Въпреки че Римляни 8 ни дава увереността, че няма
осъждане за вярващия, тя също говори относно
напрежението между живот в Духа и смъртта
на собственото аз и греха. Римляни 8 не е
относно човек, различен от този в Римляни 7.
Римляни 8 продължава:
"Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив
поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от
мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите
смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас."(Римляни 8:10-11NIV)
Вашите тела са мъртви поради греха. Всяко погребение ни напомня, че центъра на
злото в този свят е греха.
Грях, смърт и сън
Грехът е този, който донася смърт,
мъка и страдание в света. Всяка болка е резултат от греха.
Това не винаги е резултат от нашият грях. Нашите тела са обречени на смърт поради
първият грях, този на нашите първи родители Адам и Ева, които ние копирахме,
подражаваме и повтаряме ден след ден и година след година. Поради това, тялото
трябва да умре.
Но, след
това Римляни казва, че Духа е живот. Святият Дух, който дойде в сърцето ви, след
като повярвахте донася със себе си вечен живот. Много хора ще умрат, без някога
да са живяли. С християните е обратно. Те живеят и никога няма да умрът в
пълният смисъл на думата.
Исус каза: "Никой, който е жив и вярва в мен, няма да умре до века." (Йоан 11:26)
Да, ние всички ще заспим. Гробат ще ни приеме и тези, които ни обичат ще хвърлят
пръст върху нашият ковчег. Но що се отнася до Исус, за Него ние само спим. Само
сън, очаквайки събуждането в деня на възкресението.
Дух, живот и правда
Духът е живот, поради правдата. Когато получите депозита, гаранцията,
небесният печат, с други думи, идването на Святият Дух ние казваме: "Христос
обича дори мен. Той умря за мен." То не е нещо, което трябва да дойде с екстаз,
с говорене на непознати езици, правене на чудеса или
силни емоции. То става, когато чуете благовестието и вашето сърце отговори на
реалността на Божията любов за вас в Христос. Когато знаете това, Духа е дошъл
във вас. Вие не можете да го знаете без Духа. (Римляни 8:16)
Павел пише
относно Духа на Христос казвайки: "живеещ във вас"
(Римляни 8:11, виж стих 9) Духа не идва само на посещение. Той идва за да живее,
да пребъдва в нас.
Духа няма
да ни изостави, когато благодатното време за този свят изтече.
Животът е твърде голям за нас
Исус каза: "И Аз ще поискам от
Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века." (Йоан
14:16) Ние не сме вече сами.
Ние не притежаваме всичко в пълна мярка. Когато видим няколко много-талантливи хора,
ние сме изкушени да мислим: "няма значение в каква ситуация са, те могат да се
справят."
Но това не е истина.
Няма значение колко силни, колко мъдри, колко красиви сте. Ние можем да бъдем
превърнати в нищо много бързо. По средата на живота си,
ние можем да умрем.
Животът е твърде голям за нас. Но не е твърде голям за Бог. Когато притежаваме Духа на
Бог, ние имаме живот.
Възкресен от мъртвите
Римляни 8 продължава:
"И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият,
Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез
Духа Си, който обитава във вас." (Римляни 8:11)
С други думи възкресение.
Ние сме мъртви към плътта (греховната природа) така че, ние не
живеем според плътта. Ако ние живеем според плътта, ние ще умрем. Но, ако чрез
Духа, ние умъртвим делата на плътта, ние ще живеем.
Римляни 7 и 8 са свързани
Много християни смятат, че има голяма разлика между Римляни 7 и 8. До известна степен това е вярно тъй като
Римляни 7 представя нашата опитност, когато фокуса ни е върху нас, а Римляни 8 когато фокуса ни е върху Христос.
В Римляни 7 ние забелязахме, че личното местоимение е използвано
около 30 пъти. Това е когато се съсредоточим върху себе си. Това е нещо, което
се случва със всички християни от време на време. Павел не говори за някого,
който не се е научил да живеее "победоносен живот." Павел не говори за някой,
който живее живот без Христос. Има моменти в живота дори и на най-израстналите
християни, когато те отместват очите си от Господа и допускат грешки. Това е
Римляни 7.
Неправилно е, когато хората казват, "ние трябва да излезнем от Римляни 7 и да
влезнем в Римляни 8." Римляни 7е възможно да се случи с
всеки християнин във всеки час на деня.
По-надолу, когато в Римляни 8 Павел казва: "умъртвете телесните действия" (стих 13), той ни
казва, че собственото аз е съвършенно живо и трябва да бъде разпъвано
непрекъснато.
Кажи не на собственото аз
Но, какво означава да: "умъртвиш телесните действия?"
Библията съдържа много фрази: "Вземи кръста си" (Матея 16:24); "А далеч от мене
да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за
мене е разпнат, и аз за света." (Галатяни 6:14); "Изпъди слугинята и сина
й" (Галатяни 4:30); "Ако окото ти те съблазнява, извади го." (Марко
9:47);
"Ако те съблазни ръката ти отсечи я." (Марко 9:43)
Нито едно от тези нещо не звучи привлекателно.
Това е така защото най-
трудното нещо в този свят е да кажем не на себе си. Повечето от нас с радост
казват не, на други хора. Но да кажем не на себе си, това е трудно нещо. И
когато Библията казва: "умъртвете телесните действия", тя
приканва за смирение.
Исус не каза: "Вземи си възглавницата и ме следвай." Той каза: "Вземи кръста си."
Ходейки в светлината
Носейки кръста си не означава да се справяш с проблема на твоя ревматизъм или свекървата.
Носейки кръста си означава да разпънеш себе си. Означава да се отречеш от
безбожие и от този свят. Това означава да ходиш в светлината.
То означава че аз ще си спомням, че моят език бе кръстен, както остатъка
от тялото ми.
То означава, че аз ще мисля в хармония с истината, че челото на моят Господ бе
прободено с тръни, за да мога аз да мисля правилно. Той заплати за лошите ми
мисли.
То означава, да предавам непрекъснато всичко, което имам, за всичко което Той е.
То означава, цялостност. Святост е цялостност; то е пълнота. Всичко, което е по
малко от това не е автентично. То не е непогрешимост, но цялостност. То е да не
предоставяме нашите тела като инствумент на беззаконие но като инструмент на
правда в Бог.
Това е за което Писанията говорят, когато казват да
мъртвим телесните действия. Тогава вие ще живеете.
|