Когато Римляни 8 ни казва, че няма обвинение срещу
вярващият в Христос, това не означава, че ние сме съвършенни.
Законът е безсилен да ни спаси и греха продължава
да ни притеснява. Но, когато изберем Христос,
за наш Господар, Святият Дух донася част от
небесната слава в нашия живот независимо от нашите слабости.
Когато първият стих на Римляни 8 казва: "Сега няма никакво осъждане", забележете че не
казва: "Сега няма нищо в нас, което да заслужава осъждане."
Има много в нас, което заслужава осъждане
Също така не казва: "Сега няма никакъв грях в нас."
Не казва: "Сега няма да има никакво страдание за нас." Ние трябва да виждаме
само това, което този стих казва. Също така той не казва: "Няма да има повече
страдание за нас." Спомнете си отново изказването на Лютер, което аз често
използвам: "Господи, сега моите грехове са простени. Направи това, което искаш."
Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Той казва: "Сега, няма
никакво осъждане." Никакво осъждане.
Закона няма сила
Когато трети стих в Римляни 8 казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши", той ни напомня,
че закона не е движеща сила. Законът е описателен. Законът няма сила. Религия,
която се върти около закона е безсилна религия.
Това е проблема с култовете. Основно те се съсредоточават върху това, което
хората трябва да правя, за да бъдат приети от Бог и да бъдат допуснати до
небето. Но, благовестието казва: "Вижте това, което Христос е направил за нас."
Когато видиш това, което Христос е направил за теб, ти ще бъдеш щастлив да
вървиш в пътя на Неговите заповеди. Това е, защото това, което ние правим е
резултат. То е плода, не корена.
Слаба плът
Много важно е да разберем това, което Павел има впредвид когато казва: "Това, което законът бе
безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни
8:3) Грешната природа е това, което други преводи на Библията наричан нашата
"плът."
Спомнете си успокояващите думи на Исус (въпреки, че те могат лесно да бъдат
изкривени). Когато апостолите заспаха, Той каза: "Духът е бодър, а тялото
немощно." (Матея 26:41; Марко 14:38) Това ни е толкова познато!
Помислете си за вашите амбиции, за вашите добри новогодишни решения, след това си
помислете за тяхното изпълнение. Духът е бодър, но плътта е много слаба.
"Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез
грешната природа...." (Римляни 8:3)
Небето става част от нашият живот
Все пак в четвърти стих ние четем: "Така, че праведните изисквания на закона да се изпълнят напълно
в нас." (NIV) Не казва: "От нас." Казва: "В нас." Това е
защото, когато Христос дойде за пръв път в нас, любовта започва да изпъжда навън
старите ни навици. Когато Христос дойде за пръв път в нас, част от небето идва в
нашия живот.
Великата цел на закона е само това: да доведе самопожертвователност, добрина,
доброжелателство и любов. И този стих обяснява, че когато чуете благовестието
тази цел е постигната. Основната цел на закона, която е любов, е установена.
Несъвършенна! Да! Но е тук.
Двама господари
Обърнете внимание на този стих:
"Защото тия, които живеят според плътската
природа, имат умовете си концентрирани върху желанията на
тяхното естество; а тия, които живеят според Духа, имат умовете си концентрирани
върху това, което Духът желае." (Римляни 8:5NIV)
Има двама господари на които ние можем да служим, но има само едни, на
когото трябва да служим.
Ние говорим за свобода, но нито един от нас не е напълно свободен. Ние служим на
дявола или на Бог. Вчера аз прочентох най-изразителното изказване, които съм
чел в последните шестдесет години. Това изказване е на Рон Алън, мой добър
приятел, от GNU в Австралия.
Искам да споделя това изказване с вас, тъй като ние говорим за нещо, което се
случва, когато нещо доминира нашия живот. Често ние говорим за това, какво
мъжът прави, когато е влюбен. Неотдавна аз срещнах един приятел, който
обикновенно е много твърд, така нареченият карате мъж. Сега, той е омекнал и е
станал добродушен. Аз открих, че той е влюбен и ще се жени. Той е различен от
преди.
Когато нещо доминира мъжа, било любов или алкохол или Духа, то го променя.
Нуждата от Христос
Това е, което Рон Алън написа:
"Исус каза на Симон Петър: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме? (Виж Йоан
21:15,16,17)
Най-важният въпрос, за всеки един от нас е: Какво искаш? Какво обичаш?
