Човекът, за когото Павел изповядва в Римляни 7 е мистериозен за
много хора. Някои казват, че окаяника е Павел, преди неговото обръщане.
Други казват, че това е Павел, който все още не се е научил да живее
победоносен живот.
Нашето изследване открива, че той е този, който Павел казва, че е.
Той, е великият апостол Павел, християнин с дългогодишен опит
Все още борещ се със своето грешно, човешко естество.

Сега, ние се доближаваме до центъра на бурята в Римляни седма глава. Теолозите са спорили и са се борили, за стотици години, с тези стихове.

Аз имам добри приятели, които са на различни мнения по този въпрос. Съпруг и съпруга, тук в GNU са на различни мнения по този въпрос. Съпругата приема едно тълкувание, съпруга друго. Последният път, когато срещнах съпруга, той ми каза: “Мисля, че я спечелвам на наша страна.” Ромайнес казва: “Благословен да е Бог, за седмата глава в Римляни” – коментирайки върху Римляни 7:14.

Спорни стихове

“Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша. Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желае да върши доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! Има избавление чрез Исуса Христа нашия Господ.” (Римляни 7:14-25)

Павловата поглъщаща скръб

Следващата част от стиха е шокираща, защото не казва това, което ние очакваме. “И така аз слугувам на Божият закон.” Това е, което очакваме, което искаме да бъде, но не е така.

“И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта на греховния закон.” (Римляни 7:25)

Колко шокиращо! Какво казва Павел?

Позволете ми да ви кажа първо това, което Павел не казва. Той не казва, че той краде, лъже, прелюбодейства, служи на други богове – и други неща като тези. Не, тук ние виждаме мъж, чиито възгледи относно поведение и служба са толкова високи, че дори и най – малката негативна промяна в любов и хвала го изпълват с осъждане. Той е мъж, който е толкова отдаден на волята на Бог, че единична погрешна мисъл го изпълва с отвращение.

Този пасаж говори относно пропастта между идеали и изпълнение. Звездите са полезни за да ви посочат пътя, но никой не може да докосне звездите. Браунин казва: “Човек, трябва да се протегне по на далеко отколкото може да хване, или за какво е небето?”

Три идеи на един мъж

Нека поговорим за този горещо оспорван текст. Можем ли да го приложим към необърнатият човек? Можем ли да го приложим към обърнатият човек, който все още не научил тайната на победата. Или този пасаж е относно дълбоко духовният човек, който знае всичко, което може да се знае в този живот относно благовестието. Това са проблемите.

Повечето от последователите на Уестли вярват, че този текст е относно необърнатият човек. Джон Уестли е един от моите герои, но не и в тълкуванетото на тази част.

Огромно мнозинство от съвременните евангелски тълкуватели казват: “Пасажа е относно обърнатият човек, който все още не се е научил как да побеждава. Когато този човек стигне в осма глава, той ще бъде наред.” (Това е така, защото осма глава споменава Святият Дух 20 пъти, вместо непрекъснато да говори за “Аз” и “моя”.) Това е всичкото, което този човек трябва да направи. Да премине в осма глава.

Третото тълкувание е това, което Джон Калвин проповядваше. Моето предубедено мнение е, че това е най – доброто тълкуване, което все още се преподава.  То казва, че този пасаж е изповед на човек като Павел. Дълго след обръщането си, желаеш да прославя своя Бог, той все още знае и чувства, че непрекъснато пропуска целтта.  

Три причини

Позволете ми да ви представя три причини за твова, че приемам тази позиция.

Първата причина е, че текста е в частта за освещението. Не е в частта са оправданието. Не е в първите скоби, където Павел говори за необърнатите. Текста е  в частта, която следва петте глави, които говорят за свобода от гнева на Бог.

Вие сте оправдани. Вие притежавате решението на съда и сте придобили обществено положение, защото това е което оправданието е. То е съдебно решение и общественото положение. Вие сте обявени за праведни поради Христос. Вие сте обявени 100% за праведни, не 99% и това оправдание стои над вас като арка, като дъга, през всичките дни на живота ви. Така че, първо този текст попада в секцията за освещение.

