Новият завет ни казва ясно, че животът ни няма да бъде лесен след
като сме станали християни. Животът е изпълнен с трудности, а изглежда че Бог
е мълчалив в такива моменти. Но Бог е суверенен и ни обича в Христос.
Ние трябва да вярваме в обещанията на Библията независимо от нашите чувства.

В Римляни 7 глава апостол Павел пише за себе си.

Той е бил истински обърнат християнин от дълги години. Въпреки това, той изповядва, че той все още страда в борбата си с греха. Той не е вече "в плътта" но плътта е все още в него.

Не че Павел е скандален и публично прочут грешник. Но през изминалите години, благовестието е изострило чувствителността на неговата съвест. Всеки неуспех да обича, както Христос обичаше, да служи, както Христос служеше, да се съпротивява на злото, както Христос се съпротивляваше, наранява Павловото сърце. Той знае твърде добре, че греха продължава да съществува в християнина, въпреки, че не царува.

Новозаветно доказателство

Бих искал да посоча, че тук няма нищо, което е в противоречие с това, което е казано относно християнският живот на други места в Новия завет:

"Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен." (1 Коринтяни 9:24-27)

Забележете това, което Павел казва тук до църквата в Коринт. "Аз тичам на игрището."  Това изисква усилие. Позната ви е старата шега относно тези, които тичат. Те изпитват такова  голямо удоволствие от тичането, че  всички те изглеждат мизерно. Павел тича в състезанието. Той влага сила в това. "Аз упражнявам себеконтрол"-казва той.

Себеконтрол! Не е популярен

Ние не харесваме да упражняваме себеконтрол.  Ние мечтаем за почивка от себеконтрол.  Но Павел казва: "Аз упражнявам себеконтрол."  Ако атлет, подготвящ се за Олимпийските игри, трябва да го прави, колко повече духовният атлет трябва да упражнява себеконтрол.

Хората правят много странни неща за да постигнат земните си амбиции. Ако се подготвят за Олимпийски игри те ще тренират и тренират. Ако се опитват да завършат научен експеримент-какъвто беше този на Едисън с неговите 10 000 експеримента, за да намери жичка за крушката-те ще работят и работят. Или ако са решили да спечелят пари, хората ще направят всичко възможно. Ще стават рано и ще си лягат късно. Ще лъжат съседите си. Ще разрушат здравето си. Хората ще направят всичко за да постигнат земните си амбиции.

Когато се стигне до вечни амбиции, ние чувстваме, че изразходването на много енергия е противно на естеството ни. "Господи, трябва да има друг път, освен този."  Но Павел казва, че ако има себеконтрол за хората постигащи земни действителности, колко повече имаме нужда от себеконтрол в духовният конфликт, в духовното състезание.

Себеконтрол във всичко. Това е неприемливо за нашето естество. Това не ни харесва.

Университета "Тежки удари"

Павел ни казва колко е лошо. Той казва: "Аз трябва да удрям себе си непрекъснато." Не мислите ли че това е интересено изказване? "Аз бия моето тяло." (стих 27 RSV) Друга версия казва: "Аз бия себе си докато почернея и посинея."

Това е добър и интелигентен превод. Харесва ми избора на думи (въпреки че идеята не ми харесва!) Чули сте за Университета Тежки удари. Вика на студентите е "Ооохххххх!" и цветовете на униформите им са черно и синьо. Това е университета, който вие посещавате. Да сте християнин, означава, че следвате в университета Тежки удари.

Скъпи приятели, живота не е разходка през пролетен ден в лятна градина. Не, той не е това. Исус каза на Пилат: "Ти не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадено от горе." (Йоан 19:11) Няма сила, освен с разрешение от горе. Ти нямаше да имаш никаква сила срещу мен.

Ние трябва  да казваме това на живота. Ние трябва да се научим да казваме това на живота. Живота няма да ни показва приятелско лице за дълго. Светът на плътта и дявола са нашите врагове. Те не са нашите приятели. Те са нашите врагове. Те няма да ни показват приятелско лице за дълго. Вие трябва да вярвате, че Бог контролира нещата.

