Вие не можете да повярвате, че Бог ви обича, ако Святият Дух не е дошъл във вас.

Вие не трябва да говорите непознати езици, за да знаете, че притежавате Святият Дух.

Има Библейска дарба на говорене на езици (виж 1 Коринтяни 12:10) и много от това, което се смята за тази дарба, днес е фалшификат. Има Библийска дарба за говорене на езици, но това не е знак, че вие сте в Христос.  Знакът, че сте в Христос е когато вашето сърце получи убеждението, че Бог ви обича, и че Той винаги ще ви обича.

Божията благодат и нашето естество

Ако не отидем в небето, от жителите на целият всемир, Божието сърце ще чувства  най-силно липсата, защото Бог има място в царството си и за теб. Спасението за което Библията говори е от  "нищожното до безкрайното." То е за всеки "който вярва" (Йоан 3:16), не само за тези с добри наследствени качества, със силна воля и щастлив характер.

Има много хора, които са природно добри, но не притежават благодат. Поради културата си, поради семейството в което са израстнали има много хора, с които е лесно да се общува и това е прекрасно. Но това можеби не идва от благодат.

К.С.Луис каза веднъж, че може би има някой раздразнителни стари хора, с които е трудно да се общува, но за които Бог смята, че са повече християни, отколкото някой който има добро храносмилане. Ние трябва да правим разлика между природа и благодат.

Няма поражение

Римляни 8 започва с "Няма осъждане" (стих 1) и завършва с "Няма раздяла)

"Понеже съм убеден че нито смърт, нито ангели или демони, нито настоящето, нито бъдещето, нито каквито и да са сили, нито височините, нито дълбочините, нито каквото и да е в цялото създание, може да ни раздели от любовтта на Бог, която е в Христос Исус, нашият Господ" (Римляни 8:38-39 NIV)

Между тези двете-няма осъждане и няма раздяла-ни се казва че: "Няма поражение." Това е защото в Христос, ние сме повече от победители.

Дай на Бог Неговото място

Когато се доверяваме на благовестието, когато гледаме към Исус Христос, когато разрешаваме на Святият Дух да извършва работата си в нас-в този момент няма поражение.

За нещастие, това което се случва с всеки от нас е, че ние гледаме на страни, ние забравяме Бог. Ние биваме погълнати от нещо, което е второстепенно или третостепенно или някъде на дъното и Бог бива изместен навън. Ние третираме Бог, като че ли Той е стърготините на живота а не Голямото Дърво.

Но, ако аз дам на Бог полагащото му се място, Той ми обещава, няма осъждане и няма поражение. Римляни 8 е прекрасна глава с великолепни новини.

Теми в Римляни до тук

Темите в Римляни 1-7 са сумирани в първите три стиха на 8 глава. Няма осъждане, няма гняв.

Глави 1-5 в Римляни казват: "Вие сте свободни от гнева на Бог, ако вярвате в Исус." Глава 8 казва: "Закона на животворящият Дух в Христос Исус ме освободи от закона на греха и смъртта."

Единственото нещо, което Бог не създаде е греха и единственото нещо, което Бог не може да направи е да съгреши. Но това, което вие и аз знаем по- добре от всичко, е да грешим.

Но вие си спомняте, че в първите пет глави в Римляни се казва, че Бог не е разгневен на вярващите. Глава 6 казва: "Не само че сте свободни от гнева на Бог, но вие сте свободни от тиранството на греха."

Греха остава, но не царува и не може да ни унищожи. Дразни ни, притеснява ни, ликува. Грехът е винаги там, но не може да царува и не може да ни разруши. Вие сте свободни от господството на греха.

"Защото греха няма да бъде ваш господар, защото не сте под закон но под благодат." (Римляни 6:14)

Има прекрасен стих в предишната глава, който казва:

"А където се умножи греха, благодатта се преумножи." (Римляни 5:20)

Благодатта преобладава

Ако благодатта само съществуваше, аз щех да съм щастлив. Но тя преобладава. Тя преобладава значително. Тя се преумножи. Бог е гениален Бог.

Когато Петър и Йоан излекуваха куцият мъж в името на Исус, мъжът не проходи само.

"Той скочи на краката си и започна да ходи. След това отиде с тях в двора на храма, ходейки и скачайки, и отдавайки слава на Бог." (Деяние 3:8)  

Когато бащата на блудния син, нареди да го облекат с мантия, това не беше някаква стара риза но, "най-добрата мантия". (Лука 15:22)

Когато Христос превърна водата във вино, това не беше само колкото да стигне за сватбената церемония, имаше достатъчно, така че гостите от околните области да вземат със себе си. Христос винаги прави нещата щедро. Бог е Бог на щедростта.

Няма нищо стиснато, нищо оскъдно, нищо скъперническо с нашият Бог. Той "прави всичко превъзходно изобилно, повече отколкото искаме или мислим. (Ефесяни 3:20) Какво израз! Прави всичко превъзходно изобилно, повече отколкото искаме или мислим! Такъв е нашият Бог.