Ако не обичаме истината, красотата и добрината такива, каквита са в Исус, ние ще
обичаме някаква друга добрина, друга истина или реалност. Ако ние нямаме Христос
за наше добро, ние сме принудени да намерим по-добър или по-лош от Него.
Много малко са тези, които могат да живеят истински атеизъм. Да няма нищо, за
което да живееш е ад.
Когато мъж или жена, живеят за нещо, което Христос няма да одобри те губят
времето си. Не съществува никой, който е видял всичко, което Христос означава.
Ние всички живеем фрагмент от това, което е Той. Ние струваме толкова, колкото
сме разбрали от Него. Не повече.
Нашето общество изразходва суеверната си енергия за активности които щяха да
изглеждат много странни, ако не бяхме толкова много свикнали с тях. Помислете за
билионите долари, които са използвани в конни надбягвания и в други спортни
състезания.
Не можем да избягаме от нуждата от Христос. Ако се откажем от Него, ще останем с
нуждата да открием друг, по-добър от Него. Светът ще продължи да бъде в
мизерия с добрина, по-малка от Христовата.
Има ненадмината добрина в Христос. Христос притежава морална висота, която ни
помага да видим истинската грозота на злото, в света и себе си. Да Го видим, е
да познаем, че нашата крайна нужда е да се отървем от злото.
Толерирането на жестокост, нечистота и неправда не е случайност след като сме
срещнали Христос. Присъствието на Христовият Дух е, който споделя Неговото
възмущение срещу всякакаво деградиране. Не може да се въргаляме в луксозност,
след като знаем, че две трети от света гладува . Не можем да спим дълбоко, след
като знаем че има много хора, които спят без завивки на улиците.
На Исусовият въпрос: "Обичаш ли ме?" е окачено Петровото и нашето бъдеще. Да
отговорим отвърдително, значи да станем част от велико приятелство, приятелство
с дълбока морална енергия, за която светът чака."
Какво изказване. Това е за което Римляни 8 говори: "В плътта ли си или в Духа?"
Божият печат на Духа
Моля ви обърнете внимание на този много силен стих:
"Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божия Дух. Но ако някой няма
Христовия Дух, той не е Негов."(Римляни 8:9)
Умът е настроен или към света, плътта, дявола, мене
и моето или е настроен към Христос, небето, добрина,
чистота, истина и служба. Това са възможностите.
Ако някои не притежава Христовият Дух, той не принадлежи
на Христос.
Овчарят слага знак на овците си. Златарят слага знака си на това, което е
истинско. Цар, поставя печат на писмата си, за да може хората да знаят, че това
е истинско писмо от царя.
Когато станем християни, Бог ни поставя
знак. Той ни запечатва. Библията говорийки за
вярващият, когато получава Духа, тя нарича Духа: "залог за нашето наследство."
(Ефесяни 1:14) Залог е обвързване или гаранция.
Божият Дух изпраща небето в нас
Когато Духът на Бог, дойде в живота ни, ние опитваме част от
небето, в нашият живот.
Христос каза: "Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас." (Йоан 14:18)
Идването на Духа е идването на Христос. Това е, което прави християнина.
Злоупотребява се много с някои термини и термина "християнин" е станал почти
безсмислен. Днес той не е пикантното определение, което беше в първия век.
Тогава хриситияните бяха смятани за бунтовници,
мога да кажа със сигурност, те бяха свободомислещи.
Те бяха съвършенно различни поради това, че бяха внимателни и любвеобилни, не
жестоки и егоистични.
Да бъдеш Християнин, означава да притежаваш Божията слава. И ако не притежаваме
тази слава то ние
не принадлежим на Христос.
Не съвършенни, но по-сладки
Ние не говорим относно съвършенство разбира се. Римляни 8 вече
обясни че няма осъждане за грешниците, но не казва че няма грях.
За нещастие, греха остава, за да ни дразни и притеснява. Той не може да ни
разруши, тъй като ние притежаваме Христовият Дух. Ние намерихме нещо по-добро.
Както някой каза: "Ти винаги чувстваш това привличане. Знаеш, че има нещо по-
високо, по-сладко, по-трайно в Христос отколкото навсякъде другаде."
|