Втората причина е, че когато дойдем в тази важна част, времето се променя от минало в сегашно. Когато четем предишните стихове, стих пети например, имаме минало време, това са стихове говорещи за Павловият живот преди да стане християнин. Сега, започвайки със стих четиринадесети, той преминава в сегашно време: “Аз съм плътски” (ст.14), “Аз правя” (ст.20). “Аз намирам” (ст 21). “Аз виждам” (ст.23).

Сегашно време. А също така е първо лице. Той не казва “Петър” или “Йоан”, но “Аз, Павел.”  Първо лице, сегашно време.

Смешно е да твърдим че Павел казва: “Окаян аз човек!” (ст.24), говорейки за това, какъв е бил Певел преди 15 години. Ако теорията, че пасажа се отнася до необърнатият човек е вярна, тогава там е мястото, където тези стихове ще са. Те ще сочат 15 години назад в миналото, когато той беше необърнат, преди опитността му на пътя за Дамаск. Логично, израза може да означава само едно нещо, “Окаян човек, който съм днес.”

Павел казва, че закона не може да ни освети повече, отколкото да ни оправдае.

Обърнатият човек

По нататък, третата причина е че човека, който е описан в този пасаж има желание винаги отправено към доброто. Навсякъде, където той изразява това, което иска, то е винаги добро. Вие не можете да кажете това относно необърнатият човек.

Когато Павел казва: “Аз се радвам в закона на Бог.” (ст.22) това не пасва с начина на мислене на необърнатият човек. Необърнатият не се радва в закона на Бог. По късно Павел пише:

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.” (Римляни 8:7)

Този пасаж трябва да бъде за обърнатия човек.

Той пише: “То вече не го върша аз.”  “Вече”, е превод на гръцката дума "ouketi." Тя означава: “Веднъж това бях аз.”

Така че, когато Павел казва тук: “Моята воля е предадена на Божията воля. Аз искам да Го задоволя във всичко. Аз обичм закона му и размишлявам върху него непрекъснато. Аз искам да вървя в пътя на заповедите му.  Но има негативен принцип в живота ми, който преследва стъпките ми и ме дърпа обратно.” Аз не мога да Го хваля и да Му се доверя както трябва.

Уловени в криза

Скъпи приятели, почти всеки от нас, които живеем в западният свят, живеем бърз живот. Ние сме пленници на материални проблеми, и много други, подобни проблеми. Кризана в модерният живот не е непоказателна. Тя е показателна. Единствената надежда за всеки един от нас е да резберем, че е много трудно да се доверим на Бог, когато сме в криза. Ние можем да се доверим само тогава, когато всичко е наред, когато времето е добро, сметките са платени и семейните отношения са наред.

Не ни е трудно да се доверим на Бог в такива моменти. Но тези моменти са изключение, не закон. Живота е време на криза, за повечето от нас и ние откриваме много дефекти във вярата си в моменти, когато най – много се нуждаем от нея.

Павловата словестна картина

Вижте картината, която Павел рисува с думи. (Не забравяйте че това е все още в секцията за освещението.) Тук ние виждаме човек, който се радва на Божият закон. Волята на този човек е винаги в хармония с волята на Бог. Този човек говори в първо лице, сегашно време. Въпреки че, след като е бил християнин за дълго време, той се бори с греховното човешко естество. Това е защото греха остава в нас, въпреки че не царува.

Естествено, Павел рисува автопортрет! За това ние можем да намерим мир само в придадената ни правда на Христос. Като грешни просяци, ние можем да приемем и вземем тази правда само с празни ръце!

Защото правдата на оправданието е 100%-но не вътре в нас. Правдата на освещението е в нас но не е 100%. В прославянето и само тогава оправданието ще бъде 100% вътре в нас.