Върховната власт на Бог

В тази книга към Римляните се казва за Бог: "Защото всичко е от Него, за Него и чрез Него. Нему да бъде слава до вековете. Амин." (Римляни 11:36)  Аз трябва да се боря и да се насилвам да вярвам това. Но колкото повече го вярвам, толкова по спокоен животът ми ще бъде.

"От Него, за Него и чрез Него." Това не означава, че началото на злото води началото си от Бог. Но то означава, че когато злото се докосне до хриситиянина, то има смисъл. Има цел.

Спомнете си когато Йосиф каза на братята си. "Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, та да действа така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес." (Битие 50:20) Вие го намислихте за зло, но Бог го намисли за добро.

Спомнете си когато Семей прокле Давид и го замерваше с камъни. Един от Давидовите приятели, Ависей, каза: "Позволи ми да отида и да отсека главата му." Давид отговори: "Ако той кълне, защото Бог му е казал, 'прокълни Давид', кой може да му държи сметка,' защо прави това?'" (NIV)

Какъв отговор. "Бог му е казал да ме прокълне." Ние трябва да вярваме във върховната власт на Бог.

Мълчанието на Бог

Бог не е създателят на злото. Бог не започна злото, но Той "променя злото в полза на доброто." Той е великият Шахматист, който дава пълна свобода на противника си, но накрая извоюва победата. Най-добрият пример за това е Черният петък, когато нашият Спасител бе разпнат.

Може ли да има нещо по подтискащо, по безнадеждно, отколкото този невинен Мъж който бе  малтретиран, с когото се отнасяха жестоко, над когото триумфираха и небето не направи нищо за това. Мълчанието на Бог е което ни смущава.

Бог беше много мълчалив на Голгота. Мъжа на кръста извика: "Боже мой, Боже мой, защо...?" Кагато един християнин полага усилия да прави неща, които са прави, два пъти по тежко му е, след като нещо лошо се случи. "Виж Господи, аз се опитвам да направя нещо добро а това е което получавам в отговор."

Вярно е че никой не е опитвал толкова, колкото Христос и Той победи. Но въпреки това Той бе доведен до онзи Черен петък. Беше толкова черен, че не можем да го разберем преди неделя, денят на възкресението. Спомнете си възрастният проповедник който казваше: "Това е петък и неделята идва."

Ние трябва да запомним това. Болката, неприятностите, трагедията и  малтретирането, това е Черният петък. Но неделята идва!

Божият велик подарък осигурява всички подаръци

Нека погледнем по надолу в 8 глава на Римляни.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас? Този, Който не пожали Своя Син, но го предаде за нас всички, няма ли да ни даде всички неща с Него?" (Римляни 8:31-31 RSV)

Голямият подарък намеква за по-малки подаръци.

Ние всички се нуждаем от повече неща, отколкото косата на  главите ни. Независимо каква е твоята нужда сега, великата увереност е, че щом като Бог ти е дал най- големият подарък, Христос, всичко, което е по маловажно е също включено. Но то е дадено според както Бог вижда нуждата, не от каквото ние мислим, че се нуждаем.

Ние не можем да променим ума на Бог, защото Той познава реалността. Ние живеем в свят на илюзии, в нереален свят. Например, всяко нещо, за което се страхуваме в бъдещето е странно искривено. Нашите страхове ни лъжат.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас?" Ако Бог не пожали своят Син, (това е загатване за Битие 22, където Авраам принесе сина си Исак) няма ли Бог да ни даде също с Него всички неща? Всичко от което се нуждаем? Във времето му. Бог никога не бърза.

Бог позволи Лазар да умре. Според него беше по добре Лаздар да умре. Възкресение е много по-добро нещо отколкото излекуване.

