"Искрящата точка на диаманта" в Римляни е осмата глава.
В Римляни 8 ние научаваме великата истина за
християнската свобода, че независимо от тъмните открития
относно нас в Римляни 7, няма осъждане за тези,
които са в Христос Исус чрез вяра.

Ако Библията беше златен пръстен със скъпоценен камък, тогава искрящата точка, на този камък щеше да бъде Римляни 8 глава. (Естествено Римляни е камъка.)

Една от безисходиците на това да бъдеш проповедник е, че има твърде много, за което трябва да се говори, в предходните глави в Римляни, така че никога не остава достатъчно време за осмата глава.

Римляни 8 е искрящата точка

Осмата глава на Римляни е искрящата точка на   диаманта. Тя е височината на истината относно християнската опитност.

Много важно за нас е да разберем тази глава. Всички реки на истината, от всякъде в Библията, се вливат в тази майка на реките. В това изследване ние ще разгледаме дума по дума, определена част от Римляни 8.

Освен в последната проповед на Исус, записана в Йоан, (виж глави 13-17) Святият Дух е споменат в Римляни 8 повече от всяко друго място в Библията-20 пъти.

Странен контраст, в  Римляни 7 ние намираме лични местоимения като "Аз" и "мой", 30 пъти. Нещата са  мрачни и кисели в Римляни 7. Неправилно е да се каже, както някои казват, че: "Това е някой, който все още не станал християнин." Не, за съжаление Римляни 7, е относно Павел и следователно за  всеки вярващ.  Потенциал за грях се таи във всеки вярващ, независимо колко израстнал е той.

Подтиснатостта в Римляни 7

Когато стигнем до Римляни 8 ние виждаме подтиснатостта в Римляни 7.

Павел пише за себе си и всеки християнин:

"Какъв мизерник съм аз. Кой ще ме освободи от това тяло, което е обречено на смърт?" (Римляни 7:24 CAV)

"Аз не разбирам какво правя. Защото това което искам да правя,  не го правя, но това което мразя, точно това правя." (Римляни 7:15 NIV)

Това чувство на безсилие обвзема всеки християнин. Но Римляни 8 открива тайната, която ни казва, че това чувство на безсилие не бива да преобладава.

Римляни 8 и християнската свобода

Има една дума, която синтезира Римляни 8. Ако можете да предадете вестта с една дума, написана с диамант върху стъкло, това ще бъде думата "свобода."

Тази скъпоценна част от Писанията съдържа тайната, посредством която ние можем да бъдем свободни от грях, смърт, невежество, самота, безпътица от разложение, отчасти или изцяло.

Някои от тези тъмни неща остават, но ако разберете тази глава, те няма да доминират в живота ви.

В този момен има милиони роби в Судан. Някои хора мислят, че робството е част от миналото. Но не е така. В този момент в Судан и в Мавритания - Северна Африка има милиони роби.

Също така има милиони роби в Северна Америка. Роби на егоизъм, нечистота, омраза и хиляди други проблеми. Римляни 8 притежава отговора.

"Затова няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус." (Римляни 8:1)

Преди стотици години, един велик теолог каза, че няма по неправилно разделяне на глави в Библията от това между глава 7 и 8.

За да разберете какво той има впредвид погледнете последният стих в глава 7.

"Благодаря Богу! Има избавление члез Исус Христос, нашия Господ. И тъй, аз слугувам с ума си на Божия закон, а с плътта-на греховния закон." (Римляни 7:25)

"Благодаря Богу-чрез Исус Христос нашият Господ!" е отговор на въпроса: "Кой ще ме избави?" в стих 24.

Гръцката дума преведена като "спаси" или "освободи" съдържа идеята за войник, намесващ се между  войник-негов приятел-и врага.

Няма прекъсване между 7 и 8 глави

Какво странно исказване следва:  

"Така че с ума си слугувам на Божия закон е с плъттта-на греховния закон."(Римляни 7:25)

Колко странен начин за завършване на 7 глава: "а с плътта на греховния закон."

Тук Павел не слага перото си на масата за да казже: "Време е да започвам нова глава." Няма разделяне на глави в това, което Павел пише.

Той продължава директно с : "Затова няма никакво осъждане, за тези, които са в Христос Исус." (Римляни 8:1) Поради благовестието, поради Исус Христос, поради всичко няма осъждане, ако принадлежиш на Христос.

Дори и в най-лошото ви преживяване, дори и в най-голямото ви падение, дори когато сърцето ви е наранено и  съвестта ви измъчва поради някаква грешка, Павел казва: "Въпреки това няма осъждане."

Няма осъждане

Скъпи приятели, когато гледаме към Исус, това е винаги вярно.

Днес, утре, следващият ден, следващата семица, следващата година. Ако се доверявате само на Христос, като ваша Правда, като ваш Живот, няма осъждане.

Това е есенцията на добрата вест в книгата към Римляните. Толкова е важна, че  чуваме камбаненият й звън през цялата осма глава.