Смъртта е само сън

"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" (Римляни 8:33)

Скъпи приятели, ние имаме чиста страница с Бог! Ние можем да понесем всичко с Неговата благодат. Най-лошото се случва, но ние продължаваме, това е живота. Какво от това?

Смъртта е само сън. Как така? Защото ще има възкресение.

"Защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога." (Колосяни 3:3)

"Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангели, при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред." (1Солонци 4:16)

Древните светии, които са умряли, спят за период който изглежда като секунда. Може би са изминали 1000 години, но за тях е само секунда. Те заспиват и следващото нещо което виждат, е славното идване на Христос. Ние не забелязваме изминаването на времето когато спим. А смъртта е само сън.

Ако сме получили Божието оправдание-ако сме го получили-всички спънки в живота стават второстепенни. Дяволът не може да отнеме от нас повече от нашите спестени пари, ако очите ни са насочени към Христос.

Славната кулминационна точка

Забележете кулминационната точка в тази част на Римляни:

"Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 8:37-39)

Пръстите на смъртта могат да развържат всички любовни връзки, но те  могат само да опипат гроба на Божият Син.

"Нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да е било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 8)  

Каква прекрасна картина!

Сега скъпи приятели, ние трябва да се научим да цитираме теси стихове на себе си, ден след ден. Това, което се случва със всеки от нас-без изключение-е че това, което си казваме е много лошо. Това, което си казваме е много лошо.

Абсолютизирам, Преувеличавам, Осмислям

Например ние абсолютизираме. Аз го правя непрекъснато. Съпругата ми Джил, непрекъснато трябва да ме поправя. Аз казвам: "Виж това! Свършено е с играта! Всичко е загубено!"-или нещо подобно. Джил обикновенно казва: "Не бъди глупав." И тя е права, глупаво е да абсолютизираме. Но ние го правиме.

Ние преувеличаваме. Виждайки капка кръв ние сме убедени, че тялото ни ще загуби всичката си кръв.

Ние даваме смислени обяснения. Ние се опитваме да обясним нашите естествени грешки и да ги направим да изглеждат добре. Ние абсолютизираме, ние преувеличаваме и ние осмисляме. Това, което си казваме е много лошо.

Ние трябва да се опитаме да го заменим с това, което Бог казва. Сигурен съм, че нищо не може да ни отдели от любовтта на Бог, нито живот или смърт, нито ангели или духове, нито настоящето или бъдещето, нито сили във височините или сили в дълбочините. Нищо в цялото създание, не може да ни отдели от Божията любов за нас в Христос Исус нашият Господ. Това е каквото означава да  "мислим за горното." (Колосяни 3:2) Изпълнете ума си с тези неща. Позволете на Бог да говори в ума ви.

Не абсолютизирайте:"Всичко е загубено!" Не преувеличавайте: "Всичко е свършено!" Не осмисляйте: "Аз не исках да кажа това." Позволете на Бог да говори.

Христос-Дървото на живота

Книгата към Римляните започва със среднощният мрак на човешката поквара. Говори за тези, които злоупотребяват с тяхните сексуалени способности и за тези, които мразят баща си и майка си. Книгата говори относно омраза, борба и спорове относно подражание и идолопоклонство.  Тя започва със среднощната картина на човешката поквара. Тя завършва тази значима част от 1 до 8 глави с любовтта на Бог.

Тя започва казвайки: "Нама праведен нито един." (3:10) Но тази част завършва с: "Ние сме повече от победители чрез Него, Който ни възлюби." (8:37) Не е ли това великолепен контраст?

Контраста е толкова голям, че има нужда от истинско усилие за да повярваме това. Това е защото  нашите сетива се провикват срещу това. Знаете, че сетива ни доста често ни лъжат. Тези, които правят рекламите често използват тази ни слабост. Ние трябва да се научим да вървим напред, чрез Божията скъпа Книга, Библията, не чрез нашите сетива.

Когато чрез вяра в Писанията, вие намерите че Христос е Дървото на живота (и се прилепите към Него) вие сте влезнали в Раят!