Забележете, че той казва към края на главата:

"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, който умря, а при това бе възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бог, и който ходатайства за нас." (Римляни 8:33,34)

Кой може да обвини? Забележете, че Павел не казва: "Няма грях, няма несполука, няма болка, няма обвинение, няма проблеми." Той не казва това. Това, което той казва е, няма осъждане.

Важността на чистата съвест

Мартин Лютер казва: "Господи, сега моите грехове са простени, Ти може да направиш каквото поискаш с мен."

Това е прекрасно вътрешно състояние. Ако имате чиста съвест вие можете да издържите на много лоши неща. Но ако вашата съвест е обременена, ако ви осъжда, и най-малкото нещо може да бъде тежко бреме за носене.

"Господи, сега моите грехове са простени, направи каквото искаш." С други думи, след като небето ми е гарантирано, след като имам любовта на Бог, ако аз съм в хармония с всемира, какво друго има значение? Нещата които са временни, нещата които са преходни-нямат значение.

Няма осъждане е оправдание

"За това няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус."(Римляни 8:1) е друг начин за да кажем, че вярващият е оправдан.

Никога не забравяйте тази ключова дума, "оправдан." Лесно е да я запомним, тъй като оправдан означава, "като че ли никога не съм грешал."

Оправданието не е само прощение. То е прощение, но е повече от това. Оправданието значи  "невинен." Това означава "без вина."  Оправданието отива по-далеч от прощението. Оправданието е декларация за праведност, декларация от Бог, че ние сме праведни поради Христос, независимо какви сме отвътре.  

Най-сладкото име на Бог

Най-сладкото име за Бог в Библията аз вярвам че е в Римляни. То е: "Бог, който оправдава грешните." (Римляни 4:5 "оправдава грешните").

Това съм аз. Поради естеството си, аз съвсем не съм праведен. Но Римляни казва, че Бог оправдава безбожните.

Аз очаквам, че свят и праведен Бог, ще обравдае праведните. Аз очаквам, че такъв Бог ще оправдае съвършенните, безгрешните и тези които никога не допускат грешки.

Но това ще бъде депресиращо за мен, защото аз редовно греша. Аз се нуждая от Бог, като Исус проповядващ в Галилея и приемащ грешници (виж Лука15:2).

Прощение на грехове

Хората казаха за Исус: "Той гостува на човек, който е грешник." (Лука 19:7)

Аз се нуждая от Бог, който може да каже на мъжа до него, мъжа, който беше убиец и крадец: "Казвам ти истината днес, ти ще бъдеш с мен в Раят." (Лука 23:43 NIV адаптиран)

Аз се нуждая от някой, както Христос, Който накара Фарисеите да се замислят за своята жестокост, казвайки: "Този от вас, който е безгрешен нека хвърли първият камък." (Йоан 8:7)  След това той каза на жената уловена в прелюбодейство: "Нито аз те обвинявам. Иди си и не съгрешавай повече." (Йоан 8:11)

Нито аз те обвинявам. Великата вест на християнската религия е милост-прощението на грехове.

Моят двоен проблем: 1) Вина

След като веднъж видим истинското естество на Бог в откровението на милостта му, това е което разпръсква дъжда на греха или пречупва врата на звяра-ако може така да се изразим.

Вижте аз имам двоен проблем: 1) Вината от моето минало. 2) Кой съм аз.

Първо аз имам вина поради грешките, които съм допуснал и които не трябваше да допускам в моето минало, а също така поради нещата, които трябваше да направя и не направих.

Има твърде много уважавани грешници, които изглежда, че не правят нищо лошо, но не правят също и нищо добро. Светът щеше да бъде толкова добър, колкото е, ако те бяха мъртви.

Така че, аз имам натрупана вина поради моето минало и на мен ми трябва някой, който да отнеме вината ми.

Моят двоен проблем: 2) Кой съм аз

Вторият проблем не е какво съм направил или не съм направил, но кой съм аз.

Динамита не избухва всякога, но е винаги експлозивен. Везувий не изригва непрекъснато, но може да изригне всеки момент.

Също така е с нашите сърца. Ние не избухваме винаги. Никой от нас не се радва, когато избухваме. Но ние винаги сме способни да избухнем.

Спомнете си илюстрацията с бутилката пълна с вода и малко кал на дъното. Водата изглежда достатъчно чиста за да я пием, но само разклатете бутилката и водата не изглежда апретитна повече.

Някои от нас не са разклатени достатъчно, за да видят истината за себе си. Ако бъдем поставени в необходимите условия, всеки един от нас, е способен на всякакъв грях. (Ако се съмнявате в тази шокираща мисъл, не спете една седмица и ще се убедите сами.)

Айсберга е добра илюстрация за нас. Девет-десети от него са под водата, не могат да се видят. Когато ви виждам, аз виждам една-десета от истината за вас или може би една-стотна. Когато ме виждате, вие виждате една-стотна от реалността за мен.

Но великата вест е:

Няма осъждане за тези, които са в Христос, защото закона на животворящият Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и смъртта.